ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Румяна Алексиева
|
|
Понеделник, 23 Април 2007 00:00 |
Живата растителна тъкан може да възприеме много по-фини сигнали от електронните сензори.
И всичко, що е живо в Космоса, може да си общува чрез биологическото посредничество на растенията.
Хората винаги са имали усещането, че откакто първите зелени листа са подали главички от палеозойските мочурища, оттогава вече има синтез между материалното и свръхсетивното и че истинската матрица на човешкия живот е зеленият свят. Защо ли? Защото чудесата му нямат край.
Общо 25 млн. квадратни мили листна повърхност ежедневно участва в чудото, наречено фотосинтеза, което дава кислород и храна на всички хора и животни. От храната до медикаментите всичко идва чрез милостта на това чудо, а неговите естетически пулсации най-много утоляват духа ни.
 Растението е една-единна система от протоплазма, воднисто или пихтиесто вещество и тя е смятана за основа на физическия живот. А корените му са водните помпи на жизнения кръговрат. Те изтласкват водата към листата, тя се изпарява и пак се стича в земята. Корените на люцерната достигат дълбочина 40 фута, а един неин стрък може да има 13 млн. коренчета с обща дължина 380 мили. А коренчетата на ръжения стрък са снабдени с фини коренни власинки, около 14 милиарда на брой, с обща дължина 6600 мили, почти колкото разстоянието от единия до другия земен полюс. Енергията на такива корени може да пробие и бетон.
Листата пък на слънчогледа ежегодно изпаряват вода, колкото един човек чрез изпотяване. А една-единствена бреза може да абсорбира около 400 л за един горещ ден.
Талантливият виенски биолог Раул Франсе смята, че растенията по най-загадъчен начин могат да се движат, да търсят това, което желаят, да имат стремежи, дори чувства. Могат да възприемат и реагират на живота с далеч надхвърляща човешката изтънченост. Росянката например с голяма точност улавя муха, а други паразитни растения улавят и най-слабия лъх на жертвата си. Други растения знаят кога да разтварят цветовете си, ако наблизо има мравки, и това става само когато стъблата им са много росни, та “крадците” на нектар да не могат да се покатерят. А сложно устроената акация използва мравките за защитни цели, отплаща им се с нектар, защото я предпазват от други нашественици.
Голяма загадка са и специфичните форми на растенията, съобразени с особеностите на опрашващите ги насекоми. Със специфични средства, приспособления, цветове и аромати те ги привличат и пускат през вратата на капана едва след опрашването.Сигурно не е случайно, че венчелистчетата на орхидеята съвсем точно наподобяват женската на определен вид мухи. Със същата хитрост цъфтящите през нощта цветя са светли и излъчват по-силен аромат, за да привличат нощните пеперуди. Не случайно смрадливата лилия излъчва мирис на мърша в районите на мухите, докато цветята, опрашвани от вятъра, не хабят напусто енергията си, за да се правят на красиви, ароматни и привлекателни.
Много растения имат своя самозащита чрез горчив вкус, леплив секрет, чрез изправяне на стъблото, чрез свиване на листата, за да се отърват или да уплашат нападателя. Други пък си доставят азот чрез живи същества.
Има повече от 500 вида месоядни растения. Те улавят жертвата си чрез пипала, власинки или фуниеобразни капани. С листарите си изяждат месото и кръвта, а оставят скелета.
Листарът на росянката се огъва, когато върху него се окачи парче копринен конец с тегло 0,00025 грама, но могат да понасят фантастични товари при ужасни бури. Опорната сила на кухите растителни стъбла далеч надхвърля човешката инженерна мисъл по отношение на различните форми на строеж. Клетките на увивните ластари се издължават и свързват помежду си като неразтрогваеми въжета. Човешкият ум още не е постигнал такава устойчивост срещу късане.
Австралийският евкалипт може да издигне върху един тънък ствол короната си на височина, колкото е Хеопсовата пирамида (480 фунта). А някои орехови дървета могат да издържат тежестта на 100 хил. ореха. Някои растения са чувствителни към посоките и към бъдещето. Листата на един вид слънчоглед от долината на Мисисипи имат точните посоки на компаса. Индийското биле Арбрус се използва в метеорологията заради острата си чувствителност към всички форми на електромагнитните влияния. Чрез него английските ботаници предричали циклони, урагани,торнадо, земетресения, вулкани.
