Послание 110

Писмо до германски последовател в Южна Африка

Париж, 21 декемеври 2006 г.

Скъпи Хайкеджи,

От дълго време бе очакван отговор от теб и стана добре, че той бе получен на 13 декевмри 2006 г., макар и с дълго закъснение. Това мое тяло премина през ужасни болки от ишиас за повече от година, започващи от средата на десния хълбок, странично по десния крак надолу, чак до стъпалата. Ходенето, а дори само изправеното положение за кратко време, станаха почти невъзможни. Всевъзможните лечения, терапии, методи, лечителски трикове, не дадоха никакъв резултат. Но програмите за срещи с хора по целия свят и споделянето на древната човешка мъдрост (от Индия) продължиха без промяна! Страдание имаше, но нямаше страдащ! Имаше фактическо регистриране на болката в съзнанието, но нямаше психологически регистрации, включващи избори, класификации и разделения. Нямаше изискване за комфорт или облекчаване, а така мъчението не създаде никакво объркване! Никой не може да те победи, ако ти нямаш намерение да се налагаш над друг! Накрая облекчението дойде от хирургически интервенции.

Няма как също да се изкусиш от хилядите обещания да те направят щастлив, ако не си създал ласкателен образ (суета) за самия себе си, че можеш да направиш другите щастливи, и че ти си същински ангел, изпратен на тази планета! По този начин „финото” и „благотворително” его убеждава себе си, че е „лечител”, който разпръсква всякакви видове омайващи и причудливи „лечения” и други трикове на пазара, създаден от търсенето от страна на объркани и подтиквани от конфликти умове, намиращи се в безсмислени предчувствия, схващания, амбиции, агония и напрежение. Никой не може да излекува друг! Лечението разцъфтява отвътре, когато връзката със Свещеното не е скрита от измамата, лъжата и лицемерието на разделното човешко съзнание. Слава Богу, Интелигентността помогна на Моя да продължи училищните си занимания.

Амбицията и гневът (или превзетата учтивост) вървят ръка за ръка. Жалкият дребнав ум е пълен с фрагментации в изобилие – не само две личности! Тогава скандалите и преструвките нямат никакъв смисъл! Нервната криза остава единственият естествен изход! А депресията става метод за скриване на „аз-а”. Прекалените занимания с миналото са защитният механизъм на това „аз”. Не съществува „моя мисъл”, „моя” е мисъл, а мисълта е „аз”. Спомените са само непълни психологически преживявания с остатъци и утайки. Няма как да отделите егото от себе си, защото „отделящият” е премодулираното его!

Мозъкът има изключителна енергия - неизмерима, а тази енергия за съжаление се изгубва в движението на страха и болката, в чуството за важност на личността, и е в плен на огромните конфликти между човешките същества, на скръбта, и накрая – на смъртта! Възможно ли е преобразуване (мутация) в мозъка? Може ли това глупаво разделно съзнания да бъде трансформирано? Да, може да бъде трансформирано незабавно, със светкавичен взрив, без намесата на времето! Ако трансформацията включва време, компютърът може да се нагърби със задачата да произвежда психологическа трансформация, и този компютър ще свърши тази задача много по-бързо от всички шарлатани на духовния пазар, парадиращи с разнообразните си дрехи и наименования! Компютрите са напълно безполезни в област, където дуалността между субект и обект не е реална, където времето като интервал и мярка е само мит. По същия начин, всички гурувци, аватари, учители, пророци, бабаджи, матаджи, чудотворци, са в преизобилие с цел вашата трансформация, въпреки че само ви забавляват със собствените ви вулгарни очаквания, които раждат психологически „видения” и „преживявания”! Моля, чуйте всичко това, поставете вашия живот в енергията на разбирането, без замърсяване от минали умствени начинания, за да има директно и непосредствено действие.

Мисълта, която е мудна, отлага. Тя намира убежище в илюзията на постепенността, в идеалите, във времето. Тя търси просто една не-промяна, статукво с модифицирана продължителност под претекста на трансформацията! Мисълта и времето могат да причинят техническа трансформация, като построяването на мост над река, къща, и т.н. – в област, където дуалността е реална, но не могат да предизвикат трансформация в психичното, където дуалността е фикция. Свободата от времето и мисълта е мутация и трансформация. Добродетелта тогава става не статут в обществото или социална отговорност, не е по-добър навик или „морално” поведение, тя е без схема, без ограничения, не е идеал, съграден от суетните интереси на алчното общество, или от собствения страх. Добродетелта става заплаха! Трансформацията не се превръща в послушно оръдие на обществото. Любовта става тотално разрушение на разделението в съзнанието. Животът става революция – а не циничният икономически или социален заговор на икономисти, политици и свещеници. Това са умните хора, които изграждат нови структури за експлоатация в името на промяната. Промяната трябва да се осъществи вътре. Вие, обикновените човешки същества, имате изключителни способности, които чакат да бъдат открити от вас, за да се случи преобразуването в мозъка!