Древните хора успявали да се издигнат на около 90 см от земята, защото… в това положение им било по-удобно да изпълняват религиозните си обреди

За левитацията (летенето на хора във въздуха) не е писано и разказвано много, но в световната история и митология има много запазени доказателства за тази уникална способност – човек да се отдели от земята и да полети. По тази тема разговаряме с изследователя Димитър Томанов.

- С какво ще започнете вашия разказ?
- В Източната митология отличителната черта на боговете била способността им да летят. Но и простосмъртните владеели това изкуство. В Индия например такива уникални способности притежавали йогите, светите отшелници, маговете и факирите. В индийските специални ръководства (веди), което в буквален превод от санскрит означава “знание”, дори се съдържа практическо ръководство по левитация, своеобразно ноу-хау, което описва как човек може да стигне до такова състояние, че да се откъсне от земята. Но през изминалите векове значението на многото древноиндийски думи и понятия се оказало изгубено, затова е невъзможно тази безценна инструкция да се преведе на съвременен език. Що се отнася до древните хора, полетели във въздуха, то съгласно достигналите до нас свидетелства, те успявали да се издигнат на около 90 см от земята, т.е. два лакътя разстояние, както са го измервали тогава. Но което е най-учудващото, те не правели това, за да удивят някого със способностите си, а защото в това положение им било по-удобно да изпълняват религиозните си обреди.

- Ние сме чували, или по-скоро сме чели, че такива способности са имали хората в Тибет. Така ли е наистина?
- Да. Говорим за Древна Индия. А в древността и в Тибет са практикували левитация. В будистките текстове четем, че след като през 527 година от новата ера в тибетския манастир Шао Лин дошъл индийският основоположник на дзен-будизма Бодхидхарма, той научил монасите да контролират енергията на тялото си – това било задължително условие човек да полети. И самият Буда практикувал левитация, неговият наставник бил маг Саммат. Те с часове висели във въздуха.

- А как е в днешно време? Дали се е запазила тази, да я наречем, традиция и днес?
- Колкото и да не ви се вярва, и в Индия, и в Тибет изкуството на левитацията се е запазило до наши дни. Много изследователи-изтоковедци описват също и феномена “летящите лами”. Така например британската пътешественица Александра Давид-Неел със собствените си очи наблюдавала как на високопланинското плато Чанг-Танга един от будистките монаси, седейки неподвижно с подгънати под себе си крака, прелетял десетки метри, докоснал земята и отново се издигнал във въздуха, буквално като отскочила след силно изритване топка. При всичкото това, меко казано, невероятно движение, неговият поглед бил устремен в далечината, към така наречената “пътеводна звезда”, която в светъл ден би могла да бъде видяна само от самия него.

- Само на Изток ли са способни да “летят”?
- Левитацията била отдавна известна не само на Изток, но и в Европа. При това средновековните европейци, които се опитвали да полетят, имали една характерна особеност. За разлика от източните йоги, никой от тях не се стремял да овладее това изкуство и не се готвел за полет. Обикновено те се издигали във въздуха в състояние на възторжен религиозен екстаз, дори без да се замислят над това. Ако погледнем някои факти, официално призната “левитантка” била Света Тереза, монахиня-кармелитка. Свидетели на нейния полет били 230 католически свещеници. За своята необикновена дарба разказва самата светица в автобиография от 1565 година. “Възнасянето ме връхлита като удар, неочакван и рязък – пише тя, – и преди да мога да събера мислите си и да дойда на себе си, облаците сякаш ме понасят в небесата или могъщ орел ме носи на крилете си… Аз напълно осъзнавах, че се намирам във въздуха… Трябва да кажа, че когато всичко свършеше, се усещах необикновено лека, сякаш съм безтегловна”. И което е най-любопитното, Света Тереза не искала да лети. Дълго време монахинята отчаяно се молила Господ да я избави от това нещо. В края на краищата молитвите на кармелитката били чути. А за най-известен летящ човек се смята Йосиф Деза (1603-1663), преименуван Купертински по името на родното му село в Южна Италия. Той още от детството си се отличавал с необикновена набожност и всячески се изтезавал, за да изпита състояние на религиозен екстаз. След това бил приет в ордена на францисканците и действително започнал да изпада в екстаз. Но нещата толкова се задълбочили, че той започнал да се издига във въздуха. Отишъл в Рим и се срещнал с Папа Урбан VIII. Той се явил при него “висящ” във въздуха. Повече от сто случая на левитация наблюдавали тогавашните учени, оставили официални свидетелства. Тези полети обаче смущавали вярващите и се наложило Йосиф да бъде затворен в манастир до смъртта си, след която бил канонизиран.

