Някой беше изтеглил от интернет книга, наречена “Мистичният път на Лахири Махасая”. Преглеждането на книгата беше едно непрестанно удивление. Истината няма посока и следователно няма път. Тя е действие на възприемане, а не дейности, провокирани от мистерии и митове в името на духовността. Дейностите се предприемат с цел да се превърнем в нещо друго, различно от живота, и следователно те прогонват истината. Истината не е в сложни и изкусни “техники”, формулирани от вулгарността на лукавото его. Истината не е традиция и не се предава по наследство. Тя е свободна и докосва човек винаги, когато разделението отстъпва, за да се прояви светостта. Да смяташ, че имаш власт над истината е отказ от автентичността й. Примери и анекдоти нямат място в нея. Тя е пълно елиминиране на “Аза” – разделението. Тази свобода е всекидневно действие на възприемане, което не е преживяване, идея, предства или сянка на „Аза”, криещ се зад всички глупави дейности на разделното съзнание, въплатено в човешките същества.
Съзнанието може да бъде напълно будно, така че да няма никакви преживявания! Структурата на преживяването, рамката на натрупаното знание, взаимствано от другите, мрежата от системи от вярвания и за промиване на мозъка, платформата от претенции - противоречия - перверзии - параноя, измерението на измама - разделениe - заблуда - лъжа - дилема - двойственост, Построяването на понятия-заключения-самомнения-подчинения, всички те пораждат и генерират множество преживявания като условни рефлекси и тези преживявания на свой ред засилват структурата, подсилват рамката, подхранват мрежата, укрепват платформата, развиват измерението, утвърждават постройката, за да събират всякакви видове психологически остатъци и седименти, за да се даде постоянство на илюзията, наречена „Аз”!
Реалността не е преживяване. Ако стане преживяване, това вече не е реалност, а само реконструкция, възпроизводство, утвърждаване на дребния малък „Аз”, даващ възможност да се надигат реакциите и гневът. Реалността е вечното съществувание. Бог не е Реалността. Той е крайната алчност и другите боклуци на разделното съзнание, което вие наричате „ум”, „индивидуалност”, „личност”, „воля”, „душа” (очакваща „спасителя”), „амбиция”, „стремеж”, „надежда”, „решителност на ученик” (очакващ “гуру”) и така нататък! Реалността – Истината, Това което е (Действителността), Съществуването, Вечността, Животът – това е еднственият Бог. Няма друг Бог, няма президент и изпълнителен директор на фирма „Рай”, размахващ писания чрез синагоги, църкви, джамии, манастири и храмове. Преживяването на “Това, което е” вече не е “Това, което е”. То е просто едно очакване на “това, което би трябвало да бъде”. Животът като “танматра” (сетиво) на слуха, не е заинтересуван повече от музиката на Бетовен, отколкото от кучешкия лай!
Снобизмът на културния елитаризъм кара човек да се чувства горд от привързаността към определена музика! Синтезирането на някакво лично преживяване в духовната област е кощунство по отношение на абсолютното съществуване. Може би Крия обществото никога не е виждало и никога няма да види подобна “интелектуална” проститутка с такъв чудовищен размах и величина, маскирана като “педагог”, поднасящ “наставления”, препоръчващи определени рутинни практики и поведение, и така разпространяващ лудост в името на Крия йога.
Преживяването на празнотата не е празнота. То е насилието и вулгарността на суетата. Преживяващият бездиханно състояние, преживява всъщност вълнението на разделния процес на ставане. Преживяващият здраве не е здрав човек, защото здравето е съществувание, а болестта е преживяване. Преживяващият спокойствие, не е спокоен. Преживяващият вечността и нейните чудеса е заплетен в егото и ума. Спокойствието не е тъпота. Умът, заставен да бъде спокоен, не е спокоен ум!
Животът не търси нищо, той вижда без да има виждащ. В него няма любопитство. Той не е достъпен за вълнения или скука. Той не си измисля, няма идеи, мнения, обсебености или тъмнина. Преживяването на “екстаза” и “блаженството” в която и да е “духовна” практика не струва повече от опиянението от инжектирането или пушенето, предлагано от наркопазара! Бъдете бдителни по отношение на специалистите по Крия техники и техните мнения!
Тялото (животът) не се интересува от никакви стремления, страхове, зависимости и съпътстващите ги емоции, конфликти, фрустрации, униния. То ги изхвърля по естествен път. Разделението от живота отчаяно поддържа тези съставки на съзнанието чрез механизма на дуалността във въплатеното съзнание. Правенето на Крия според вашите лични възможности, без изпълнител, означава да подадете ръка за помощ на живота (тялото), така че процесът на изхвърляне да се ускори. Развързването на възела на разбирането не е възможно посредством умствени рутинни практики и повторения.
