Банер
13.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ИНТЕРВЮ НА СЕЛЕНА С МАХАРИШИ ШИБЕНДО ЛАХИРИ - ВТОРА ЧАСТ
Написано от Маг Селена   
Четвъртък, 11 Януари 2007 00:00
Това е просветлението – свободата от търсенето и намирането.

СЕЛЕНА: - Сатгуру Лахири, кой е най-лекият път към духовното блаженство?


ШИБЕНДО ЛАХИРИ: - Въпросът в следването на даден път е кой е последователя. Ако например кажем „Аз търся нирвана”, кой търси нирвана? Това “Аз”. А кое е това “Аз”? “Аз” не е нищо друго освен обусловеност, културна среда, система на вярвания, всички условни рефлекси.

Това “Аз” е проектирано от сферата на съдържанието, с представата за неговата извънпоставеност спрямо тази сфера. Това са душа, свръхдуша, Бог, всички възможности за постигането на нирвана и т.н., всички тези идеи, всички тези спекулации, фантазии и всички тези мимолетни очаквания, надежди, които ние наричаме нирвана, спасение, ананда и т.н. Но кой търси всичко това?

Страданието ли търси радостта? Страданието търси радост и се опитва да следва пътя. Затова в името на следването на пътя, ние удължаваме самото страдание. При следването на пътя, страданието се самоподдържа и си придава постоянство. И в такъв случай кой изпитва радостта – страданието ли? И това радост ли е? Това е просто видоизменена форма на страданието.

Това е просто фалшификат, измислица, заблуда и халюцинация на страданието. Това са условни рефлекси. Разбирате ли, очакванията пораждат изживяване, а изживяването поражда очаквания – това е порочен кръг. И така в името на следването на пътя, който е изпълнен с очаквания, мотиви или иначе казано за подхранването на същата порочна същност, освобождението от която е истинското цялостно просветление.

И така, в името на следването на пътя ние насърчаваме разделението. Разделението е основната сфера на съзнанието – то е пълно с разделения или противоположни идеи. Оттам се опитваме да дадем име на това разделение и го наричаме “Аз”. И казваме, че това “Аз” трябва да бъде просветлено. Но всъщност това “Аз” не съществува. “Аз-ът” е едно от съдържимите на основната сфера, което си представяме извън тази сфера, но то не е извън нея.

Съставът на “Аз-а”, строежът на “Аз-а”, мрежата на “Аз-а” се изгражда от съставните части на съзнанието, така че това разделение е илюзия. И когато “Аз-ът” прави нещо, той всъщност увеличава заблудата и това разделение подхранва и двете, колкото повече основна сфера, толкова повече “Аз-ове”, схващащи се извън нея. И колкото повече “Аз-ове”, толкова повече фрагменти. И така “Аз-а” е един от фрагментите, имащ възможност да взаимодейства с другите фрагменти и създаващ още по-голямо объркване.

И така, може ли “Аз-ът” да разбере това? И ако може, това е началото на началата. А веднага след него нещата започват да се случват. И тогава недействието на “Аз-а” става действие на интелигентността. А действието на интелигентността открива своя естествен път, както реката открива своя път към морето, без предварително планиране, без допълнителни прокопавания, строежи, инвестиции от милиони левове или от нещо друго. Всичко това не е нужно.

Недействието на “Аз-а” автоматично открива своя път. И тук не е въпросът дали Патанджали или някой друг ни говори за освобождението. Въпросът е, че докато не сме освободени от тази фрагментация във взаимодействието, тогава всеки път единствено би затвърждавал фрагментацията и не би ни довел до никаква свобода. Следователно фрагментацията трябва да бъде прекратена, за да бъде започнат процеса на поемане на пътя, за да бъде започнат процесът на освобождение. И този процес намира пътя автоматично.

И не е необходимо да предначертавате пътя, защото кой го предначертава – същото “Аз”, същата илюзия, същите представи, мотиви, системи от вярвания и убеждения, културни предпоставки, обусловености, същите неща и същите ментални обвързаности, желаещи някакъв път и следователно придаващи сила на обвързаностите, и потискащи разбирането. И то най-чистото разбиране, защото разбирането на думите например е само най-удобното за нас пригаждане. Обикновено такова разбиране е периферно, недостатъчно, а ние се радваме на нещата, които сме разбрали. Но всъщност нищо не се случва.