Алпийските цветя предугаждат съвсем точно сезоните и покълват изпод снега, като го стопяват чрез собствена топлина.С тези и подобни реакции, по думите на Франсе, те развиват способи за общуване с външния свят, наблюдават го, регистрират го в превъзхождаща нашите 5 сетива степен.
Вече се знае, че растенията различават звуци, недостъпни за човешкото ухо и цветови дължини, невидими за човешкото око (инфрачервена и ултравиолетова). Особено чувствителни са към рентгеновите и високите телевизионни честоти.
Франсе смята, че целият растителен свят откликва на движението на Земята и Луната, и на останалите планети от Слънчевата система, че се влияе от звездите и от останалите космически тела във Вселената. Дори нещо повече, сигурен е, че винаги запазващата се единна и възстановяваща се външна форма на растението е подвластна на някакъв разум, насочващ го отвън или отвътре.
Още преди половин век Франсе смятал, че растенията притежават всички качества на живите същества, включително и най-бурна реакция спрямо злото и най-гореща благодарност за доброто. Но най-революционното му схващане е, че съзнанието на растенията води своя произход от един свръхматериален свят на космически създания, т.нар. от индуските мъдреци “Деви”, които, подобно на феите, самодивите и др., са предмет на непосредствено видение и преживяване от страна на ясновидци и екстрасенси. За тогава това изглеждало безнадеждно романтично и наивно, но изумителните открития на учени през 60-те години на 20. век потвърдиха, че растенията са посредници между физиката и метафизиката.
Оказва се дори, че растенията са не само живи, но и готови да се обединят с хората и да превърнат нашата планета отново в градина.
Най-видният американски следовател по детекция на лъжата Клийв Бакстър съвсем случайно прави откритие, което би могло да засегне съдбата на планетата. Неговият секретар сложил в канцеларията му една драцена и това променя живота и на двамата, защото отваря за науката кутията на Пандора. Самият той смята, че е преоткрил нещо забравено, и доказва, че растенията имат чувства и проявяват вярност. Докато Бакстър обучавал полицаи да детектират лъжата, съвсем случайно му хрумва да свърже електродите на детектора към листата на драцената. Тя е популярна и като драконово дърво поради известната легенда, че смолата й дава драконова кръв. Установява, че докато полива корените й, листата реагират по особен начин. Галванометърът, който е част от полиграфското устройство на детектора, вместо да издига графиката си вследствие повишена електропроводимост на влажното растение, се спуска надолу в трионообразна форма, т.е. реагира подобно на човек в силна емоционална възбуда. За да е сигурен в тази реакция, Бакстър прилага физическа заплаха, като потапя едно от листата в чаша горещо кафе. Галванометърът не отчита никаква реакция. Тогава решава да изгори листата, скачени с електродите. Но преди още да вземе кибрита, графиката рязко прави дълъг замах нагоре. Растението прочело мислите му.
После с неохота Бакстър започва да прогаря листата, а растението отбелязва по-нисък връх на графиката. Когато се престорва, че ще изгори листата, също не се явява никаква реакция. Оказва се, че драцената може да различи истинското от фалшивото намерение.
За да са сигурни, той и неговите сътрудници, в откритията си, правят още много опити с други растения и с плодове, и с друга апаратура, и в различни краища на страната. Наблюденията са близки и дават основания да се види животът по нов начин. Това променя и дотогавашното познание, че екстрасетивното възприятие е отвъд разновидностите на 5-те установени сетивни форми - докосване, зрение, слух, мирис и вкус. Но тъй като растенията нямат очи, уши, нос или уста, възприятието излиза че е нещо, което е по-основнополагащо от отделните сетива. Нещо повече, вероятно 5-те сетива са ограничаващи фактори, а “по-първичното” възприятие е по-висше за цялата природа. Може би растенията виждат по-добре без очи, отколкото хората с очите си, обобщава Бакстър. Но може би не им е дадено да проникват взаимно в мислите си, за да не настъпи хаос.
