СЕЛЕНА: - Как можем да преодолеем страданието породено от човешкото съзнанието? И това би ли ни помогнало да стъпим на истинския Духовен Път?

ШИБЕНДО ЛАХИРИ: - Съставът на съзнанието са всички тези неща: страдание, неудовлетворение, страх, алчност, конфликти, ревност, зависимости, емоции, чувства, система от вярвания, целия стрес, превъзбуда, напрежение, враждебност, динамизъм. Всички тези отстоявания, видите ли, всички тези видове привличания, отблъсквания, атрибути, са именно съдържанието на съзнанието.

Да вземем например страданието като съставен елемент – то е едно от основните съдържания на съзнанието. И така, това основно съдържание поражда някакъв “Аз” и си въобразява, че това “Аз” е извън усещането за страдание, че е основното усещане за страдание, и че е основното съдържание на съзнанието. Това са

СХВАЩАНИЯТА ЗА ДУША, СВРЪХДУША,

очакване на Спасителя, който да ни избави от страданието и да ни отведе при Бог. Всички тези наложени системи от вярвания, културни обусловености, всички тези условности и убеждения всъщност подпомагат разделението. Съдържанието на съзнанието е свързано с разцеплението, разделението, фрагментирането. И този процес е възможен поради обусловеността на нагласите, и така директно стигаме до “Аз-а”, който е просто още един фрагмент, който е същото страдание, той не е нещо отделно от страданието.

НЕ “АЗ-А” ИЗПИТВА СТРАДАНИЕТО, А “АЗ-ЪТ” Е СТРАДАНИЕТО!

Това е пътят на страданието, но това страдание е илюзия. То е насилствено културно наслоение, то е въздействие и въвличане в някаква културна обусловеност, която ни внушава, че има някакво “Аз” извън страданието, и че това “Аз” се опитва да премахне страданието, и че се опитва да намери път да превърне страданието в радост и освобождение. Но кой прави всичко това – същото това страдание. И е пълна илюзия, че въпросното “Аз” е извън страданието.

И това разделение поражда не само “Аз-ове”, но и страдание, защото “Аз-а” е страдание. Затова независимо какво правите или не правите за да премахнете страданието, вие в действителност просто утвърждавате страданието. И така вие търсите път за освобождение от страданието на духовния пазар и някой духовен учител ви казва: „Добре, ела, ще ти дам път, освобождение, благословия и т.н.” Но никой не казва огледай добре себе си и виж кое е това “Аз”, кой търси освобождение от страданието?

“АЗ-ЪТ” Е СТРАДАНИЕТО, НЯМА РАЗДЕЛЕНИЕ

И ако въвеждате разделение, придавате трайност на “Аз-а”, което означава, че придавате трайност на страданието. И колкото повече търсите някакъв път или някакви методи, с които да се освободите от страданието, толкова повече потъвате в заблуди, идеи, фантазии и халюцинации, и всякакви видове претенции.

Така например можете да претендирате, че вече сте свободни от страданието, и че сте в блаженство, защото следвате някакъв определен път, говорите за някакви неща, правите някакви неща, но вие просто имитирате. А това задълбочава страданието и колкото повече се „освобождавате” от страданието, толкова по-дълбоки корени пуска то у вас, и разрушава тялото ви, като създава всякакви замърсявания, злокачествени образувания, и всякакви други проблеми. Поражда и всякакви видове параноя, извращения. И всичко това се случва докато тънете в илюзията, че се развивате и усъвършенствате. Но кой се развива?

СТРАДАНИЕТО

Това не е развитие, а опит да се прикрие страданието, но без да се премахне, то си остава. Всяко действие на “Аз-а” за освобождение от страданието всъщност не е никакво действие, защото самото “Аз” е илюзия, самото то е страдание. Всяко действие или недействие, когато например някои духовни наставници ви казват не прави това или онова, за да се освободиш от страданието, всички те подхранват фалшивото “Аз”, което е просто илюзия.

И ако това бъде разбрано, действително разбрано от тялото, разбирането удря тялото ви като гръм. Това не е идея, която вземате от Шибендо или от някой друг, което е безмислено, защото идеята-истина не е истина, тя е измамна. Нещо се е случило в Това Тяло и това е истината. И Това тяло се опитва отчаяно да предаде тази истина. Но то използва език, а езикът е също ограничен, той е също идея. Опитва се отчаяно, но в крайна сметка не надхвърля идеята.

Защото “Аз-а” е също идея, и защото на “Аз-а” се придава трайност, угажда му се чрез идеята. Бидейки идея, “Аз-ът” е подсилван от идеята. Бидейки идея, той е подхранван от идеята. Следователно “Аз-ът” се нуждае само от идея, а не от истината. А когато се появи истината, “Аз-ът” изчезва незабавно. Няма дори “Аз”, което да възприема истината. Защото истината го заличава. А истината е животът! Истината прониква в тялото, в костите, в костния мозък, във вашето тяло, във вашия живот. Затова Шибендо казва, че

ПРОСВЕТЛЕНИЕТО Е В ТЯЛОТО

Разбирането е в тялото, а ако не е в тялото, а в ума, то ще е идея и няма да е разбиране, а поредната заблуда, просто още една идея. И в момента, в който това бъде разбрано, настава великият момент на недействието, и това е огромна промяна, фундаментална трансформация. Недействието от страна на тази въображаема същност, наречена “Аз”. И това е началото на

ДЕЙСТВИЕТО НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА.

А при това действие вече не е необходимо да се казва какъв и накъде трябва да е пътят към просветлението, защото това е самото просветление. И именно в това е истината по въпроса за духовния път. Път насам, път натам – няма къде да се ходи, всичко е тук. А да се разбере това при тежката обусловеност, никак не е лесно, особено, когато така силно сме свикнали с представата, че образът в огледалото, това сме самите ние. А и сме влюбени в това наше виртуално “Аз”!

ЧИСТ НАРЦИСИЗЪМ!

Има хора, които не могат да се откъснат от това огледало. Те са направо омаяни от своето отражение и не осъзнават, че реалното им “Аз” е това тяло. Всъщност те не правят нищо различно, това са идеите, мозъчните промивки, пробутвани от свещеници, политици, духовни наставници, шарлатани на духовния пазар – това “Аз” в огледалото и прекалената ни заетост с него. Това “Аз” в огледалото, което търси някакъв си там път. И каква е ползата от път за някакъв си виртуален образ в огледало?! В огледалото няма тяло, нали така? Дори и да му намерите някакъв път, каква полза. Когато го осъзнаете и се освободите от заблудите, ставате живота.

А ЖИВОТЪТ САМ СИ НАМИРА ПЪТЯ!