Представете си образцово общество, в което хората живеят в хармония с природата и един с друг, липсва престъпност, няма дори една проява на вандализъм и хората живеят без страх, полагат се грижи за млади и стари, а развиването на духовната красота на всеки човек е от първостепенна важност. Такова общество, за което човечеството от векове мечтае, вече съществува наистина.

Закътана измежду предпланините на Алпите в Северна Италия, се намира федерация Даманхур (Град на светлината) - общност от над 500 души членове, децата им и около 350 техни съмишленици - това са хората, реално изживяващи тази мечта.

Те образуват уникална духовно-религиозна общност, възприела вярвания от езичеството на келтите, древните египтяни и древните гърци, от келтското християнство, от гностицизма, ню-ейдж и теософията.

Светоусещането им е формирано както от древното познание и езотерични традиции, така и от идеите на Карл-Густав Юнг, Рудолф Щайнер и Алберт Айнщайн, а също и от научните експерименти по енергиен пренос на учени като Вилхелм Райх и Никола Тесла.

Членовете на общността вярват в обширен пантеон от свръхестествени създания, състоящ се от: единствен и непознаваем Бог; прастари божествени създания като посредници, 9 от които са се самозародили, а останалите - създадени от човечеството; ангели, демони и природни духове.

Според религията на Даманхур първият човек бил предисторическо паднало божество, което приело човешко тяло, затова една от целите на общността е, с помощта на магии и алхимични практики, да помогне на хората да се завърнат към първоначалното си състояние отпреди падението.

Първоначално били създадени три "основни свята" - по един за хората, растенията и природните духове. Даманхурците са развили техники, помагащи на хората да контактуват с "колективния разум" на човечеството и на животните.

Подобно на много други религии, тук Земята също се приема като живо същество, чиято повърхност се пресича от серии Синхронни линии. Тези "енергетични потоци" обикалят около Земята и я свързват с Вселената.

Местонахождението на Даманхур в долината Валкиузела не е избрано случайно - то е в точка на преплитане на 3 такива линии. Според даманхурците единствената друга такава точка на пресичане се намира в Тибет.

Те вярват, че в близкото бъдеще може да ни сполети голямо екологично бедствие и една от главните им цели е да обединят човечеството и да предотвратят катастрофата.

Приела името на египетски град, посветен в древността на бог Хорус (мъжко божество с лице на ястреб), федерацията от отделни общности притежава собствена политическа инфраструктура, флаг, конституция, както и малък Сенат от уважавани членове.

В допълнение на това, Даманхур ползва собствен календар, има собствени училища, издателство, ежедневен вестник и е въвел собствена валута - "кредит", вързан към еврото.

Кредитът е в обръщение измежду много местни фирми, от които над 40 са собственост на даманхурци. Понастоящем федерацията е формирана от 5 общини и обхваща няколко града, в които нейните членове живеят измежду местните хора.

В 4 от тези градове те присъстват на заседания на градския съвет и участват активно в политиката, като член на общността в гр. Видрако е дори самият кмет.

Даманхурците от най-различни възрасти живеят колективно между 8 и 20 човека в големи къщи с общи всекидневни и кухни, като идеята е, че ученето се подобрява, когато се съберат повече поколения заедно. Най-възрастният член е на 85 години.

Първоначално италианците считали членовете на общността за особняци, но понастоящем авторитетът на Даманхур е утвърден. Федерацията е съживила и екологически, и стопански долината, която допреди 30 години е била почти изоставена поради слаба икономика.

Освен непрекъснато растящия поток от туристи, стремящи се да се докоснат до магията на Даманхур, производството е в разцвет, като същевременно природната среда е възстановена. Стопанските начинания на даманхурците създават доста работни места и за местното население.

Федерацията развива собствено екологично земеделие и животновъдство. Всред членовете има геолози, архитекти, учени и учители, както и фермери, декоратори, градинари, шивачи и др. Около половината от тях работят с италианците.

Останалите са ангажирани в даманхурски предприятия, например фурна, мандра, пицария, строителна фирма, печатница, а също и текстилна компания, станала прочута с луксозните си платове, тъкани на стогодишни станове.

Всички са насърчавани да изявяват талантите си, като сами решават какво да работят и какъв да бъде приносът им към икономиката на Даманхур. Общността се стреми да възпитава хубавото у човека, за да може той да развие специфичните си дарби и така да реализира мисията, заради която се намира на Земята.

Даманхурците притежават също така 140 хектара гори, 60 хектара ферми, лаборатории и арт-студия. Развиват разнообразни стопански начинания, като уеб-дизайн, производство на здравословна храна, порцелан, бижута, картини и др.

