Физиогномониката (или още физиогномия, физиономика) определяне на човешкия характер по лицето – е най-древния клон на човекознанието. За нейна родина се смята Китай. Числото от характерни признаци, подлежащи на изучаване е около 130. Само за очите японците отбелязват около 40. Всички признаци се оформят едва към 40-годишната възраст на човека

ОЧИТЕ са “огледалото на душата”

Големите очи издават чувствителност, доста често мъжественост и качества на лидер. Многочислените бръчки по клепачите подчертават стремежа към власт.

Прекалено широките “кръгли” очи отразяват мечтателност. Но те означават и леност, а може би и лъжливост.

Неголемите очи принадлежат на стабилните, често саможиви и твърдоглави хора.

Малките, предимно тъмни очи издават темперамент и любознателност. Често свидетелстват за красноречие. Ако са кръгли и “бягащи”, пазете се, могат да принадлежат на циник и измамник.

Продълговатите очи отразяват ум.

Присвитите, хлътнали очи доказват проницателност, недоверчивост, а понякога и хитрост, завистливост. Хлътналите, дълбоко затворени очи говорят за житейски неудачи. На това се дължат недоверчивостта, хитростта и алчността.

Не много широките, отворените, некръглите очи, разположени на една линия, с тънки бръчици като ветрило във външния край на окото, са характерни за умния, здравомислещ и проницателен човек.           

Ако очите са леко скосени (разположени с отклонение от хоризонтала) издават решителност у мъжете и неблагоразумие у жените.

Изтънчените натури притежават “очи на сфинкс” – продълговат разрез с приповдигнати нагоре ъгли.

Съществена информация за характера на човека дава НОСЪТ. Дългият нос свидетелства за ярка индивидуалност. Ако той е съвършено прав и гладък, може да се говори за материалистичен начин на мислене, за равнодушие към всичко възвишено. В съчетание със сини очи неговият притежател се отличава с много големи изисквания, стремеж към недостижимото. Хрущялест дълъг и прегърбен нос имат мрачните хора. Те са високомерни и неотзивчиви. Късият нос говори за открита душа и оптимизъм. Широкият нос отразява добродушието, а понякога и нерешителността в характера на човека. Хора, имащи нос с широка основа и гърбица, никога не губят присъствие на духа и притежават силна воля. Такива носове са имали, ако съдим от скулптурните им портрети, Сократ, Крокуел, Петър I.

Хора с непропорционални малки и неправилни носове имат ограничени интереси, те са саможивци. Широките провиснали ноздри говорят за жизнерадост и оптимизъм.

Носът с прегънат надолу край като клюн на орел олицетворява проницателността, хитростта, а понякога и злопаметността.

Повдигнаитте нагоре ноздри са признак на лековерие.

Чипият, с изпъкнали ноздри нос означава капризност, невъздържаност.

Раздвоеният край на носа свидетелства за нерешителност.

Прекалено малките ноздри на носа са знак за отстъпчивост, податливост.

Широките ноздри на носа са признак за самомнителност.

Смята се, че притежателите на малката УСТА са погълнати от борбата за съществуване и имат слаб характер. Голямата уста е признак на мъжественост. И при жените също. Чувствителните натури имат неголяма уста с отпуснати в ъглите устни. Тънката линия при свитите устни говори за принципност на техния собственик. Тя е свидетелство и за съсредоточеност.

Изпъкналите пълни устни са свидетелство за жизнен успех.

Хоризонталната линия на устата (без извивки) е знак за емоционална уравновесеност.

Извивката на устата свидетелства за претовареност на нервната система и за упоритост.

Изпъкналата горна устна издава нерешителност, а изпъкналата долна устна – егоизъм.

Ако при СМЕХА си човек закрива с ръка устата си, това значи, че не е уверен в себе си, че предпочита да остане в сянка, склонен е към самоанализ и прекалена самокритичност.

Ако отмята при смеха си глава, човек съобщава, че е недоверчив и лекомислен.

При смях мечтателите и фантазьорите допират лицето или главата си с ръка. Ако при смях човек сбръчква носа си, възгледите и чувствата му бързо се променят. Той се поддава лесно на моментното си настроение.

Високо, с пълен глас, се смее темпераментния човек.

Високо разположените УШИ са признак за голям интелект. Ако интелектът е повече от средния, тогава височината на ушите е на равнището на очите. Ниското разположение на ушите свидетелства за средно и даже недостатъчно развитие на ума. Големите, тънки и щръкнали уши говорят за музикални способности (особено ако са окосмени). Малките, дебели уши говорят за липса на музикални способности. Още по-малките, дебели и прилепнали уши понякога издават дребнавост, непостоянство, отмъстителност и неискреност. Дълги и тесни уши имат лекомислените, неспособните да се съсредоточат, скъперниците и завистниците. Ако пък са и дебели – това значи, че пред вас стои ограничен човек. У надарените натури ушите са широки и тънки. Щръкналите нагоре (“вълчи”) уши издават грубост и жестокост . Мъхът в ушите характеризира страстните натури. Отсъствието на долната месеста част на ухото показва суровост на характера. Такива хора могат да имат добро възпитание и да са вежливи, но в някои случаи гласът им става с метален оттенък. Колкото е по-дълга долната част на ухото, толкова е по-умен човека. На Изток хората с такива уши са смятани за мъдреци. Леко повигнатата напред долна част на ухото отразява присъствието на богат духовен живот. Вътрешното надебеляване на ухото е показател за емоционална натура. Липсата на вътрешно надебеляване означава сдържаност. Изпъкналото надебеляване означава импулсивност.