В рутината на уязвимото ни ежедневие ние рядко се замисляме за чудовищните енергии, пронизващи космическото пространство. Земната магнитосфера ни предпазва от потока заредени частици, идващ от длъбините на Вселената, и от убийствените ефекти на слънчевия вятър и слънчевите изригвания. Всъщност ние имаме късмет, че с по-голямата си геологическа активност земната твърд притежава най-интензивното магнитно поле сред вътрешните планети на Слънчевата система. За виталното значение на земното магнитно поле говори фактът, че в резултат на само едно слънчево изригване - експлозивен феномен в хромосферата на нашата звезда, се освобождава енергия, равняваща се на енергията на два милиарда водородни бомби, което е сравнимо с енергийната консумация на сегашното световно население за период от стотици хиляди години.

Но през последните четири хилядолетия интензивността на земното магнитно поле системно намалява. Учените предполагат, че предстои активен период на обръщане на магнитните полюси и че след 2000 години магнетизмът на планетата може да стигне до своята нулева стойност, което би разградило магнитосферния щит, отклоняващ опасните космически лъчи. Възможно е животът на Земята да изчезне. Поне този живот, който познаваме.

Под геомагнетизъм се разбира комплексът от магнитни феномени, свързани със земните недра, земната повърхност и пространството около планетата. Днес магнитното поле, което се формира някъде под разпадащата се мантия в сърцето на Земята, представя положителния полюс на север, а отрицателния полюс на юг. На практика планетата ни е един огромен магнит, чийто южен полюс е близо до северния географски полюс. Оста на геомагнитната сфера сключва 11,5о ъгъл с географската ос, като геомагнитните полюси се изместват бавно, но непрекъснато.

Случвало се е обаче земният магнетизъм да се развърти като побесняла въртележка и полярностите да се преобърнат. Понякога за този гигантски магнитен пирует са необходими стотици хиляди години, друг път периодите са относително кратки.

Това е все още необяснен от науката феномен, открит при изследванията на древните лави и на наслойките по океанското дъно от времената, стигащи допреди 170 милиона години. Оттогава до днес според специалистите са засечени 250 обръщания на полярностите, последното от които преди около 720 000 години. Палеонтолозите смятат, че аномалиите в земния магнетизъм са предизвикали унищожението на някои микрофауни, но ни успокоява фактът, че по време на последната геомагнитна инверсия прародителите на хората вече са съществували и са оцелели.

При тези грандиозни геомагнитни аномалии, продължаващи 5000-10 000 години, може да се случи магнитното поле на Земята да изчезне напълно. През последните 4 хилядолетия интензивността на геомагнитното поле намалява прогресивно, като всеки век земният магнетизъм отслабва с близо 5 процента спрямо предходното столетие. Учените не са наясно дали при всяко обръщане на полярностите се стига до зануляване на земния магнетизъм, но ако това се случи, космическите радиации ще се сгромолясат директно върху Земята. При този планетарен сценарий, възможен след около 2000 години, хипотетичната нулева квота, предхождаща преобръщането на полюсите, ще отприщи протонните реки от Слънцето, към които ще се вливат енергийни частици и радиации от всяка част на Космоса. Резултатите: масово измиране на живите организми и драстични генетични експлозии.

Допреди няколко десетилетия учените вярваха, че Земята е заобиколена от празен статичен вакуум. С изстрелването на първите спътници тази заблуда бе разсеяна, като се уточни, че пространството е пълно с какво ли не: остатъци от комети, непрекъснато променящ се слънчев вятър, радиационни пояси, фонтани от полярни сияния и пр. Спътниковите наблюдения доказаха, че земното магнитно поле образува около планетата гигантска предпазна обвивка с формата на сълза, удължена в противоположна на Слънцето посока. При нормални условия магнитосферата е достатъчно интензивна, за да блокира слънчевия вятър на разстояние от около 10 земни радиуса. Протичането на частиците и полетата със слънчев произход около земната магнитосфера генерира дълга магнитна опашка, простираща се на над 200 земни радиуса след "тъмната" страна на планетата. Вариациите на слънчевата активност и на космическите потоци могат да огънат и "смачкат" магнитната опашка на Земята, а геомагнитните бури, при които заредени частици се стоварват към полюсите, раждат зрелищни сияния. Но слънчевите изригвания, магнитните бури и стотиците други космически феномени могат да доведат до сериозни аварии и рискови ситуации за спътниците и астронавтите в околоземна орбита, нещо повече: могат да унищожат живота на планетата.

