ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
ГЕНИЙ, ИДИОТ… ИЛИ И ДВЕТЕ ЗАЕДНО |
|
Написано от Катерина Найденова
|
|
Сряда, 24 Октомври 2007 00:00 |
Ще си обясним ли някога как се проявява талантът?
 Ще си обясним ли някога как се проявява талантът? Раждаме ли се с него, или го възпитаваме с много труд? Може ли една дарба да ни лиши от други неща?
Въпроси, много въпроси, въртели се хилядолетия около едно и също явление. Първият е зададен по всяка вероятност с обособяването на общественото съзнание в зората на разумната ера на човечеството.
Кой не се е запитвал: талантлив човек ли съм? И какво, за Бога, означава това? Днес преследването на даровити хора се е превърнало в индустрия. Има фирми и дори компании за лов на таланти. Но всичко досега говори, че никой не e успял да разграничи явлението в чистия му вид, твърди испанското списание Muy Interesante. Психолози и невролози, които от векове работят върху неразгадаемата човешка психика, все се опитват да открият къде е зародишът на даровитостта, вродена ли е тя, или се проявява след много работа и учене.
Има и легенди, в които човешкото можене се отъждествява с безценния дар – живота. Разказват за един интелектуалец, който, разтърсван от дълбоки екзистенциални съмнения, решил да отиде в Хималаите, където живеел най-мъдрият човек на земята. След тежък и изнурителен поход, който едва не му коствал живота, стигнал до скромната колиба, обитавана от гуруто. Със смес от уважение и дълбоко вълнение той формулирал въпроса си, измъчвал толкова дълго ума му: „Учителю, какъв е смисълът на съществуването?" И тогава мършавият, дребничък човек с искрящ от любопитство поглед възкликнал: „О, така се надявах, че вие ще ми кажете!"
Самото понятие талант е едно от най-обтекаемите. В повечето тълковни речници го дефинират като способност за осъществяване на една или друга дейност. Това е неточно определение. Не по-ясно е обаче и даденото от мислител като Монтескьо: „Талантът е дарба, която Господ тайно ни дава, а ние я откриваме, без да сме подозирали за нея."
Така разгледан, талантът се отъждествява с най-обикновените ни способности да развиваме едно или друго свое умение. Затова и издирвачите на даровити личности – популярни като нeadhunters (ловци на глави), са изправени пред дилемата да търсят нещо, което няма точна идентификация. Много от тях се задоволяват със своеобразен вариант на приказката Принцесата и граховото зърно, убедено твърдейки, че големият талант лесно се разпознава. Разчитат на смесица от научни постулати и интуиция. Но скептиците отговарят, че именно заради този подход през човешката история са преминали хиляди духовни шарлатани.
Въпросът за съществуването и разпознаването на таланта стигна до проблема за яйцето и кокошката. Днес вече никой не се опитва да даде определение за талант и отговор на въпроса дали се раждаме с него. Днес основният въпрос е как да открием надарените.
През 90-те години на ХХ век се разгоря т. н. The War for Talent. Екип от трима консултанти от MсKinsey & Co осъществиха проучване сред 6000 ръководни кадри в най-престижните американски компании. Преди резултатите от проучването трябва да кажем, че самата компания MсKinsey & Co е на върха в пирамидата от претенциозни и вманиачени консултантски фирми по административни и управленски въпроси в САЩ. Изследването си те осъществяват сред всички служители на разглежданите компании, а не само сред управленските кадри. В 77 мегакомпании разговарят практически с всички – от директорите до служителите на временен договор и кадровиците от „Човешки ресурси". В края на почти непосилното по обема си занятие стигат до „неочаквания" извод, че успехът на всяко предприятие се дължи на талантливите му служители, които трябва да са интелигентни и с модерно мислене, да са запознати с новите технологии, да са проницателни и гъвкави при вземането на решения.
Процесът на преследването на таланти се превърна в разточителна война, в която няма краен победител. Заключението на експертите от претенциозната фирма – че единственото, което важи в крайна сметка, е талантът – не дава отговор на нито един от спорните въпроси. И така логично се стига до заключението, че единственият начин за задържане и развитие на надарените са възнагражденията – по-големите възнаграждения, най-високите възнаграждения и така до безкрай... Експертите от MсKinsey & Co повтарят изследванията си през 2000 година, като тестват 13 000 служители от 112 американски фирми. Не се случва нищо сензационно. Те повтарят първоначалните заключения.
Алчният свят на големите пари бе поласкан от тези изводи, което от своя страна даде повод да се нароят бестселъри от рода на Кой гризна сиренцето?. Големият журналист Малкълм Гледуел определи цялата лавина от новопоявили се писания като „процес на голямото интелектуално оправдание" за изплащането на нечувано високи и неоправдани заплати. Защото експертите от MсKinsey & Co дори не се и опитват да намерят изключения от правилото, че големите таланти идват преди всичко от Бизнес училището на Харвард.
