Да видим мозъка в цвят! В най-близко време традиционните разпити ще принадлежат на миналото. Полицаите ще разбират дали обвиняемият казва истината с помощта на ефективния и напълно безвреден и безболезнен скенер. Първите стъпки в това отношение вече са направени. Даниъл Ланглебен и неговите колеги от Филаделфийския университет в САЩ направили опити с група доброволци, които приканили да излъжат в единия от случаите, а в другия – да кажат истината. Снимките на цветните петна в мозъка са резултатът от проучването – местата в синьо се активират, когато някой казва истината. Когато версията е невярна, се активират участъците в червено

През 1993 17-годишният Кристофър Симънс убива хладнокръвно с помощта на други две момчета госпожа Шърли Крук. Осъден е на смърт, но адвокатът му обжалва с мотива, че социологически и психологически изследвания са доказали недостатъчната зрялост на нервната система и респективно на чувството за отговорност у подрастващите.

Само преди 6 години професор Шон Спенс от Шефилдския университет във Великобритания за пръв път доказва ползата от функционалния магнитен резонанс (ФМР) за установяване на фактите по даден случай, както и на главния от тях – дали разследваният лъже. Техниката на резонансното изображение е приложена за пръв път в случая с шотландката Сюзан Хамилтън, обвинена, че е отровила детето, за което се грижела.

Мозъкът є бил сканиран, докато разказвала историята си в 2 варианта: отричайки обвинението и представяйки фактите според доклада на прокуратурата. Функционалният магнитен резонанс отчита, че във втория случай се активират фронтални части от мозъчното полукълбо, които я карат да забави ответните реакции и да реагира по начин, свидетелстващ, че мозъкът є не възприема реално фактите. Това доказало, че Сюзан е невинна.

В САЩ законът приема лицето за виновно при доказване на престъпление освен в случаите, когато е било подложено на въздействие или страда от неврологични увреждания. Второто обстоятелство се използва широко от защитата за оневиняване или смекчаване на присъдата. В случая са приложими и всички модерни научни достояния, които са представени в ясен за обвинението вид. Само за едно десетилетие неврологията се превърна в мултифункционално средство за разкриване на престъпни помисли или за обяснения на ненормалното поведение на обвиняемите и дори на детската агресивност.

Психологът Рюбър Гър от Медицинския факултет на Пенсилванския университет е един от най-големите специалисти по въпроса. Той използва както ФМР, така и позитронната емисионна томография за проследяване на мозъчните реакции.  Практикуваната от него система е приложена успешно в над 20 съдебни процеса. За пръв път го помолили за съдействие в процеса срещу Боби Джо Лонг, обвинен в убийството на 9 жени в Тампа, Флорида.

Чрез томографията Гър установява, че обвиняемият има засегнати участъци в мозъка вследствие на травма с мотоциклет, след която изпаднал във временна кома. Ученият не знаел за катастрофата, но регистрирал травмата. В неотдавнашна публикация в The New York Times той разказва, че останал удивен от сериозността, с която били приети научните доводи. Статията е в подкрепа на все по-честото и широко прилагане на т.нар. неврозакон.

Сега защитниците на този метод работят за пълното му приложение в превенцията и разкриваемостта на престъпления. Противниците на закона твърдят, че самото използване на неврологията сваля част от вината и респективно отговорността от престъпника, но дори и те не отричат ролята на неврозакона като превантивна мярка. Спорът е в най-горещата си точка и въпросите се поставят ребром.

Следва ли съдът да се произнася, когато има достатъчно доказателства за мозъчни увреждания или за сенилни изменения?

И по принцип трябва ли да се приема енцефалограмата като доказателствен материал? Междувременно списание Journal of Phychiatry Research публикува научни данни, според които мозъкът на хомосексуалистите е различен от този на останалите обвиняеми по дела от несексуален характер. И какво от това, се питат някои?

Професор Майкъл Гасанига от Центъра по мозъчни изображения на Калифорнийския университет в Санта Барбара твърди, че в момента съществува една пресилена тенденция за използването на научните постижения от областта на неврологията в съдебната практика. От друга страна, твърди Скот Графтън от същия център, няма техника, която да не греши. Според него все още няма твърди доказателства за това, че хората с увреден мозък извършват престъпления именно поради тази причина. Защо болни със същата диагноза се държат по различен начин? Мозъчното увреждане не било само по себе си достатъчно доказателство за престъпни наклонности.