За тяхното прогнозиране и евентуално за предотвратяване на част от последиците възникна една нова научна област - космическата метеорология, изследваща взаимодействията между Слънцето и Земята. Когато при подготвянето на статията се обърнахме към изследователското бюро на САЩ "Спейс Инвайрънмънт Сентър" с въпрос за слънчевите и геофизичните събития в момента, специалистите по космическо време ни предоставиха следните данни: "Към 17,06 ч универсално време скоростта на слънчевия вятър е 457,7 км/сек, плътността му е 6,8 протона в кубически сантиметър, на слънчевата повърхност има 247 петна..." и т.н.

С изстрелването на американската космическа сонда "Имидж" учените получиха нов поглед върху пространството около планетата и сложните промени на земната магнитосфера. Днес геофизиците разполагат със сателитни датчици, с мощни магнитографи, магнитомери, магнитни вариометри, магнитни везни и др.п. изключително прецизна техника за измерване на земния магнетизъм, но смяната на полярностите е все още необяснен от науката феномен. Не е ясно и как точно се е родило интензивното геомагнитно поле, екраниращо Земята от космическата смърт.

Предполага се, че допреди 2,7 милиарда години земната повърхност е била подложена на мощна енергийна бомбардировка. Зародилият се в морските длъбини живот се е стремял към сушата, но там са властвали космическите лъчи. В тази далечна епоха е започнал развитието си един нов процес, довел до генерирането на силни магнитни полета във вътрешността на Земята. Излизайки в пространството около нашата планета, геомагнитните сили създали земната магнитосфера. Процесът бил активиран с потъването на тектоничните плаки до 670 километра дълбочина - демаркационната линия между горната и вътрешната мантия на Земята. След това плаките започнали да се придвижват към външната част на ядрото на планетата, съставена предимно от течно желязо, и температурната разлика развихрила бурни конвективни движения и електрически бързеи, породили геомагнитното поле. Това с две думи е праисторията на земния магнетизъм, благодарение на който е възможен животът.

Човечеството е принудено да съжителства с букет от земни катаклизми, които често затриват нации и цивилизации. Опустошителните земетресения и вулкани, придвижванията на цели континенти са резултат от активния вътрешен живот на нашата жива планета. Но ние разбрахме, че причините за земните катаклизми са същевременно и генераторът на геомагнитното поле, предпазващо ни от убийствените космически енергии. Значи не трябва да се сърдим на майката Земя за бурните й душевни страсти.

И така, след около 20 века е възможно зануляване на земния магнетизъм, а човек трудно би могъл да оцелее без своя магнитен щит, поне при сегашния стадий на развитие на разумните.

При изгасването на геомагнитните сили нашите праправнуци ще станат свидетели на едно невероятно небесно сияние. Първи ще се объркат мигриращите птици, водени дотогава от своя вътрешен компас. Вероятно птиците ще загубят гнездата си и ще изчезнат, преди космическите радиации да започнат масова сеч сред останалите живи същества.

Малко форми на живот ще устоят на последствията от нулевия магнетизъм. Ще изчезнат бозайниците, податливи на космическите лъчения. Морето ще запази част от своите обитатели, защитени от водните слоеве, а сред щастливите оцелели от настоящата фауна ще бъдат ракообразните и насекомите с екраниращи обвивки.

Животът на планетата ще претърпи неочаквани мутации.