Да речем имаме купчина различни видове изпражнения – кучешки, котешки и т.н., които миришат по различен начин. Да речем, започваме да ги сортираме – тези тук, онези там. Може донякъде да регулираме миризмата, ако преместим по-вонливите по-надалеч, но миризмата няма да изчезне – миризмата на разделителното съзнание. Всъщност първата ни задача е да отмием цялата купчина. Същото се случва и с фалшивото “Аз”. Самият проблясък: “Какво правя, опитвам се да се измъкна от тази купчина тор като размествам изпражненията, а е най-добре да отмия всичко!” дава възможност на процесът на освобождение и пречистване започва да се случва от само себе си. Нещата започват да се случват от само себе си.

Последващите действия на онова, което обикновено наричате път, ще се случат автоматично. И ако вие следвате някакъв път, кой сте вие? Същата стара същност, същото робство. И ако аз търся нирвана, кой съм аз – същото робство. И като търся нирвана, придавам трайност на робството. А когато видя, че каквото и да правя или да не правя, придавам трайност на робството, преставам да търся и започвам да виждам. А когато започна да виждам, пътят сам се открива пред мен и няма нужда от формулировки.

То е като да караш кола насляпо със затворени очи – щураш се насам-натам, правиш всякакви катастрофи, можеш да изхвръкнеш от пътя и да заседнеш в канавката, но се насилваш и се бориш, и се бориш. А като отвориш очи, всичко си идва на мястото от само себе си, пред теб е и няма нужда да правиш нищо. И нека отново да приведа един пример, който съм давал много пъти.

Какво правят повечето духовни институции, гуру и т.н.? Влизате в тъмна стая. В нея има много неща – столове, маси, телевизор, хладилник. Тогава гуруто ви казва, сега направи крачка вляво и напред, за да избегнеш масата, после три крачки встрани, за да избегнеш стола, после... и т.н. Насочва ви по всякакъв начин, посочва ви различни проходи, за да си стигнете до леглото и да си легнете. Но по пътя все се удряте ту в едно, ту в друго всеки ден. И отивате после при гуруто и казвате: “Всичко спазвах, както ме наставлявахте, но се ударих тук и тук, счупих си крака ето тук.”

И едва тогава той се сеща: „Ей, ама аз забравих да ти кажа, че там имаше еди какво си”. И си прахосвате цял живот в слушане и спазване на наставления и указания, докато стигнете от вратата до леглото, защото стаята е претъпкана с предмети. А гуруто ви наставлява, прославя се – виждаш ли зная това и нова, мога да те водя. Вие също сте доволни от гуруто – страхотен гуру, води ме през всичко, нали така. Но и като ходите при него, не отивате с празни ръце, нали – все нещо трябва да му занесете.

А и гуруто е щастлив и добър, обича ви, дава ви наставления. Но всичко това е взаимна експлоатация. Какво става всъщност – гуруто ви използва в собствена прослава, а вие имате нужда да експлоатирате гуруто, за да удовлетворите психологичната си зависимост. Това става и си прахосвате целия живот.

А какво прави сат гуру? Той ви казва: „Щом влезете в стаята, веднага в дясно е електрическия ключ за лампата. Просто го натиснете.” Ще светне и ще извървите целия път. Няма да ви е нужно да го налучквате в тъмна стая. Ако търсите пътя, макар и насляпо, ще сте по-ориентирани, но е друго, ако го виждате още от самото начало.

Кой търси пътя и дали е възможно освобождението от измерението на търсенето и намирането? Това е просветлението – свободата от търсенето и намирането. А моментът на просветлението е щракването на ключа за лампата. И автоматично намирате своя път. Това е процес, ще откриете пътя от само себе си, както реката намира пътя си към морето. Такива са нещата - не е необходимо да наставлявате никого по никакъв път.





Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2024 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .