Лекция на Свами Ниранджанананда Сарасвати, 17.01.1997 г.

Това, което приемате като истинско, като съществуващо сега, е вашето осъзнаване на връзката между съзнание и енергия. И това е мястото, на което се намираме в момента. Всички останали неща, случващи се в живота, са странични преживявания.

Болката и щастието, удовлетвореността и недоволството, мотивирането и отпуснатостта, събуждането на положителни качества или изразяването на негативните, борбата или любовта, работата за обществото и семейството и в същото време запазването на личните ни амбиции и желания,

изразяването на силите ни и същевременно изпитване на ограниченията от собствените ни слабости, желанието да удовлетворим нуждите си, но и неспособността да направим разлика между необходимост и амбиция, това са страничните преживявания, които осъзнавате в момента на взаимодействия между съзнание и енергия.


СТРЕС

Но притегателната сила на тези странични опитности е толкова голяма, че вие загубвате връзка със самото начало вътре в себе си и напрежението, стресът, изведнъж се превръща в нещастие, страдание. Стресът е нещо крайно необходимо. Без него няма да съществувате, защото при липсата на стрес няма живот, движение.

Да вземем например един лък. За да му поставите тетива, трябва да го извиете и да прикрепите тетивата, която остава опъната. Но в това обтягане няма страдание. Напрежението означава състояние на бдителност и готовност. Ако махнете тетивата от лъка, той става ненужен. Не ще можете да изстреляте стрелите си.

Така както лъкът и тетивата заедно създават възможност за движение и сила, по същия начин съзнанието във формата на висшия разум и енергията като външни опитности дават шанс за вашето развитие - или унищожение, в живота. Всичко зависи от това как ще пожелаете да използвате тази сила.

Когато опъвате стрелата към себе си, вие създавате стрес, напрежение, но също така създавате и сила. Но ако опънете твърде силно тетивата, или тя ще се скъса, или лъкът ще се счупи и това счупване вече ще бъде дистрес, бедствие. След преживян дистрес не можете отново да се балансирате, хармонизирате и контролирате и сте обхванати от безпокойство, депресия, чувство на безсилие.

Ние всички сме в състояние на готовност и бдителност. Имаме своите стремежи и цели в живота, които преследваме и искаме да постигнем, за да изпитаме цялост и завършеност. Но в момент, когато не знаем доколко можем да се справим, ставаме жертва на дистреса. Опасността е именно в дистреса, а не в стреса. Така че как да балансираме това положение на стрес и дистрес в живота си?

Като санясин аз трябва да хармонизирам нивата на стрес и дистрес и да използвам силата на стреса, за да открия себе си. Като художник вие трябва да използвате стреса си, за да създадете красива картина. Като делови човек вие ще трябва да използвате стреса, за да се отличавате във всичко, което правите.

Ние всички трябва да работим със стреса си, а той е връзката между ума и сетивата, от една страна, и това, което искаме да постигнем, целта ни в живота, от друга.

Но за да реализираме това и да хармонизираме вътрешните преживявания, вътрешните проявления на личността и себе си, е необходимо да възпитаме и образоваме своето вътрешно същество така, както сме се образовали, за да блестим в обществото, и да активизираме и открием потенциала на своя ум, на по-висшия ум. А всички тези възможности не подлежат на описание.


КУНДАЛИНИ - ПОТЕНЦИАЛЪТ НА УМА

Йогите са дали име на този потенциал - кундалини. Какво е кундалини? Творческа сила или способност да се отпуснете и освободите? Постигане на психически сили ли е това?

Не, всичко това е резултатът от активността на динамичния ум, който е буден. Точно сега нашият ум не е нито динамичен, нито активен. Може да бъде такъв, да речем, в професията ни, но не и когато го свързвате със самия себе си.

По-скоро нашият ум е в състояние на тамас, летаргия, стагнация, защото когато видим някаква промяна, я желаем, но не я искаме. Желаем мир, но когато започнем да го изпитваме, това напълно ни разбалансира. Желаем щастие, но когато преживеем дори и мъничко щастие, започваме да се страхуваме от него.

Несъзнателно се страхуваме от промяна и това се отразява на нашата вяра, поведение и на консервативната ни природа. Искате да достигнете луната, но не и да напуснете тази планета. Искате и вълкът да е сит, а в същото време и агнето да е цяло, а това не е възможно.

Така и в това пътуване - живота, ако желаете нещо, независимо дали отлични постижения, щастие или мир, трябва да пожертвате нещо. А когато жертвате нещо, вие определено ще го загубите. Но постигнатото винаги е по-ценно от загубата.

Затова казвам, че сме неподвижни, тамасични, достигащи до стагнация по отношение на своята същност и в живота си. Няма възможност за творчество, защото ние работим в границите на параметрите, които сами сме си определили.

