Отдаването е да изгубиш себе си (измамата на ума), за да намериш себе си (пълнотата на живота).
Парижка болница, Ноември 28, 2005 г.
Отдаването e мелодията на разбирането. Раболепието е заболяването на предприемането. Когато твоето “ти” се отдава, “твоята същност” сe намира все още в тъмнината на двойствеността между изповядващият идеята и самата идея за отдаване!
Практикуването на отдаване е утвърждаване на същото старо его в една нова игра от превземки. Тогава отдаването е само лозунг от духовния пазар и утехата на някой, който е уморен от себевъзвеличаването.
В светия и свещен феномен на Отдаването се достига Изворът на Енергията! Чиста Енергия, може би от самото начало на Времето! И започва едно необикновено въздействие върху мозъка. Също и физически върху тялото - в кръвните клетки и костния мозък. Изчезват всички разделения без каквато и да е обремененост от традицията, теологията, културната обусловеност, от общоприетия ход на нещата.
Човек може да е все още в традицията поради практични причини, така както хладилникът е в стаята, за да го използвате, не за да ви бъде в тежест. Вие можете да ремонтирате и дори да замените хладилника, когато това е необходимо. Това води до съвършено усещане за мир и любов!
Самият мозък започва да пулсира с това! Никой не може да помогне на друг да го достигне, но чистото отдаване без никакъв мотив и очакване извършва това чудо! Затова зарежете всички гуровци и богове от духовния пазар! И една странна празнота се възцарява! Тя се влива, идвайки от никъде! Това е истинност.
Тогава това, което е вечно, сякаш съществува под всеки камък и лист. Тогава отдаването започва да пее песен в сърцето с Йогата на Свадхая, Тапас и Ишвара Пранидхан.
Слушането на Шибендо може би ви помага директно, тъй като разбирате по-ясно и вашето съзнание се прояснява. Но ако вие само го обичате и уважавате, тогава може да развиете презрение към другите. И в този случай това ще бъде само затъване в раболепието, но не и енергията на отдаване.
По време на семинарите някои от посветените са много мили с Шибендо и горят от желание да се грижат за него, но те са доста груби към другите. Това е състояние на противоречие, в което няма отдаденост и разбиране, а угодничество и лицемерие, които разрушават любовта.
Отдаването ще ви вдъхнови да слушате не само Шибендо, но също така и просяка, и детето, и цветето, и дъгата, и планината, и мъката на съседа с еднакво внимание.
Не е нужно насилствено да се концентрирате. Концентрирането е егоцентрична дейност на раболепието и следователно то е враждебност между различните групи същества.
Отдаването прави човека сетивен, а този, който е сетивен, е способен да се обновява. Тогава се ражда истината. Тя не може да се роди, когато някой е обхванат от съперничеството на раболепието и целия страх и ненавист, които го съпътстват.
Отдаването слага край на ламтежа, страха, завистта, зависимостта и подкрепя едно интелигентно предано изследване. Където има разбиране, там има отдаване.
Отдаването е преизпълващата енергия на възприятието, докато раболепието е арогантно забъркване в претенции. Отдаването е да изгубиш себе си (измамата на ума), за да намериш себе си (пълнотата на живота). Отдаването на “аза” е появата на “което е”. То е краят на това да се превръщаш в нещо и появата на Съществуването.
Отдайте се на Гуру процеса. Не бъдете раболепни към Гуру личността. Бъдете достъпни за Гуру процеса. Не бъдете привързани към Гуру личността. Джай Гуру!
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|