ЛЕКЦИЯ НА МАХАРИШИ ШИБЕНДО ЛАХИРИ
Калкута (Индия), 7 ноември 2005 г.

Нека приключи празнотата на разделението, за да бъде Божествената Празнота

Разделянето във въплътеното съзнание поддържа измислен “аз” извън полето на фрагментирано си съдържание, изпълнено с неспирни конфликти и противоречия. Отделянето на такъв “аз” и представата, че той е извън това основно поле е началото на човешката скръб, страдание, болка, проблеми, илюзии и заблуди.

Този “аз”, това фалшиво раздробяване, дължащо се на тежката обусловеност, трупана поколения наред, придобива авторитет и започва да си взаимодейства със съставките на фрагментираното съдържание на основното поле на съзнанието в тялото.

Основното съзнание и “аза” имат едни и същи съставки и вложения, състоящи се от всички записи (регистрации) в необятната памет както действителни, така и измислени психологически вложения, положителни и отрицателни, подхранващи нарастването на суетата и светските интереси. Това нито се вижда, нито се разбира. “Азът” винаги изглежда отделен от съдържанието на основното поле на съзнанието.

Тази дуалност създава дребната его-празнота, като защитен механизъм и на “аза”, и на съдържанието на съзнанието.

Колкото повече съставки има съзнанието, толкова по-силен е “азът”, и колкото по-укрепнал е “азът”, толкова по-силно е искането за съставки. Така започва неспирният копнеж на егото за удовлетворяване на всякакви видове желания.

Желанието – удовлетворено или неудовлетворено, поражда още повече желания, а духовният живот затъва в тресавището на търсенето и тревогата, взимането и вкопчването!

Така страхът, системите от вярвания, зависимостите, утехата и сигурността, емоциите, чувствата, конфликтите, битките, безпокойствата и болестите следват едно след друго или стават едновременно, като съсипват нервната система и довеждат до атрофия на мозъка.

Всичко това е поради плиткоумната празнота на двойствеността в човешкото съзнание, съществуващо в рамките на твърде ограничено пространство и време.

Заточението в тази плитка празнота не ни позволява да осъзнаем какво пропускаме – истинността на необятната празнота, която е напълно различна от нашата представа за празнота като пространство и време между два обекта.

Жизнеността на тази вечна, празнота на съществуването е божественост. Тя не е въплътена, но е прецизна Висша Интелигентност, която също е и огромна енергия. Празнотата може да я види. Вие, с всичките ви ангажименти, обсебености и заблуди, можете само да я търсите, но никога не можете да я намерите!

Измисленият “аз” - частица от полето на въплътеното съзнание отчаяно се опитва да си осигури продължителност и постоянство. Това е произходът на цялата теологична бруталност във всяка религия.

Двойствеността в съзнанието на тялото се разпростира на всички нива от човешкото съществуване – семейството, обществото, нацията, между нациите, религията, бога и т.н. Това е коренната причина за човешката мъка и трагедия.

Може ли тази двойственост да бъде разтворена? Може ли да има сливане между мислещия и мисълта, между наблюдателя и наблюдаваното, между гледащия и гледката, между преживяващия и преживяването? Може ли да има процес на преобразуване между мен и ума?

Само тогава най-святото може да се прояви!