При опитите на Бакстър идентични графики се наблюдавали дори когато листата са откъснати от растението или изрязани на тънки ивици. Виждали се реакции и при внезапно появило се куче или недобронамерен човек. Забелязвало се, че при непреодолима заплаха или нараняване растенията се престрували на “умрели” или изпаднали в безсъзнание.
 Бакстър доказва, че между растението и неговия собственик се поражда особена взаимност и чувство за привързаност, което се запазва независимо и неповлияно от разстоянието и ситуациите. Той прави опити за тази връзка с растения, отстоящи на милиарди километри от своя стопанин, намиращ се на космически спътник на Марс. Сигналите на отреагирване на настроенията на човека се появявали много по-бързо от необходимото време за пренасяне на светлината и на електромагнитната вълна (6,5 мин.). Изследователят опитал да изолира растенията в оловни контейнери, в клетка на Фарадей, но нямало преграда, която да спре или заглуши комуникативния канал между растение и човек.
Това напомня на Бакстър източната философия за отвъдвремевото общуване и за единството на всичко живо на ниво “клетъчно съзнание”, и за тоталната памет на всяка една клетка. А тъй като всякакви отделни части от клетки на амеба, плесени, сперма реагират подобно, той смята, че клетъчното съзнание стига до молекулярно, атомно, субатомно ниво и че мозъкът само играе роля на превключвател, а не на пазител на паметта. По-късно неговите опити се потвърждават и от други учени биолози и хистолози.
Химикът Марсел Вогел се включил в експеримента на Бакстър - теорията на Месмер за универсалния флуид, от чието равновесие или смущение зависят здравето и болестите. Включва и идеите на Куе за самовнушението и на т.нар. психическа енергия, популяризирана от Каръл Юнг. Вогел направил опит, в който поддържал зелени откъснати листа дълго време свежи, като току-що откъснати със силата на съзнанието си и неговото енергийно поле. Поддържал ги свежи чрез концентрираното си подсъзнателно внушение за любов и чрез енергията на дланите си. Растението отвръщало с подобна ответна реакция и между тях се постигал енергиен обмен. Чрез това споделяне и сливане на енергии Вогел се почувствал изцяло умиротворен. Той вече бил сигурен, че между растения, животни и хора има общо силово поле.
И това ни прави едно цяло. Бил убеден, че така както чрез него човек може да влезе във връзка с всички други части от цялото, така може да се свърже с всички свои клетки и да им въздейства целително.
Но тази сила и този обмен може да се постигне, когато изработим едно отворено и разширено съзнание, като това на децата, нещо, което сме имали и сме загубили. Тази цялостна отдаденост - медитация, която днес имат само децата, когато се сливат изцяло с приказката или с играта.
Вогел не бил много изненадан, когато неговите растения оживявали при “слушане” на разговори за секс, защото бил запознат с теорията на д-р Вилхелм Райх за “оргона”, за силата на сексуалните енергии и припомняните от него древни ритуали за плодородие. При тях чрез сексуално общуване сред току-що засетите ниви в древността хората стимулирали растежа на полските култури. Този психогалваничен ефект е валиден и за всички други живи форми. С концентрирана мисъл може да се упражнява огромно въздействие върху тялото на човек, който се намира в по-висше състояние на съзнанието. С този метод може да се извлича и предава енергия на всички нива.
Като кристалограф Вогел си обяснява тази възможност чрез голямата мистерия на водата, която при различни въздействия си мени кристалните форми на солите в нея. Така и всички живи организми с високото си водно съдържание могат по психичен път да поддържат водното си равновесие, а така и добрия си жизнен статус.
Електронният специалист и изследовател на ЕСВ (екстрасензорното възприятие) и на хипнозата от разстояние инж. Пиер Пол Совен продължава изследванията на Бакстър с по-сложна техника, която му позволява да чува ежеминутната промяна във вибрациите. Неговите растения реагират с много резки височини на звуковия осцилатор при чувства на радост, удоволствие и особено при моменти на силно сексуално доволство от страна на техния стопанин. А тъй като това се случва и от разстояние, саксия бегония може да информира ревнивите жени за похожденията на палавите им съпрузи, казва Сорен. Дори нещо повече, любимите растения могат да се включат в много полезни съоръжения за автомобилисти и собственици. Филадендронът може да отвори пътната врата чрез превключвател и мисълта на стопанина.
