СЕЛЕНА: - И как бихме могли да се справим с тази основна наша болест на раздвоението на нещата?

ШИБЕНДО ЛАХИРИ: - На лекцията някой ме попита защо Буда казва: „Не се тревожете за “Аз-а” и Бога” Тогава аз му отговорих: правилно, всяка тревога и безпокойство е единствено игра на ума, движение в затворен кръг подбуждано от крайната алчност и в търсене на крайното удовлетворение. Затова, не правите нищо друго, освен да пораждате разделно съзнание. А когато се безпокоите, когато се занимавате със себе си - аз съм това или онова, аз съм душа, свръхдуша и т.н., вие непрестанно се движите в кръг, измъчвате се и се изморявате. Ами другите? Вие имате една представа за себе си, другите друга. Нещата се усложняват от чувството за отделност от тях. И вие се тормозите и тревожите как да решите всичко това. Но в този случай онзи, който разрешава проблема е идентичен с решавания проблем.

Няма разрешител извън проблема.

Проблемът е породен от решаващия го, а решаващият е самият проблем. И целия набор от проблеми, които привидно трябва да бъдат разрешени от някое “Аз” извън самите тях, са всъщност това “Аз” - самите проблеми. И това трябва да се разбере. И това разбиране е върховното просветление. Няма друго просветление. Това е единствената „нирвана”. И именно за това говори Буда. Както и останалите просветлени – всички те казват, че нещата, за които говорим, които обсъждаме и над които се тормозим са мисловни построения – всички неща като Бог, “Аз”, ум, ахамкарана и т.н., всички те. Всичко около нас, цялата понятийна мрежа, всичко свързано с ритуалността или нещо друго. Когато се опитвате да се оправите с всичко това, вие сте самото то. Затова и Буда казва:

„Не се занимавайте с “Аз-а” и Бога”

Но от друга страна, в момента, в който изрека: „Не се занимавайте”, вече давам наставление на същото “Аз”, за което говорим. “Аз-ът” се опитва да приеме наставлението и да следва някого. А следването на някого или нещо му придава трайност. В този смисъл е все едно дали се тревожим или не се тревожим, защото “Аз-ът” се нуждае от някакви наставления. Някой ми е казал да се занимавам и аз се тревожа и безпокоя, но нищо не става, после друг казва да не се безпокоя и аз преставам да се занимавам, но и занимаването и незанимаването са от същото “Аз”. И това аз, което се е увековечавало чрез занимаването, сега се увековечава посредством незанимаването. А тази незаангажираност се култивира, чрез дзен-медитации и т.н. Но всичко това са глупости. Отново същата организация, същите манастири и ашрами, същите претенции, същите „прави това, прави онова” и всичко това, за да се изнамери метод да не се занимаваме и безпокоим. Но самият този метод е поробване. Това е смисълът на метода. Има методи да се занимаваме с нещо, но няма методи да не се занимаваме с нещо. Напълно възможно е да прозрем всичко това. И когато действително навлезете дълбоко в това прозрение, крия-практиката ни помага,

генерираме необходимата енергия

за да открием изведнъж: „А-а! Това било точно така!” И когато разберете посланието зад посланието, започвате да разбирате всичко непосредствено. Дори и при селски хорица от Индия, и при други хора – това разбиране, постигнато с помощта на крия личи по сълзите на щастие по лицата им. Значи нещо е станало, техните лица ми го казват, техните сълзи ми го казват. Нещо се се случило в тях – изпълнени са с енергията на разбирането. И това са най-обикновени хора.

СЕЛЕНА: - Кое е най-важното, което бихте искали да кажете на българите?

ШИБЕНДО ЛАХИРИ:- Има нещо важно, което бих искал да обясня – основното значение на думата гуру. „Гу” означава гупта – прикриване, затъмнение, мрак, а „ру” означава рудра – огън, светлина. Или думата ГУРУ обозначава процеса на разпръсване на мрака и разделението, което разделителното съзнание, умът, създават.

Разпръсването на мрака

това е същността на феномена ГУРУ. И нека българите са наясно с този феномен, а не с явлението гуру като някаква конкретна личност, която решаваме да следваме, да си създаваме психологическа зависимост като търсим утешение и подсигуряване. Говорим за случващо се процъфтяване, а не за сляпо следване на нещо си или някого си. Това е посланието.

Говорим за прозрение и виждане

а не за зяпане в очакване да изпадне нещо. Това е посланието към българите. Мисля, че те ще разберат посланието ми. Така стоят нещата. И когато процъфтяването и прозрението се случат, всичко ще се нареди така, че хората ще могат да изпълняват всекидневните си технически задачи съвършено. И е така, защото няма да съществува вече мисловното замърсяване, което спъва действителните им възможности. Но същевременно ще го има и реалното движение на осъзнаването на действителността с много състрадание, с много разбиране. И хората ще бъдат проникнати от разбирането, че предназначението на съществуването на всяко живо същество е едно и също. И това е върховното, съвършеното разбиране в чисто човешки, екологичен и всеки друг аспект на живота на планетата Земя. С невероятен потенциал за възстановяването на пълноценния кръговрат на живота.

А човешките същества убиват, убиват, убиват...

И ние сме единственият вид на планетата, който изтребва собствения си вид, и другите видове с милиони. Няма друг вид като нас. В своето заслепление и гордост хората убиват все повече и повече, а това е такава екологична катастрофа. А после говорят за смисъла на човешкия живот и т.н. Но всички тези приказки са боклук. Предназначението на живота на всяко човешко същество не се различава по нищо от предназначението на живота на комара. И когато го разберете действително и комар кацне, и ви ужили, вие разбира се ще посегнете и ще го смачкате, но нещо в тялото ви ще потръпне – животът е убил живот. Проявеният живот във вашето тяло е убил проявения живот в тялото на комара. А

животът не познава убийството

Той познава само състраданието. И цялото това разбиране ви прониква в крия-живота. Това не означава край, няма да убиваме комарите, които ни хапят, а че просто ще осъзнаваме, че предназначението на човешкия живот не е по-висше от това на комара или на останалите същества.