Ако хората са изпълнени с енергия и разбиране ще е много трудно да бъдат контролирани.
4 СЕЛЕНА: - Как може крия йога да помогне на обикновения човек в порочната ни система, който в повечето случаи търси чудото и иска не толкова сам да постигне дадено нещо, колкото то да му бъде дадено наготово – това той отчита като помощ? ШИБЕНДО ЛАХИРИ: - Всъщност чудесата и нещата от този род са един вид утеха. И в повечето системи от вярвания, и религии се опитват на ни направят зависими чрез пласирането им. А в християнския свят пласирането на чудеса е доста често срещано явление. И когато отидете при някого, който претендира за духовност, той с блеснал поглед ви засипва с разкази за чудеса, за които е чувал или е чел. Но налице – нищо. Защото това е втора ръка стока – какво е станало в действителност никой не знае. Но това е толкова разпространено и създава някаква психологическа зависимост – очаквания, надежди. Това е нещо като успокоително, което помага хората да бъдат държани в менталния си затвор, без да изпитат нужда и желание да го разбият и да излязат навън в живота. А ЖИВОТЪТ Е ЕНЕРГИЯ! Това е от което имат нужда хората, но не и религиозните, и политически конспиратори. Защото, ако хората са изпълнени с енергия и разбиране ще е много трудно да бъдат контролирани. Тогава всички неща, вменявани в името на някакви религиозни идеи и всякакви „ - изми” просто ще изгубят сила. Затова и хората биват държани „на тъмно”. Затова и трябва да обясняваме на обикновените хора „добре, наслаждавайте се на чудесата, но за развлечение, от време на време, не е нужно да сте асоциални, но имайте предвид, че това са МИСЛОВНИ ИДЕИ И ОБРАЗОВАНИЯ, КОИТО РУШАТ ЖИВОТА”. Можете да застанете пред огледалото и да се наслаждавате на образа си, особено, ако сте красиви. Но това, че изглеждате красиви няма да ви нахрани. По същия начин единствено слушането на разкази за чудеса от свещеници или така наречените духовни учители, няма да ви помогне да се проникнете от разбирането. И това е особено важно – пробудете се. ИЗЛЕЗТЕ ОТ ЗАВИСИМОСТИТЕ! Това е посланието. Ние не сме противници на чудесата, но по-важно е да разберем, защо търсим и искаме чудеса. На практика се получава, че търсим някаква сигурност утеха, психологическа зависимост и търсим самоидентификация с останалите хора, които са в това измерение. Затова, ако ще сте в някаква система от вярвания или чудеса, просто го отчитайте като факт. Да речем, хората в тази страна вярват в еди какво си – това е факт. Или пък онзи телевизор стои там на масата – това е факт. Но ако започнете да влагате някакви психологически инвестиции в телевизора, ако започнете да мислите: „Ей, този моят телевизор е много хубав, защо ми го блъсна, защо ми го пипаш и т.н.” ТОВА ВЕЧЕ Е ПАРАНОЯ. Така стоят фактите. По същия начин има системи от вярвания, които хората приемат и харесват, но не следва да правят психологически инвестиции в тях. Не е нужно да участвате в психологичното замърсяване, което тези системи създават. И не само го създават, но и възхваляват – че е елитарно, полезно. Така че можем да приемаме дадена система от вярвания, без психологични инвестиции в нея, т.е., без да вярваме или да не вярваме в тази вяра. И на всекиго можем да кажем – това е религията в моята страна. А на въпроса какво мислите за нея, да отговорите „не мисля за нея”. Онова, което мисля за нея е заблуда, а не факт, а фактът е, че не зная. А защо не искаме да кажем „аз не зная”? Защото тогава “Аз-ът” изчезва. А “Аз-ът” не иска да изчезне, опитва се да се прикрие зад знанието. А знанието поддържа “Аз-ът”, а той на свой ред поражда знание. Но това е полезно само в техническия свят, но за съжаление е превъзнасяно в измерения, на които не е присъщо и действа по-скоро разрушително. Тогава моята вяра започва да руши твоята – аз съм мюсюлманин, ти си евреин и започваме конфликта, а забравяме, че сме човешки същества. Не мюсюлмански или еврейски същества, а човешки същества. Това тук е човешко тяло. Има разнообразие, но не и различие или разделение. Имате ли други въпроси? И именно обикновените хора могат да разберат това, а не политиците, които са прекалено амбициозни. Както няма да го разберат свещенослужителите, които пък се стремят да станат върховни свещенослужители. Само обикновените хора ще го разберат. СЕЛЕНА: - Коя според Вас е най-ярката отлика между Изтока и Запада? ШИБЕНДО ЛАХИРИ: - Всъщност основното различие е, че Западната философия казва: „Аз мисля, следователно съществувам”, а според Източното разбиране: „Аз съм точно това, за което изобщо не мога да мисля”. Западната философия твърди, че образът, който виждаме в огледалото е “Аз-а”. И че това, което този “Аз” мисли за “Аз-а” е единственото “Аз”. А според източната философия всичко, което тези отражения мислят и правят е въображаемо. “Аз-ът” в огледалото никога не може да знае кое е реалното “Аз”. Западният ум е прекалено зает с въображаемото “Аз” в огледалото, но не е възможно, то да познава реалното тяло, реалния Живот. ПРОСТО Е НЕВЪЗМОЖНО Вижте, Западната философия е в по-голямата си част Рене Декарт, а той казва: „Аз мисля, следователно съществувам”, но “Аз-а” е нещо, което не може да бъде мислено, то е нещо отвъд мислите. Мисълта не може да познае Живота. Мисълта трябва да бъде прекратена, за да се появи Животът. МИСЪЛТА Е ВРАГ НА ЖИВОТА Всичко проявено има начало и край. А кое няма начало и край – Животът. Той няма нито начало, нито край. Той не се е породил и не умира. Той е безсмъртен, съществуващ, той е безкрайната пустота на съществуването. Той е реалността. И доколкото няма начало и край, той трябва да е непроявен. Иначе не би бил Висшата Реалност, Животът, Разумността, ЖИВОТЪТ Е ЕСТЕСТВЕНО РАЗУМЕН И разумността няма начало и край. Тя е вездесъща. Тя е въплътеното съзнание. А интелектът в тялото е ограничен. И той може да изпитва единствено проявените неща. Невъзможно е да получи опит за нещо безгранично. ВСИЧКО ПРОЯВЕНО Е ОГРАНИЧЕНО И човешките същества трябва да разберат нещо много важно – всички инструменти, с които толкова се гордеем и които според нас ни позволяват да изпитаме, и познаем всичко, всъщност не са инструменти, с които бихме могли да прозрем проблясъка на истината. Ние твърдим, че постигаме проблясъка, но всъщност не можем да направим нищо или пък да направим нещо, за да постигнем проблясъка. И този проблясък не е изживяване. И така, инструментите ни, всъщност не са инструменти. И не съществува никакъв друг инструмент. И когато това възприятие ви връхлети, ще можете сами да разберете колко струват всички духовни идеи на религиите и духовните наставници. Не съществува някаква истина извън нещата.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|