Растенията ще могат да бъдат използвани и в медицинската диагностика, в криминалистиката, шпионската дейност, да пазят къщите от крадци. Сорен сега разработва “Операция въздушен пират”, при която растенията, свързани с галванаметър и други чувствителни апарати, ще улавят неспокойните чувства на въздушните нападатели. В момента Пентагонът спонсорира проекти за технологии, които превръщат цветя и насекоми в постове срещу тероризма. С тях ще се защитават и самолети от атаки, ще се откриват мини в морето. А цветето арабидопис талия ще предупреждава, ако наблизо има химическо или биологично оръжие, като бързо променя цвета си.
До по-високо ниво в този експеримент стига известният японски електронен инженер-изследовател и автор на бестселъри (“Въведение в ЕСВ”, “Тайната на четириизмерния свят”), докторът по философия Кен Хашимото, редовен консултант на японската полиция в детектирането на лъжата. Той първо разлагал електронно гласа от касетъчния запис на заподозрения и очертавал графиката на неговите модулации, а после по обратния път давал глас на графичните линии на растителните модулации. Полученият звук приличал на бръмченето на далечни високоволтови проводници и приличал на песен с различни ритми и звуци.
Д-р Хашимото дори научава своя кактус да брои и събира до 20.
На въпроса колко прави 2х2, той отговарял с 4 добре очертани свързани върха на полиграфа. А един от неговите филадендрони познал годините на гостуващия му журналист чрез по-големите си криви на диаграмата. От наблюденията си върху ЕСВ на растенията ученият потвърждава хипотезата на Талбот, че нашият триизмерен свят е само сянка на един четириизмерен, нематериален свят. Последният има власт над първия чрез т.нар. концентрация на съзнанието, наричана още “психокинеза”.
Изследванията на ЕСВ на растенията на електронния инженер Л. Джорд Лоурънс отиват по-далече. Той стига до извода: Живата растителна тъкан може да възприеме много по-фини сигнали от електронните сензори. И всичко, що е живо в Космоса, може да си общува чрез биологическото посредничество на растенията.
Докато Лоурънс се канел със сложна апаратура да записва сигнали от дъбови дървета, кактуси и юта в Калифорния, произволно насоченият му към небето уред започва да издава отчетливи вериги от импулси повече от половин час. Нещо или някой предавал от Космоса посредством енергийния спектър на общуване. Неговата биодинамична машина с растения била насочена към Голямата мечка, съзвездие от 7 звезди в района на Северния небесен полюс. След като втори път включва аудиосигнала, неговото съоръжение и камерата с растителна тъкан отново улавя познатата сигнална схема, траеща от 3 до 10 минути през няколко часа, в които той записва една-единствена точка в небето. Един от сигналите, който според Лоурънс предизвиква аудиоимпулс от типа Бъррр-бийп-бийп-бийп, е междузвезден комуникативен сигнал между равноправни групи, които си общуват биологично. Този запис не е много приятен за слушане, но има някаква хипнотична сила и омая. Състои се от кратки, нарастващи поредици вътрешнохармонични вибрации и е нещо като неясно бъбрене или фонова настройка. Но равномерното редуване на интервали и повторение на групи импулси издават неговата разумна природа. Засега звуците не могат да се разчетат механично, защото са твърде ускорени и вероятно имат субективен характер. Това би могло да стане само когато имеме биоников тип компютри.
Търсейки биологична система за излъчване и приемане на сигнали, Лоурънс изучава експериментите от 1920 г. на руския хистолог Александър Гурвич, които доказват, че всички живи клетки излъчват невидима радиация. Забелязва дори, че клетките на власинките на луковиците се делят по-бързо, когато в тяхно съседство има и други растения, защото си разменят своята жизнена енергия. Тези обменящи се лъчи са с еднаква дължина на вълната и са по-къси от ултравиолетовите. И тъй като повишават “митозата”, клетъчното деление, Лоурънс ги нарича “митогенни лъчи”. Те могат да се предават на по-далечно разстояние от ултравиолетовите лъчи, които достигат до нас от слънцето. Така изследователят доизгражда психогалваничния анализатор (индикатор на растителни реакции) на Гурвич и получава “луди” графики на растенията.
