Послание 111

Париж, 28 декември 2006 г.

Писмо до един ученик, голям математик и интелектуалец

(от Университета на Южна Испания)

Скъпи мой Д...джи,

От време на време Шибендо казва, че математиката може да е дълбоко духовна! Това беше достатъчно ясно демонстрирано от неговия близък приятел и предано отдаден ученик д-р Д.Г. Неговото коленичене, покланяйки се до земи, за да докосне краката на някой, наречен Гуруджи, изглежда скандално в западните очи, но него не го е грижа! От години се поддържа много силна и жива връзка между Ш.Л. и Д.Г., въпреки дългите интервали на чудеснo безмълвие. Твоето скорошно писмо, дошло много месеци, след като последно се срещнахме в Севиля в къщата на Оливър през април 2006, наистина донесе извънредна радост.

Интелигентността на Санкхя (или Разбирането на Свадхая) е като входната врата на къщата, през която човек минава, за да излезе и да функционира или да реагира на външния свят. Входната врата също така позволява на човек да се върне в къщата за почивка и спокойствие. Също както входната врата трябва да бъде здрава, за да защитава, така и човек трябва да бъде твърдо установен в Интелиглентността на Санкхя, за да бъде достъпен за “това, което е”, живота вътре, съществуването. Мъдростта на Санкхя (Свадхая) позволява също човек да се забавлява с “това, което би трябвало да бъде” във външния умствен свят, в ставането на някакъв. Санкхя е свободна от мисъл, преживяване и избор, тя е безпристрастна, непредубедена, цялостна, динамична осъзнатост в енергията на разбирането и яснотата. Тя е входната врата за излизането навън в ума и връщането обратно в живота.

Един човек видял къщата си да гори. Обезумял той започнал да плаче, крещейки, че е изгорен жив! Дошъл разтревожен съсед и казал: „Не знаеш ли, че твоят син вече продаде тази къща”. Изведнъж човекът започнал да се смее в луда радост, разгласявайки, че неговият син е най-умният в света! Друг съсед дотърчал и казал: „Сделката е сключена, но синът ти все още не е взел парите”. Човекът отново започнал да плаче, удряйки още по-силно главата си с бастуна, и ридаел: „Аз съм жив изгорен!” В този случай вратата на Санкхя не е достъпна за завръщане в разбирането на центростремителния живот, и човекът остава ограничен в угнетението и удоволствието на центробежния ум.

Бхагавад Гита обяснява различаващата интелигентност (Свадхая) като “Вявасаятмика Буддхи”. Това е ясно прозрение и устойчиво възприятие на действителността. И Гита открито декларира: “На тези невежи, които са привързани към насладата и възбудата на ориентираната навън чувственост (ума), не е дадено устойчивото сетивно възприятие (живота), водещо до изгрева на ясно прозрение, в едно медитативно движение в осъзнатостта (II.44). Кришна (Универсалната Интелигентност) тогава заповядва: “Буддхау Шаранманвичха”, което значи “Търси убежище в мъдростта, в интуитивната определеност (Санкхя или Свадхая), в прозрението, в Интелигентността! (II.49).

Благодаря ти Кришна, че не си издал „десет заповеди”, за да създадеш вина и лековерие, и по този начин да предизвикаш атрофия в мозъка. Универсалната Интелигентаност по-нататък предлага: „Да бъдеш свързан със Санкхя Буддхи (Чистата Интелигентност) е да отхвърлиш фалшивата дуалност в съзнанието и така да се придържаш към Йога, която се заключава в най-великото умение на безпристрастното и безкористното действие”. (II.50). Когато човек вече не е хванат в разделения като добро и зло или правилно и грешно, той не може да извърши нищо грешно. Но докато човек се намира в тази дуалност, има опасност той винаги да върши зло. Свободата от разделението (не разнообразието) е жизненост, добродетел и истинност.