Един от експериментите на MсKinsey & Co е твърде красноречив. В голяма американска компания за една година са изпълнени 20 различни проекта на стойност $10 милиона. Самият старши съдружник г-н Маккинси присъствал редовно и хвалел заседанията на управителния съвет, в който един от изпълнителните директори бил предишен негов сътрудник. Името на изследваната фирма е… „Енрон".
Звучи ви познато, нали? Маккинси успява да публикува заключенията си и да издаде книга малко преди компанията да фалира гръмотевично, предизвиквайки един от най-големите финансови скандали в историята. Единствените, които излезли неопетнени от грандиозната афера, били именно експертите от MсKinsey & Co, и то до степен, че и днес се представят като най-добрите експерти за откриване на талантливи управленски кадри.
Философът и писател Елбърт Хъбърд твърди, че „има нещо по-неуловимо, фино и рядко срещано от таланта и това е талантът да откриваш таланти". Експертите от MсKinsey & Co допускат огромната грешка да заявяват, че талантът може да се открива с простите методи на измерването и оценката, което включва дори мнението на техните колеги. Една от най-използваните техники е даване на характеристика на даден служител от всички останали. Метода те мотивират с факта, че високата интелектуална среда гарантира високи професионални резултати. Но психологът Ричард Вагнер от университета във Флорида ги оборва убедително, като доказва, че средата не може да гарантира професионални умения и резултати.
Експертката от Станфордския университет Карол Дуик осъществява серия от експерименти, които хвърлят обилна светлина върху начина, по който сами гледаме на талантите си. Тя условно приема, че човешките същества се делят на две групи. Едните са на мнение, че човешкият интелект не подлежи на моделиране, а другите смятат, че дори и той притежава качеството „ковкост" – като металите.
В университета в Хонконг – най-реномираното учебно заведение в тази част на света, студенти по социология с незадоволителни оценки по английски получили възможността да си повишат нивото чрез допълнителни часове. Авторите на проучването не забравили да ги похвалят предварително за положените усилия. На отличниците били отправени похвали, но всички били поканени на извънучебните занятия. Дуик очаквала, че за часовете ще се запишат студентите с най-ниските резултати. За нейна изненада не станало точно така. Записали се само онези, които вярвали в „ковкостта" на интелекта. Хората, които не били убедени във възможностите за промяна и развитие на човешкия ум, си останали у дома. Така резултатите на много от отличниците започнали да падат. И не само това – при контакти със студенти от други учебни заведения всички се хвалели с по-високи оценки от реално получените. При обобщението на наблюденията социолозите стигнали до извода, че ако талантът се ласкае прекалено, той повяхва.
Мнозина помнят странните истории около мозъка на Айнщайн. Резултатите от изследването му естествено породиха въпроса дали пък талантът не зависи от начина на групиране и връзката между мозъчните неврони? Това е другата голяма следа, по която се върви в опитите да се намери отговор на множеството въпроси около изключителните възможности на отделни индивиди.
Всичко започва на 18 април 1955, когато Айнщайн почива. Макар че великият учен оставил завещание да бъде изгорен, патологът на болницата Томас Харви решава, че мозъкът му трябва да бъде запазен. Неизвестни са всички перипетии на злополучния орган до неговата крайна дестинация – две стъкленици и един кашон в къщата на Харви. Там в края на 70-те години на миналия век го открива журналистът Стивън Леви.
Между 1985 и 1999 се появяват три научни статии, посветени на изследванията на части от мозъка на Айнщайн. Невроните в мозъка му изисквали повече енергия при функциониране. Мозъкът тежал по-малко, но бил много по-наситен с неврони, а полукълбата се характеризирали с необикновена текстура на мозъчните гънки, като най-очебийно било това в най-активната за математици зона. Но тези разкрития са по-скоро бледи и учените, занимавали се с тях, били разкритикувани за липсата на методология.
Нещо подобно се случило и с мозъка на Ленин, който бил даден за изследване от съветските власти на известния тогава немски невролог Оскар Вогт. След занимания, продължили две години и половина, Вогт обявил зашеметяващи резултати. В кортекса на руския революционер имало много по-голям брой от така наречените пирамидални неврони, които били и по-големи от тези на обикновените смъртни. През 1933 трима руски невролози повторили изследванията и резултатите били публикувани в списанието „Успехи физиологических наук". Имало единствено разлика по отношение на големината на невроните и на някои извивки на мозъчните гънки в кортекса.
Днес учените са убедени, че е твърде опростенческо да се обяснява талантът на човек със структурата на неговия мозък. А какво да кажем за средата, в която се развива индивидът? Така или иначе психолозите очевидно няма да постигнат съгласие по въпроса дали талантът е вроден, или може да се развива. За големия откривател Томас Алва Едисон талантът е 1% гениалност и 99% труд.
