Религията е културна универсалия.Хората от всички общества изповядват някаква религия. Затова мнозина учени смятат, че

   религиозността е присъща на човешката природа

и че еволюцията ни е моделирала така.вярно ли е това обаче? Отговорът е хем да, хем не. 

За да обясним това двойствено положение, ще се обърнем към теорията на Хейзълтон и Нетъл за управление на грешките. 

Според техните наблюдения погрешното решение е най-честият резултат от вземането на решения в неопределена, нееднозначна ситуация.

Нека си представим, че смер далечни предци на съвременния човек и живеем в Африканската савана преди 100 хил. години.   

Нощ е, а изведнъж някъде наблизо се разнася звук, много подобен на лъвски рев. Или си ходим през гората и изведнъж доста едър и тежък плод ни се стоварва на главата.

Какво следва?

В неясна ситуация като тази възможностите са две: Можем да заподозрем като причинители на явленията безлични природни сили като вятъра, който стърже клоните едни в други и предизвиква шума. Също и земното притегляне, под чието влияние добре узрелият и натежал плод се откъсва от дръжката си, полита към земята и случайно ви уцелва. 

Но можем да заподзрем за инцидентите и съвсем конкретни виновници от плът и кръв - хищник, който се крие в мрака и се готви да ни нападне, или враг, който се е покатерил на плодното дърво и само чака да минем отдолу, за да започне да ни замеря с тежки плодове, използвайки ги като оръжие. Кое от двете предположения е по-близо до истината? 

Според теорията за управление на грешките в тази ситуация на неопределеност

  каквото и решение да вземат, то все ще е неправилно

Защото ще се основава на един от двата типа задължителна грешка.  

Грешка от Първи тип е тази, която произтича от положително допускане - когато решим, че нещо Е. Например, че ни дебне лъв или враг.

Грешка от втори тип стъпва на отрицателното допускане - че нещо НЕ Е. В случая - че не е враг или хищник, а че природата си "действа". 

Работата е там, че двата типа грешки водят до съвършено различни последици и за тях се плаща различна цена.

Грешката от Първи тип води до това, че ставаме параноични. Постоянно се оглеждаме и ослушваме, все си мислим, че някой или нещо ни дебне в гръб. Параноичността е цената, която плащаме за това, което сме предположили. 

Цената на Втория тип грешка е още по-солена.  

Ако подценим рисковете на неопределената ситуация и решим, че природата си играе с нас, а всъщност ни дебне лъв, може в следващия миг да сме мъртви - убити от хищника или врага. И понеже

  да си параноичен е за предпочитане пред това да си мъртъв,

еволюцията се е погрижила умът ни да се промени така, че да подозира като причинител на всичко случващо се извън нас тенденциозни свръхестествени сили.   

Нагласата да се вземат позитивно-грешни, а не негативно-грешни решения спорде няклои теоретици е причината човешкото същество да е леко параноично. Според тях е в основата на човешката склонност към свръхестественото - обясняването на съвсем естествени неща с намесата на свръхестествени сили.   

Например в напълно безлюдна местност виждате храст, обхванат от пламъци. Възпламеняването му най-вероятно се дължи на съвсем естествена причина - запалила го е светкавица. Но може да решите, че причината за огъня е свръхестествена и Бог иска да ни каже нещо.

Това обяснение може да ви "просветне" точно заради склонността към свръхестествено.  Тя ви кара да заподозрете Божия пръст в явление, за чиято причина в момента нямате смислено обяснение. 

Мнозонството психолози приемат, че религиозността не е плод на еволюцията и сама по себе си не ни помага в оцеляването. Тя обаче е следствие от придобитата в процеса на еволюцията нагласа да сме леко параноични. Тази нагласа е свързана със способността за адаптация към средата и е

   важна за оцеляването на вида "човек'

понеже му спасява живота.  

За някои тази постановка може да изглежда позната, ако разпознае в нея вариант на "Облога на Паскал". Френският философ от XVII в. Блез Паскал твърдял, че човек никога не може да знае със сигурност дали Бог съществува или не.

Ако не вярва, а той наистина съществува, ще бъде проклет и ще прекара вечността в ада. Обаче, ако вярва, а Бог не съществува, най-много да изгуби известно време в религиозни дейности.

Цената, която трябва да се плати за първото грешно допускане, е много по-страшна, отколкото за второто. Следователно, смята Паскал, вярата в Бог трябва да е плод на чисто рационално решение:по-добре е човек да заложи на съществуването на Бог, отколкото да го отхвърля.

Сатоши Каназава-специалист по еволюционна психология

в."24 часа"