Всички тези познати и непознати досега “псиполета”, присъщи на всички живи същества, вероятно формират т.нар. паранормална матрица, уникална комуникативна система, която свързва в единство целия живот. И тя функционира като едно мултипредаване, отвъд общоизвестните физически закони, в което растителната тъкан има особено място за биологическите междузвездни комуникации. А може би растенията са истинските извънземни, отбелязва Лоурънс, защото те са превърнали първоначалния неорганичен свят родно място на човека чрез действия, които граничат почти с чиста магия. Той твърди, че различните видове разум могат да общуват помежду си мигновено през разстоянията, отстоящи на милиони светлинни години, но затова са необходими не космически кораби, а верни “телефонни номера”.
Неговата първа в света обсерватория за биологични междузвездни комуникации може да се окаже крачка напред към включването ни към телефонния номератор на Вселената с помощта на растенията.
Много ботаници и биолози са изследвали как звукът и музиката повлияват на клетъчното движение при растенията. Те забелязали, че хармоничните звукови вълни въздействат положително върху растежа, цъфтежа, връзването на плодове и осеменяването на растенията. Оризищата и житните ниви давали с 25-60% по-голяма реколта от обикновено. Т. С. Сингх, шеф на Катедра ботаника в Анамалайския университет, Индия, забелязал, че дори само стари индийски танци без музикален съпровод, изпълнени в близост до астрите, невяните и петуниите, ги карат да цъфнат 2 седмици преди останалите.
Методът на Сингх за музикално стимулиране увеличавал хромозомите в растенията, ускорявал 200 пъти метаболичните им процеси, защото чрез него те получавали енергия за синтезиране на по-голямо количество храна, а така се стигало и до по-голяма реколта.
Житото растяло при музикален съпровод по-бързо, равномерно и изкласявало по-рано и имало по-голям процент на оцеляване, дори и когато растяло на по-слаба почва.
Музикалният гений на С. Бах бил по-добър от всякакви обогатители на почвата.
А ботаникът и аграрен изпитател Джордж Смит с помощта на високочестотни звукови вълни дори се справил с насекомите и ларвите на къклицата в складираното жито. Но макар че някои честоти в звуковия обхват пречат на растенията, учените вярват, че при добро прилагане най-основното селскостопанско оръдие в бъдеще ще бъде осцилатор на звукови вълни и микрофон. Растенията израствали по посока на радиопредавателя, увивали се любовно около него, когато звучи музиката на Бах, Хайдн, Бетовен, Брамс, Шуберт. Докато рокът и хеви-метълът спирали изкуствено растежа им. Растенията и цветята особено предпочитали струнните инструменти и църковните песни като рагата.
И тъй като музиката на сферите, космическата музика, е вложена във всеки атом, хармонията е вложена и в небесния, и в земния свят. А ако те двата са в съзвучие, могат да си даряват и получават тази единна тоналност, да звучат заедно с омайната музика на безметежната любов. Особено място в тази полифония има растенията като основен носител на хармонията.
Но само изследователят Ханс Кайзер е изяснил връзката между звуковите интервали и растежа на растенията. Той установява, че ако се проектират всички фонове от една октава спрямо слънчевата система и ако ъглите им се съединят по определен начин, ще се получи прототипът на формата на едно листо. Затова търсенето от Гьоте формообразуващо прарастение, прототип на живота, вероятно първо е трептяло като слънчево-музикална вибрация, щом като в основата на музицирането и на всяко чувство стои интервалът.
А интервалът на една октава съдържа в себе си формата на листо.
Според Гьоте чрез трите корена на това прарастение се предават вибрациите на науката, изкуството и културата, и то чрез тяхната цифрова съответност. Ето например пасифлората (часовничето) съдържа 2 съотношения - петкратно между венчелистчетата и тичинките, и 30-кратно разпределение на семенника, казва Кайзер. Тези музикални третини и петини оформят принципите на интервалите в музиката. Тогава нищо чудно в душите на растенията и цветята да са заложени и други формообразуващи прототипи на живота.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