Вдъхновението обикновено идва в самия процес на работа. Но трябва ли да имаме вродена предразположеност? Андерс Ериксън, психолог от Държавния университет във Флорида, твърди категорично, че това не е необходимо: „Дайте ми 10 години упорито и последователно обучение в една област и аз ви гарантирам развитие на ниво чудо", обявява той без никакво притеснение.
Категоричното възражение на тази идея се олицетворява от Браян Бътъруорт, психолог от университета в Лондон. Според него никой не може да стане Моцарт само с цената на изнурителна работа. Според Ериксън изключителните качества на надарените хора се дължат на развитието на силна памет по темите, по които се работи. Науката за невроните свидетелства, че човек притежава два вида памет: дълготрайната и памет за всекидневна употреба – оперативната. Според Ериксън гениите постигат завидно използване на краткотрайната памет, тъй като успяват да я насложат сред файловете на дълготрайната, така че двете се допълват. Всекидневната памет за дълготрайна употреба е според него най-характерната черта на всички талантливи хора.
Учените се запитаха има ли някакви свидетелства за съществуването на този вид памет. С помощта на позитронно-емисионната томография (РЕТ) френската изследователка Натали Цурио-Мазоайе изследвала мозъка на гениалния математик Рудигер Гам. През 2001 тя установила, че той използва 5 полета от своя мозък повече от
12-те, които доброволните участници в изследването ползвали при решаването на математически задачи. 3 от тях се намират в зоната на дълготрайната памет. С други думи, Гам използвал и дълготрайната памет в момент, когато решавал всекидневни задачи.
Възможно ли е чрез тренировки да се развият подобни способности? В края на 70-те години на миналия век с подобна задача се заел унгарският шахматист и психолог Ласло Полгар. Една от най-разпространените теории сред състезателите на древната игра твърди, че жените не са добри по време на турнир и затова мнозина смятат шахмата за един от най-мачистките спортове. Полгар започнал да тренира трите си дъщери в експеримент, който продължава и до днес. През 1992 те се наредиха между
10-те най-добри шахматисти на планетата. Юдит, най-малката от тях, стана най-младият носител на титлата „гросмайстор" в историята. Тя беше само на 15 години и 4 месеца, тоест с 1 месец по-млада от гениалния Боби Фишер… Бащата не се задоволил с шахматните постижения на дъщерите си. Занимавал ги допълнително с езици и математика. Едната от тях владее 7 езика.
Опитите на Полгар доказват колко много може да се постигне с постоянство и непрекъснати тренировки, тоест ако децата гледаха по-малко телевизия и играеха по-малко на улицата. Разбира се, не е ясно какво се случва, ако те нямат генетично предразположение да развият таланта си. Доста такива индивиди са преминали през живота като лоши ученици и не особено ярки личности.
От друга страна твърде разпространена е формулата за неразбрания гений. Често ги наричат „мъдри идиоти", защото това са хора с доста нисък коефициент на интелигентност (КИ), характерен за прекаралите болести като менингит например, или родените с генетично предопределени проблеми. Такъв пример е Киоши Ямашита, който през 80-те години на миналия век стана известен като японския Ван Гог. Неговият КИ е 68, а границата на нормалността е 75. Известен е случаят на брилянтни скулптори с КИ 40.
Много са учените, които обвързват таланта с генетичната определеност. Някои от тях твърдят, че при добра наследственост ефикасността на работата на мозъка може да се повиши от 60 до 80 процента. Тази ефикасност зависи от социалната среда за развитие на индивида, както и от мозъчния му строеж и организация, тоест от броя на невроните и гъстотата на невронните вериги, които се активират в пренаталния период и се развиват през първите 4 години от живота. За изследователите социалното обкръжение има значение само в първите години от живота на детето, когато се изграждат когнитивните процеси, свързани с развитието на невроните. Очевидно е, че обемът на сивото вещество („сивите мозъчни клетки", които позволяват на детектива Еркюл Поаро да прави своите изумителни заключения) нараства прогресивно след навършването на четвъртата година
Но както и да се разглежда, талантът е не само късмет. Той често се превръща в нещастие заради цената, която му дължим. Има установена взаимовръзка между таланта и например късогледството, алергиите и дори някои автоимунни заболявания. Нещо повече! Родените с талант често страдат от депресии или периоди на депресии, самотни са и сериозно си патят от бърза и драстична промяна на настроенията. Много от тези хора са шизофреници или епилептици. Едно проучване на 15 художници експресионисти от Ню Йорк в средата на миналия век доказва, че повече от половината имали психически отклонения – депресии, смяна на настроенията с класическите възходи и спадове на духа, алкохолизъм. 6 от тях по-късно влезли в психиатрия, а двама се самоубили.
Тези и много други примери идват да докажат старите поговорки, че нищо не е даром, а късметът идва под формата на дребни стотинки, а не на състояния. Затова да имаш талант е добре, но далеч по-изгодно е да развиеш сам желаните способности.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