Човешко творчество съществува, когато откриете и осъществите нещо уникално и смело. Но ние не сме способни да навлезем навътре и да разкрием естеството, потенциала на своя ум, нито пък да изпитаме природата на несъзнателното или подсъзнателното.

Следователно йога много ясно показва, че трябва да имате поведение на садхак, на стремящ се, на боец и да обичате риска и приключенията. Същото важи и за тантра. Тантра буквално казва, че сме животни, пашу, с поведение на животни, пашу бхава. Ние реагираме на различни неща - ние никога не действаме.

Ако се научите как да действате и да спрете да реагирате на ситуации, събития, хора и обстоятелства, вие излизате от това състояние на пашу бхава, животинския инстинкт, и се превръщате в боец.

Вътре в себе си развивате аспекта на воин, виир бхава. Само тогава, когато не се страхувате да се изправите пред себе си, ще постигнете дева бхава, преживяване на трансцеденталната реалност в живота ви.

Необходимо е да преминем през определено преобразяване и промени в живота си, във вярата и действията си, в отношенията и представите си и във връзките си с околната среда, със семейството и с другите хора. Тези промени започват с едно разбиране и оценяване на хората, с които общуваме.

Винаги съм вярвал, че най-важното качество в живота е способността за разбиране. Чрез нея много добри неща идват в живота ви естествено, но ако тя ви липсва, никога не може да постигнете нищо.

Дефиницията за потенциала на ума според йога е кундалини. През вековете кундалини е означавала сила и мъдрост, а образът на змията винаги е символизирал силата и мъдростта. Същият символизъм е използван и в тантра, и в християнската традиция.

В кундалини йога змията символизира мъдрост и сила, но те са спящи в материалното. Веднъж събудена, кундалини във формата на змия променя целия живот. Известна е като философския камък, парас мани, който може да превърне метала в злато и трябва да осъзнаем, че този потенциал съществува вътре в нас.

В Ишавася Упанишад е обяснено много красиво, че мъдростта води до просветеност, но може също така да причини и упадък. Ауробиндо е казал: "Рационалният ум в началото бе мой приятел, но сега е пречка за мен". Така че за да се развива, човек трябва да се издигне над рационалността.

Джнана, знанието, е много мощно оръжие, докато благоприятства развитието ви. Но ако то стане причина за менталните ви ограничения, то ви води към провал. В крайна сметка по-висшият ум също е обект на въздействието на трите гуни - тамас, раджас и сатва.

Обикновено използваме думата гуни доста свободно, но употребата й в нормалния език не означава истинската същност на личността ни.

Гуните са реалните трансформации, които се осъществяват вътре в нас. Те не определят, не очертават начина на живот, манталитета или поведението на индивида. Както израствате и от дете ставате възрастен и после остарявате, така гуните обозначават развитието на съзнанието. Сега сме в тамасичния етап.

Тази степен на по-висшия ум трябва да се промени и да стане раджасична, където пракрити, деятелността, динамизмът отново се наблюдава и преживява.

След като постигнем това, раджасичната природа трябва да се трансформира в сатвична, където преживявате само светлината. Тази сатвична природа е представена чрез събуждането на човешкия потенциал, кундалини шакти.

Затова когато говорим за ума в контекста на йога, не можем да имаме предвид една единствена цялост. Трябва да въведем и понятието за кундалини, защото умът, махат, и кундалини като потенциал на ума вървят заедно.

Концепцията за махат е различна от концепцията за съзнателния, подсъзнателния и несъзнателния ум. Съзнателният ум, чрез който взаимодействаме със света и околната среда е само едно състояние на по-висшия ум. Същото се отнася и за подсъзнателния ум, за който говорят психоаналитиците и психолозите, и за несъзнателния ум.

Дори и от йогийска гледна точка, когато говорим за джагрит, свапна, нидра и турия (четирите състояния на ума - будно, съновидение, дълбок сън и свръхсъзнание - те са само състояния на по-висшия ум, защото самият той съдържа в себе си това голямо разнообразие от преживявания.

Стремежът на йога е да станем човешки същества. Целта на йога не е самадхи, целта на живота не е реализация. Целта на живота е хармония, а чрез хармонията вие ставате истински човек.

И така, моля, запомнете, че животът има да ви даде много повече богатство, отколкото вие притежавате. В момента вие нямате нищо.

Банковата сметка не е богатство; благополучието, имуществото не е богатство. Те са материално богатство, което също е важно, но богатството на човека не е финансовата сигурност или имуществото. Богатството на човека е да бъде човек.

Това е стремежът на йога, а йога започва като ви учи как да се справите с ума. Чрез дисциплина, осъзнаване, приемане и разбиране на себе си вие можете да ръководите, да насочвате, хармонизирате и да събудите потенциала на ума, който е кундалини.