Дали котката е най-женственият обитател на животинското царство, или пък жените наистина са надарени с котешка грация и лукавост, както твърдят и почитатели, и недоброжелатели? Много легенди, басни и приказки разкриват някакво странно, почти мистично родство. Достоверни ли са те, не знае никой, единственото сигурно нещо е, че между мъркащите красавици и представителките на нежния пол съществуват колкото неуловими, толкова и силни връзки. Всички любители на котки знаят: те ненавиждат шума, виковете, резките движения, мразят хората, които ги дразнят и им доказват властта си с бой или наказания. В същото време котките се "разтапят" от нежни думи, прошепнати на ухо признания в любов, от комплименти, изречени с гальовен тон. Очаровани, те отговарят по същия начин и започват истински любовен диалог със собственичката си. Американецът д-р Дезмънд Морис дава доста прозаично обяснение на този трогателен факт: "Тембърът на женския глас, поставен много по-високо от мъжкия, е близък до котешкия и затова повече се харесва на животното."

Те ценят такта и снизходителността

Жените винаги са били по-търпеливи и нежни от мъжете, защото тяхната цел е да съблазнят, а не показно да доминират във всяка ситуация, котката оценява опита да бъде покорена с такт, внимателно и постепенно. От друга страна, както ни напомня английският ветеринар Невил Смит, тя търси родители в човешките същества, които са я "осиновили", и дори когато порасне, продължава да се държи като малко котенце с тях.
Точно оттук произтичат и силните емоционални връзки на писаната с нейната човешка "майка", която е по-снизходителна от "бащата" към малките поразии - изпишкване не където трябва, драскане по мебелите и завесите. Жените разбират, че котката не прави това нарочно. Тя просто е великолепен миниатюрен звяр, който не подлежи на дресировка и опитомяване.
Жените се показват много по-възприемчиви и към емоционалните състояния на животното и то го усеща, отвръща им с пълно доверие. Това понякога може да доведе до направо бебешки прояви - котката смуче вълнения пуловер на стопанката си, сякаш суче от майка си или пък яростно "меси" с лапи коленете й. Мъжете рядко могат да се радват на подобна проява на обич, означаваща: "Аз те обичам и се чувствам напълно сигурна с теб." Още повече че именно жената "циментира" връзката си с котката, като й дава да яде, сменя пясъка в "тоалетната" й, изражда нейните малки, грижи се в случаите на болести.

Идеалната господарка

Социологично изследване, направено сред собственичките на котки в няколко европейски страни, е установило, че най-често това са жени между 30 и 50 години, които водят активен живот, обичат изкуството, спорта, цветята. Омъжени или с постоянен партньор в живота, те обикновено имат деца, радват се на определен успех в обществото и са обичани от съседите си.
Единствените две неща, които идеалната господарка иска от своята котка, са любов и хигиенни навици. Тъй като й дава всичко от себе си, няма никакви проблеми да постигне и двете.

Голямата любовна история

Много често котката идва в дома ви съвсем случайно - подаряват ви я приятели или роднини, откривате я изоставена на улицата. Отначало я храните пред вратата си, но щом дойде зима, я пускате вътре - няма да я оставите на студа, я!
Точно така започват най-големите, най-дългите любовни истории на света. Защото, започнете ли веднъж, после не можете да си представите живота си без котка.