- А какво се случва в по-късните векове?
- Най-известният летящ човек през ХIХ век бил Даниел Дъглас Хьом. Редактор на един американски вестник описва неговия първи знаменателен полет. Той описва странното състояние и поведение на Хьом през това време. В продължение на 40 години Хьом демонстрирал своето уникално изкуство пред хиляди зрители, в това число и пред много знаменити от това време хора – Марк Твен, Наполеон III, известни политици, учени, медици. И никой не посмял да го уличи в мошеничество. Самият Хьом описва своето състояние по време на левитация по следния начин: “Аз не чувствах по никакъв начин да ме поддържа някой, не изпитвах страх… Обикновено се повдигах вертикално, често ръцете ми се изпъваха над главата и ставаха “несгъваеми” като пръчки. Тогава усещах неведомата сила, която ме издигаше над земята”. Той не е единственият, удивлявал учените по онова време. През 1934 година англичанинът Морис Уилсън, тренирал дълги години по методиката на йогите, решил с огромни скокове, прелитайки над земята, да покори Еверест. Замръзналото му тяло било открито в планината на следващата година. Съвсем малко му оставало “да долети” до върха. Но това, което му попречило да преодолее трудния маршрут, била липсата на алпинистка екипировка.

- А как е в днешно време?
- Най-добри резултати в тази област постигат тези, които използват методиката на йогите. Много от тези методики не могат да бъдат открити след толкова векове, но част от съкровените знания все още са запазени. Един от пазителите бил индийският гуру Деви. Наш съвременник, млад физик, станал негов ученик. През 1957 година, пребивавайки в САЩ под името Махариши Махеш Йоги, той станал проповедник на новото философско-религиозно учение “Наука на Творческия Разум”. Крайъгълен камък на това учение било трансцеденталното съзнание, което не било ограничено от каквито и да е рамки и можело да получава информация директно от околния свят и от Вселенския разум, а не само чрез органите на възприятие. За целта било нужно да се отключи съзнанието и тогава човек започва да възприема огромния поток информация, постъпваща в подсъзнанието и оставаща неупотребена. Такова състояние на изменено съзнание с помощта на трансцеденталната медитация можело да се постигне с помощта на програма, разработена от самия Махариши Махеш Йога. Нейната цел била да усъвършенства човека по пътя към разкрепостяване на съзнанието и така да се разкрият всички потенциални възможности на неговия организъм. Към това в частност се отнася и левитацията. Способността към левитация е заложена у всеки един човек, трябва само да се научиш да я използваш, твърди Махариши. През 1971 година той основал в град Феърфилд (щата Айова) свой университет. След това били открити европейски изследователски център в Швейцария и учебни центрове в Германия, Англия, Индия и редица други страни. В тях били поканени видни специалисти от всякакви профили – физици, познавачи на индийската философия, математици, лекари, инженери, психолози, които били обединени от една цел – да направят човека щастлив. А една от програмните задачи по трансцедентална медитация станало обучението по левитация. През юли 1986 година във Вашингтон били проведени първите съревнования за “летящи йоги”, подготвени по програмата трансцедентална медитация, за които пресата писала много и били заснети филми. Въпреки че показаното от участниците далеч не било толкова впечатляващо, колкото описаното в миналото, “летенето” все пак било факт – издигане на 60 см височина и преместване с 1,8 м по хоризонтала. Вярно, че това не може да бъде наречено полет, а само кратки подскоци – неподвижно седящ в поза “лотос” човек изведнъж бавно се издига във въздуха, известно време виси неподвижно, а след това също така плавно се приземява.

- Какво бихте казали в заключение?
- Независимо от многобройните случаи на левитация тя се възприема като чудо или в най-добрия случай като феномен, граничещ с фантастиката и противоречащ на научните закони. И това мнение няма да се промени, докато не бъде намерен отговор на въпроса: какво представлява тази сила, която повдига човека във въздуха? Дали тя възниква в самия организъм, поради мобилизация на някакви вътрешни резерви и скрити възможности, или източникът се намира извън човека и той само “се включва” в него? Обсъжданията за физическата природа на левитацията са противоречиви. Редица изследователи предполагат, че левитация възниква в резултат на поява на биогравитационното поле, което създава особена психическа енергия, излъчвана от човешкия мозък. Подобна хипотеза отчасти поддържа докторът на биологичните науки Александър Дубров. Той подчертава, че такова биогравитационно поле се формира благодарение на съзнателните усилия на човека и затова той е способен да го контролира. Въпросите са много, но учените вече не са така категорични, че това е нещо мистично, след като през 1991 година авторитетно научно издание публикувало сензационна снимка – директор на токийска изследователска лаборатория по свръхпроводимост седнал на плот от свръхпроводим керамичен материал и се издигнал над пода. Директорът и въпросният керамичен плот тежали общо 120 кг, което обаче не им попречило да висят над земята.

Едно интервю с изследователя Димитър Томанов на Дима ТОНЧЕВА