Безработица не съществува. Независимо от професиите си, членовете участват наравно във всички общи дейности, необходими за съществуването и преуспяването на Даманхур.

На доброволни начала всеки гражданин ежемесечно полага общественополезен труд за поддържането на градините, театъра, горите и др., като разпределя работното си време на 3 равни части - работа в полза на общността, за създаване на собствени доходи, за обучение на други хора и самообучение.

Членовете плащат данъци едновременно на федерацията и на италианската държава. Сензацията обаче е другаде...

Дълбоко под един тих склон на планината Видрако даманхурците са създали (и продължават да създават!) това, което понастоящем е определяно като едно от чудесата на света - "Храмът на човечеството". Храм с такова неземно великолепие, че всеки, който го съзре с очите си, се изпълва с благоговение пред неговата величественост.

Изумлението на човек се засилва допълнително от факта, че пететажният (засега) храм е напълно скрит под земята, без нищо на повърхността да издава съществуването му, освен една обикновена дървена врата. В продължение на 16 години е бил строен в пълна тайна, от не повече от 30 работника едновременно.

Те прониквали в планината през малка къща, разположена на склона. Тоновете изкопан на ръка скален материал били дискретно изнасяни в над два милиона (!) кофи и разпръсвани в околната местност, точно както правеше героят на Тим Робинс във филма-шедьовър "Изкуплението Шоушенк".

Строен в място на съединяване на земната кора, храмът е по-обширен от футболно игрище и притежава най-големия витражен купол на света, съставен от 26 000 цветни стъкла на площ от 100 кв. м. По дългите му стотици метри коридори има хиляди статуи, колони в древногръцки стил, стълбища от полиран мрамор, витражни прозорци и картини.

Многобройните куполи и прозорци са осветени отдолу, за да се наподоби естествено осветление и така да изпъкне красотата на стъклописите. Храмът съдържа поредица от свещени зали - Зала на земята (посветена на мъжкото начало и в памет на миналите прераждания), Зала на водата (посветена на женското начало, с формата на чаша), Зала на огледалата (посветена на небето, въздуха и светлината), Зала на сферите и Зала на металите.

Облицовани с мозайки и листа от 24-каратово злато, залите също така са изографисани с фрески, свещени текстове и египетски йероглифи. Навсякъде има невидими преходи, подвижни стени и тайни стаи - като на кино.

Но това съвсем не е всичко - досега са построени едва 10 % от целия храм! Според даманхурците той е "триизмерна книга, която може да бъде прочетена от този, който разполага с подходящите знания, точно както при пирамидите и готическите катедрали"...

Основател на Даманхур е Оберто Айрауди. Бидейки свидетел на нарастващото унищожаване на ресурсите на планетата и на западането на човешкото общество, Оберто имал идея да създаде цивилизация, основана на ново разбиране - душата на всеки човек да бъде отгледана така, че човечеството да се развие по един по-добър път.

Оберто се стремял да създаде както вътрешна, така и външна среда, където "не би имало разделение между това, което мислиш, връзката ти с Абсолюта и това, което вършиш в ежедневието си".

Той смята, че не е достатъчно хората да бъдат духовни само в края на седмицата. "Ако действително искаш да живееш високодуховен живот, денят ти трябва да се превърне в 24-часова медитация." Всъщност Оберто говори от личен опит.

Роден през 1950 г. в Баланджеро, Италия, той от млада възраст проявявал паранормални способности. Посредством медитация и други нетрадиционни форми на обучение, се е самообучавал в хипноза, пътуване на душата извън тялото, материализиране на обекти и левитация.

С цел да обучава последователи и да провежда задълбочени изследвания, през 1975 г. младият философ, лечител, писател и художник основал "Хорус център" в Торино, за да представи пред публиката резултатите от изследванията си. Членове на този център 2 г. по-късно станали и основатели на Даманхур, издигайки Оберто за духовен водач.

Въпреки че още в началото на 20-те си години е имал идея за храма, тогава той не е разполагал нито с пари, нито с необходимите умения да го строи. Но е мислел, че щом е било възможно средновековните катедрали да бъдат построени без удобствата на съвременния прогрес, тогава той също би могъл да се справи.

За да финансира начинанието, Оберто отначало продавал енциклопедии, но по-късно решил, че ще има по-големи печалби като застрахователен агент. Откривайки офис в Торино, той наемал инвалиди, които не можели да намерят работа никъде другаде. На 23-годишна възраст Оберто бил най-младият застраховател в Италия.

Начинанието му имало поразителен ръст от 1500% за първите 3 години, а после - стабилно нарастване с близо 300% за всяка следваща година. След време той се оттеглил от застраховането, но продължавал лично да финансира строежа на храма, като създал центрове за нетрадиционна медицина на различни места в Италия.

Оберто смятал, че не съществуват закони относно строежи под планините и решил да действа, без да иска нечие позволение. Той и съмишлениците му купували имоти в италианските Алпи, на 40 км северно от Торино. 15-те пионери започнали копаенето на храма, като използвали за справка книги по архитектура и документи от геоложки проучвания.

Въпреки че храмът бил строен тайно, през годините местните власти подозирали, че на планинския склон се случва нещо необичайно, но никой не можел да го докаже.

През 1992 г. строго пазената тайна била издадена от бивш член на Даманхур, който завел дело с финансови претенции срещу общността. След проведено разследване градският съд на Видрако наредил унищожаването на храма, понеже бил строен без строително разрешение и в нарушение на териториалната регулация.

За щастие общественото мнение и подкрепата от културни и научни институции осуетили изпълнението на присъдата. С цел запазването на храма, италианските власти го обявили за "колективно произведение на изкуството". Понастоящем общността вече е подновила строежа, като се очаква да го продължава и десетилетия занапред.

Сега, когато подземният храм вече е отворен за хората, ролята на Оберто в общността не е толкова активна, за да има възможност да се занимава с проучвания.

Например под негово ръководство даманхурците са възродили древната форма на лечение "селфика", използвайки алхимично енергетизирани метални структури за възстановяване на увредения човешки организъм и обръщане на процеса на стареене.

Структурите са с разнообразни сложни форми на основата на спиралата, изработени са предимно от бронз и мед, а понякога от сребро или злато - в зависимост от предназначението им. Прилага се и Прана-терапия, преразпределяща енергията в Синхронните линии на човешкото тяло, които даманхурските лечители са открили и картографирали.

Според тях тези линии функционират подобно на надите в Аюрведа и на меридианната линия в китайската медицина, но са различни от тях. Тези изследвания привлекли вниманието и на университета в Торино, а местни болници препращат пациенти към даманхурските лечебни центрове, като резултатите от нетрадиционното им лечение са обнадеждаващи.

Друга сфера на изследвания в Даманхур е "музиката на растенията". Когато на растението се монтират сензори, учените не го подлагат на вредни фактори, наблюдавайки как точно умира, а вместо това с помощта на MIDI-синтезатор се задават звуци към всяка от различните реакции на растението и то на практика създава музика!

По този начин даманхурците откриват, че всяко растение има собствена песен и улавяйки електрическите потенциали, породени от растенията, човек би могъл да се научи да общува с тях. Успоредно с тези направления, парите на общността се влагат и в разработването на алтернативни източници на енергия, квантова физика и експерименти за пътуване във времето.

Като една от причините за успеха на общността се сочи и готовността за промени. Ако дадена система работи - се запазва, а ако не - се отхвърля. Например, първоначално е прилагана раннохристиянската идея членовете да споделят поравно имуществото си. Когато обаче общата кола се развалила, никой не искал да поеме отговорността и да я поправи.

Така бързо станало ясно, че идеята не е ефективна и била отхвърлена. Въпросът за тютюнопушенето и употребата на наркотици изобщо не бил подлаган на обсъждане - те били абсолютно забранени още от самото начало.

Федерацията има центрове из Италия и останалата част от Европа, като поддържа връзка с духовни общества по целия свят. Даманхурците разпространяват възгледите си чрез издателството си (Edizioni Horus), но не развиват активна дейност за привличане на нови привърженици.

Въпреки това има дълъг списък от желаещи да придобият гражданство. Сегашните членове са предимно италианци, но броят на чужденците нараства.

Не се планира превръщане на Даманхур в географски разпръснато движение, а се очаква контролираното му разрастване в рамките на област Торино.

Общността прилага различни форми на брак, включително едногодишни брачни договори с възможност за подновяване, както и различни други варианти за желаещите да бъдат заедно до края на живота си.

Ако двойката иска да има дете, може да се уреди общността да го издържа до 14-годишна възраст, но при условие че уговорката е направена преди зачатието на детето.

Децата не са считани за членове, а се приемат като гости на общността до навършването на 18г., когато ги приканват да направят избор дали да станат членове или не. Тези, които изберат членството, сменят имената си, като приемат по едно име на животно и едно - на растение. Това се прави, за да се изрази взаимовръзката между всички живи същества.

Понастоящем хора от цял свят посещават Даманхур. Могат да се правят резервации за три- или седемдневни посещения. През цялата година има фестивали, чествания и семинари. За тези, които проявяват сериозен интерес към изучаването на Даманхур като социален модел или искат да провеждат изследвания, може да се постигнат индивидуални споразумения за по-дълъг престой