Да се обвързват биологичните предразположения и мозъч-ният строеж с престъпните деяния крие много опасности. Всички са единодушни, че все още има много предпоставки, които предопределят подобно поведение. И все пак расте броят на учените, които са убедени, че неврологията и психоневрологията са нужни и неотменни за обясняването, разкриваемостта и превенцията на престъпления. 

„Нищо не предопределя поведението на индивида така, както процесите, които се извършват в мозъка", твърди професорът по психология Джошуа Грийн от Харвард. Той е убеден, че неврозаконът е ценно достояние на съвременността. Двамата с професор Джонатан Коен от Принстън правят интересни изследвания с доброволци с помощта на функционалния магнитен резонанс. Когато били поставяни в екстремни условия, мозъчните импулси еднозначно потвърдили, че здравите хора  взимат решение в полза на запазването на човешкия живот.

Учените успяват с гореупоменатия метод да разпознаят дори мислите на доброволците в момента на взимане на активно решение за действие. Група изследователи от Берлинския университет са разработили софтуер, способен да разграничи дейността на групи неврони, както и центровете, даващи нареждането за действие. Тези разработки откриват пътя за създаването на нови техники на разпита, за проектирането на нови детектори на лъжата и за изпреварване и предотвратяване на престъпни помисли и действия.

Пак според Майкъл Гасанига в бъдеще невроспециалистите  ще могат да установяват с пълна точност дали престъпникът е извършил дадено деяние. Докато споровете около това дали засегнати биологически участъци в мозъка на някои индивиди са причината за извършени от тях престъпления продължават, то никой не оспорва  необходимостта от научните методи за откриване на истината.

Всички последни технологични  постижения за разкриване на лъжата се насърчават и се въвеждат в употреба още в експериментален стадий.  Традиционният полиграф – детектор на лъжата, регистрира физиологичните промени, причинени от вътрешни неконтролируеми смущения при изричането на лъжа, като промяна на електропроводимостта на кожата, на кръвното налягане и на честотата на дишането... Но тези фактори често се променят и поради причини, които нямат нищо общо с истината и лъжата. Затова употребата на полиграфа е била доста дискутирана и днес не се допуска като доказателство в съда.

Сега учените работят усилено върху техники, които позволяват да бъде изучена дейността на мозъка и съответно да бъдат открити процесите при изричане на неверни твърдения. Макар че някои големи компании вече са готови да изнесат на пазара своите продукти, все още в публичното пространство не е оповестено сензационно откритие в тази област, което да гарантира 100% сигурност. Във всички случаи предлаганите дори в момента начини са далеч по-сигурни от излезлия вече от употреба серум на истината – упойващо вещество, за което се твърдеше, че може да накара и най-закоравелия да пропее.

Мозъкът на лошите

В новото кино един от все по-често показваните методи за доказване на вина са устройствата, последна дума на техниката. Мозъчната дейност се отразява на екран, а лъжата е 100% разкриваема.

• Специален доклад.  В този филм на Спилбърг лица с уникални телепатични възможности помагат да органите на реда да открият престъпника, преди да е извършил зловещото си деяние.
  
  
• Закон и ред. В Отдела за специални разследвания се работи най-вече на психологическо и подсъзнателно ниво за разкриване на престъпните намерения.
  
  
• Преводачката. Това е също един от многото филми, в които се демонстрира техника, дело на невронауката, за проникване в мислите на престъпника. В случая обаче просто се касае за обикновен полиграф

В близо 100 страни по света се прилага смъртно наказание

• 20-ина от тях не са осъществявали екзекуции през последните десет години.
• Китай, Гватемала, Хондурас и Тайван прилагат смъртоносни инжекции.
• Около 13 000 души са екзекутирани  в САЩ от колониално време до наши дни.
• През 30-те в САЩ екзекутират около 150 души годишно. Липсата на обществена подкрепа и някои правни несъответствия снижават почти до нула този брой през 60-те.
• През ноември 2007  Върховният съд на САЩ спира приложението на смъртоносните инжекции, докато се реши не дали, а как да се изпълнява смъртното наказание. Това решение е взето след молбата на двама осъдени на смърт, които изтъкват, че изпълнението на присъдата по този начин е жестокост, което нарушава Осмата поправка на Конституцията.
• 70% от американците подкрепят напълно смъртното наказание.
• Обикновено осъдените са мъже, но от 1976 насам 4 жени са били умъртвени със смъртоносна инжекция. Една от тях е Айлин Уорнъс, обвинена и осъдена за убийството на 6 мъже. Историята й е разказана във филма Monster