Банер
img_185893_2114043_l.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ДВЕ УЖАСНИ ИСТОРИИ
Написано от Маг Селена   
Вторник, 02 Януари 2007 00:00
Дали човекът има животинско поведение или пък животните имат човешко поведение?!

 

В тази статия искам да ви разкажа просто две ужасяващи истории, които са втъкани като съвсем обикновена проява в сивото ежедневие на човека. Ще кажете защо съвсем обикновена?! Ще ви поясня: защото просто ежедневно биват избивани, изхвърляни и наранявани както най-различни видове животни, така и дървета, храсти, цветя ... Никой не счита, че това е едно ужасно престъпление, стигнало до размерите на човешката крайност. Често си задавам въпроса: „Дали човекът има животинско поведение или пък животните имат човешко поведение?!“ И се убеждавам, че животните имат човешко поведение. На Земята съществуват така наречени „царства“, окултен термин, какво да се прави! Те са: минералното, растителното, животинското и човешкото. И по принцип

 

човешкото царство е най-висшето

 

разбира се, от изброените четири. Но аз дълбоко се замислям дали е точно така, защото „човешкото царство“ изтребва най-безмилостно останалите три царства!!! А трябва да ви кажа, драги читатели, че човека е абсолютно и неразривно свързан с по-нисше стоящите от него царства, и е изключително зависим от тях. Защо ли е така?! Защото в човешкото тяло има всички елементи, които преобладават в минералното, растителното и животинското царство. Ако бъде нарушен баланса, независимо по какъв начин и във каква степен в тези три царства, то буквално на минутата това бива отчитано от човешкото тяло, т.е. от човешките тела. Изхождайки от тази позиция мога да кажа следното: унищожавайки и наранявайки царствата под нас в йерархичната стълбица, ние не правим нищо друго

 

освен да унищожаваме и нараняваме себе си

 

А, правим и още едно нещо – създаваме невъобразимо тежка карма, която рефлектира скорострелно върху нас. Затова искам да ви разкажа две ужасяващи истории, които преживях през последните два месеца.

 

Всяко нещо на нашата планета притежава „душа“. Древните наричали „Душа на света“ силата, проникнала всички молекули на Вселената, служеща като движещо и оформащо начало на материята. Така, че всичко материално притежава някаква душа в някаква степен. При човека тази душа е най-развита, в низходящ ред следва тази на животните, на растителното и после минералното царства. Това беше мъничкото уводче, което ви дадох за да имате една бегла представа как човека с действията си и постъпките си се самоунищожава.

 

А ето и моите две ужасни истории.

 

На Великден бях на гости на село в една моя много близка роднина. Водихме твърде задушевен разговор, когато племеника ми се развика: „Я, какво е това малко конче! Преди малко нямаше никакво малко конче в двора!“ Ние приехме думите му на шега и се помайтапихме, когато маг Живин каза: „А, това на двора да не е булдоче!“ Всички взехме да се смеем, но мен нещо ме жегна и едва тогава погледнах през прозореца. И изпаднах в дълбоко умиление от картината, която се простря пред погледа ми. Там, на двора, се опитваше да стане и се задържи на немощните си крачета

 

новородено конче, жребче

 

Кобилата нежно и насърчително го побутваше да се изправи на треперещите си крачето, кучето стоеше като вкаменено и внимателно следеше някой да не невреди на жребчето, а козата с малкото си козле се суетеше насам-натам във външната си кошарка и нежно пробляваше, гледайки с майчин поглед жребчето. В този миг целеят животински свят в двора беше едно цяло и приветстваше новия живот, току-що появил се там. Изведнъж

 

тялото ми бе пронизано от странни тръпки,

 

които ме изпълниха с тревожно безпокойство – усетих, че с това великденско конче ще се случи нещо лошо. Прибрахме се в София и аз започнах почти ежедневно да проверявам по телефона как се чувства кончето. То поотрасна и заглади косъма, беше здраво, силно и при това красиво жребче. Но моите близки не можеха да ползват кобилата, т.е. майката на жребчето, поне месец и половина за впряг в каруцата, защото тя трябваше да стои неотменно до кончето и да го кърми. Това ме тревожеше. Една вечер отново се сетих за кончето и изведнъж се разплаках. Веднага звъннах на моята роднина да видя какво става. Тя ми отговори, че са

 

продали на едни цигани кобилата и кончето,

 

и разплакана ми каза, че сигурно вече са изяли жребчето. Стана ми лошо. Видях как е било зверски заклано младото жребче и после направено на вкусни кюфтенца!!! Възбудено се развиках в слушалката:“ Малко време ще живее този циганин, който е заклал жребчето, още по-малко ще живее неговия син. Така да им кажеш ти на тях!“ След дестина дена реших да проверя какво става със семейството на циганина! Гласът на моята близка звучеше в телефонната слушалка изключително стресирано, тя плачеше ... Разказа ми следното: „Четири дена след като се обади ти, малкия син на циганина се удави в кладенеца, едва го извадиха водолазите ... А след още няколко дена отриха скоротечен рак на кръвта на този циганин, дето закла кончето, на бащата на детето, де.“ А след една седмица вече разбрах, че „циганина-убиец“ на великденското конче, е мъртъв. Ето ви един нагледен пример

 

как скорострелно може да действа кармата,

 

когато нарушаваме равновесието между Земните царства.

 

Вторият случай, който ще ви разкажа не завършва със смърт. Може би, защото жертвата на човека този път беше от растителното царство, където душите са на по-ниско стъпало от животинското. Душите на дърветата се наричат дриади, те никога не напускат дървото, освен ако то не бъде отрязано, т.е. убито. Една съботна сутрин се събудих от острите и стържещи звуци на резачка. Погледнах през терасата да видя какво става?! Буквално ме заболя сърцето от гледката! Най-безмилостно и злостно група работници режеха големите и красиви дървета на нашата квартална улица. В този миг забелязах как

 

дриадите се прехвърляха

 

в короните на незасегнатите дървета, а те от своя страна пък ги приютяваха с любов. Това се виждаше в ауричния ореол на короната да дърветата. И така – за два дена всички дърветата от едната страна на улицата бяха натръшкани и „избити“ жестоко и старателно. А техните „трупове“ лежаха в краката на доволните от своя труд работници. Мислех си кой ли ще пострада и от какво ли този път, в тая безмилостна сеч?! Малките клони на дърветата не бяха изчистени от платното на пътя почти една седмица, е, българска работа! Един ден камионите с работниците дойдоха отново да натоварят и тях. Тогава видях един от мъжете, който най-стръвно и енергично „убиваше“ дърветата

 

с дясна гипсирана ръка.

 

Оказа се, че той бил ръководителя на тази „бойна бригада“. Ето ви втори нагледен пример как скорострелно действа кармата.

 

В практиката си имам безброй такива случаи, но няма да ми стигнат страниците на вестника за да ви ги разкажа всичките. Затова спирам до тук, а вие, драги читатели си правете сами изводите!!!



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2024 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .