Банер
44XNXDG_-PQ.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ГЕОЛОЗИ ОТВАРЯТ ВРАТИТЕ НА АДА
Написано от Маг Селена   
Вторник, 07 Август 2007 00:00
Австралийският парапсихолог Гримбриар стигнал до извода, че сред множеството аномални зони има около 40 тунела, които водят непосредствено към самия ад. Някои специалисти твърдят, че в 240-е обвивки на Земята има паралелни светове. Тези светове съществуват редом с нас, като понякога дори пресичат нашия живот.

Австралийският парапсихолог Гримбриар стигнал до извода, че сред множеството аномални зони има около 40 тунела, които водят непосредствено към самия ад. Най-често това са пещери, изоставени кладенци и шахти.

Гримбриар изследвал множество подобни места. Според него четири такива входа има в Австралия, седем — в Америка. В тези «адски места» ежегодно безследно изчезват повече от сто човека. Десетките изследователи, които са се опитвали да изследват тайната на тези тунели, никога не се завръщат.

Един от кладенците, за който се предполага, че води към ада, се намира на гръцкия остров Тилос. Той отдавна е считан за бездънен. Даже и в най-големите жеги водата в него е ледена. Един ден трябвало да бъде почистен. Да свърши тази работа се наел 32-годишният селянин Йоанос Колофидис.

Йоанос се облякъл в хидрокостюм, после го спуснали в шахтата на кладенеца. Работата вече продължавала около час и половина. Трима души от време на време издърпвали нагоре кофата с тинята,. Изведнъж на повърхността се чули чести удари по метален предмет и диво барабанене. Все едно Колфидис умолявал възможно най-бързо да го издърпат на Божия свят. Селяните започнали бързо и сръчно да издърпват приятеля си нагоре.

Когато го вдигнали, всички ахнали в един глас: пред тях на земята лежал парцалив старец с абсолютно бяла коса, дълга брада и вехта, напълно износена дреха. Селският фелдшер едва го върнал в съзнание. Какво е станало в кладенеца останало в пълна тайна защото Колфидис след няколко часа умрял. Аутопсията показала, че той е умрял от старост!

Между другото, местните жители доста заобикалят «проклетото място», а по повод на гласовете предполагат, че те са свързани с това, че там някъде наблизо по време на войната фашистите са правели масови разстрели.

Друг такъв странен кладенец има в Калининградска област, Русия. През 1980 г. двама «нехранимайковци», Николай и Михаил, се захванали да копаят кладенец. На дълбочина около десет метра земекопите чули изпод земята под краката им странен шум: многогласни човешки стонове, които звучали ту заедно, ту поединично, ту по-силно, ту по-глухо В неимоверен ужас земекопите се измъкнали от кладенеца и се заклели повече да не се приближават към «проклетото място».

През 2004 г, тоест 24 години по-късно, Николай случайно се оказал по тези места и решил да хвърли едно око на странния, недоизкопан кладенец. Ямата, която той безпогрешно разпознал, била позатрупана през годините, но все пак била достатъчно дълбока. Като се спуснал на дъното заедно с още двама местни жители, Николай и познатите му отново чули носещите се изпод краката им мъчителни стонове, приглушени от плътната земя.

Страхът, който преживял в далечната младост, се завърнал и Николай получил сърдечен пристъп.

Старинният замък, разположен близо до Комкриф (Шотландия неотдавна стана място на изчезване на любителите на приключения.

Настоящият собственик на замъка Роберт Макдогли придобил това неприспособено за живене място на безценица – просто от любов към екзотиката. Любознателността му се отплатила многократно защото той открил в подземията старинни книги по алхимия и черна магия.

— Веднъж останах в подземието повече от обичайното, - разказва 54-годишният Роберт.— Мракът се спусна бързо и на мен ми се стори, че от голямата централна зала идва някаква синкава светлина. Когато се приближих към арката на входа (там нямаше врата) в лицето ме удари ярък синьо-сив сноп светлина, който идваше от триметровия портрет, чиито цветове на дневна светлина изглеждаха толкова бледи и изтрити, че беше почти невъзможно да се види какво е нарисувано на него.

Сега вече съвсем ясно видях, че на него е нарисуван в цял ръст човек, като отделните части на облеклото му бяха от явно неподхождащи си един на друг детайли на костюми от различни епохи, от XV до XX век. Когато се приближих за да разгледам всичко по-добре, тежкият портрет падна от стената и рухна върху мен...

Животът на сър Роберт бил спасен само благодарение на дългогодишните му занимания със спорт. След като се оправил от шока и счупванията, търсачът на приключения оградил замъка и територията около него с бодлива тел. Да, но слуховете за случилото се, допълнително доста поукрасени, се разпространили с невероятна бързина. Към замъка започнали да се стичат всякакви туристи, жадни за местна екзотика.

Веднъж в замъка проникнали две екзалтирани престарели дами и се напъхали в нишата, която била останала на мястото на падналия портрет и ...се разтворили във въздуха.

Изчезналите дами били издирвани от полицията, пожарникарите чукали по всички стени, военните специалисти преслушали помещенията на замъка със специални радари, но нищо не открили. Екстрасенсите, които били привлечени в качеството си на експерти, твърдят, че в замъка е открита «запечатана» в протежение на векове врата към паралелни светове, където са се пренесли туристките. Но нито самите екстрасенси, нито пък полицаите, се решават да влязат в нишата за да проверят това предположение.

През 1996 г. руснакът Д. Новожеев си купил къща в с Маковка, Брянска обл., Русия. Ето какво разказва.

«Тази дяволска работа започна веднага след като се преместихме да живеем в къщата. Настъпи нощта, часовникът удари полунощ и в този момент някъде на чардака се чуха сърцераздирателни женски вопли, които преминаваха в ужасно ридание, Взех брадвата, поуспокоих близките и като превъзмогнах страха излязох да видя какво става. За мое учудване, там нямаше никой. Малко ми поолекна на душата, но всички прекарахме остатъка от нощта като на тръни. А на сутринта видях зад къщата стъпки от боси крака и полузасипана яма. Реших да поразпитам съседите – може някой нещо да е видял.

Разказът на старицата, която живее срещу нас, направо ме шокира. Тя каза, че е видяла как две напълно голи момичета влачели нещо по двора към дупката, от която идвала светлина. След това светлината изчезнала с все момичетата.

През деня видях на пътеката мъж с едро телосложение. Непознатият се представи като Николай, предложи ми цигара, а после ми разказа историята си.

Оказва се, че преди три години, в една лятна вечер, Николай и неговият брат Андрей се връщали от гората. Като минавали покрай вече моята къща (по онова време е била пустееща), те видели зад оградата голо момиче. Тя повикала с ръка Андрей и той, като омагьосан, прескочил оградата и се скрил с нея в къщата. Скрил се завинаги! Колкото и Николай да търсил брат си след това – било напразно. Все едно потънал в земята.

От по-старите жители на селото Николай разбрал, че много отдавна, на мястото на къщата имало бездънен кладенец, от който нощно време се носели вопли и ридания. Хората, които минавали покрай него, изчезвали завинаги. След революцията кладенецът бил засипан с пясък. След войната на това място била построена къща. А през 1948 г. за първи път изчезнало семейство...

Николай ми предложи веднъж завинаги да се отървем от нечистата сила, която е някъде там, под фундаментите на моя дом и ми изложи кратък план за действие. Съгласих се и изпратих семейството си в града като им обясних, че ще правя ремонт. Имах двуцевна пушка, а моят нов познат – чифт гранати-лимонки, донесени от Чечня.

Вечерта се настанихме в една от стаите, сложихме боеприпасите на масата и зачакахме. Кум полунощ изпод пода се чу женски смях. Ние бяхме нащрек, Изведнъж вратата се отвори и на прага се появи момиче – напълно гола и с необикновена красота. Аз бях толкова ошашавен, че почти не забелязах как Николай буквално се срина от мястото си и тръгна след нея. За известно време съзнанието ми помътня, но после се взех в ръце, заредих пушката и отворих вратата на стаята, където се скри Николай.

Насред пода на стаята зееше дупка с размера на капак на лек автомобил. От нея нагоре, като стълб, струеше ярка синя светлина. Цялата стая беше обляна в кръв. Изведнъж от дупката се показа същото това момиче, което подмами Николай.
Изобщо не ми беше до това да питам кой какво и защо и , без да се замислям, натиснах спусъка на пушката. Момичето изстена, зарида и се скри в дупката.

Грабнах една граната и я запратих в дупката след нея и после избягах на улицата. Раздаде се взрив, къщата се запали и изведнъж започна да потъва в земята. След няколко минути от нея не остана нищо – никаква следа, че там някога е имало къща!
Когато милицията дойде, аз им разказах всичко точно както се случи, но ме взеха за луд. Това, че къщата изчезна под земята, не смути никого. Всичко бе приписано на подпочвените води, които били подкопали фундамента.»

В Калифорнийския национален парк има варовикова пещера, която има вход, но според изследователи няма изход. Влезлите в нея не се завръщат. И като правило, няма никакви следи. Според мнението на местните жители, както и това на специалисти, отровните газове или пещерните лабиринти нямат нищо общо с това.

В щата Аризона има кратер, останал след падането на метеорит. Т. нар. «око» на кратера, от който започва тунел, който води към дъното на земята е направо като създадено от нечисти сили. Някои считат, че дори няма дъно. По данни на местните власти, в последно време там са изчезнали около 13 човека.

Общото на тези «адски тунели» е че от дъното им се долавят вледеняващи душата викове и стенания.

Подобни пещери и воронки съществуват от най-далечни времена. Например, под Геленджик се намира тайнствена шахта, която съществува още от XVIII в.

По разкази на очевидци, шахтата представлява прав кладенец с диаметър около метър и половина. Стените са равни, като полирани, без всякакви следи от допълнително покритие. Когато преди няколко години един смелчак се спуснал в шахтата, на дълбочина от 40 м. гайгер-мюлеровият брояч отчел рязко нарастване на радиационния фон. И понеже преди това няколко от доброволците, които са се спускали в кладенеца, умрели, по-нататъшните изследвания били прекратени.

Има слухове, че шахтата няма дъно и там тече някакъв непонятен живот, а времето в глъбините на загадъчното образувание нарушава всички закони като ускорява своя ход. Според слуховете, едно момче се спуснало в шахтата. Останало там около седмица и се върнало цялото побеляло и остаряло.

През 70-те години на миналия век шахтата била изследвана от украински спелеолози. Единият от тях се спускал в шахтата, а двама го подсигурявали. Когато се спуснал на 30 м., другарите му чули, че от дъното се носи някакво непонятно бучене. Викнали го, опитали се да разберат какво става, трябва ли му нещо. В резултат се разнесли див вой и рев, които вледенявали душата. Спелеолозите задърпали другаря си навън. Отначало въжето било опънато като струна, а после изведнъж опънът рязко отслабнал и те изтеглили само въжето. Личало, че е било отрязано с нож.

— По онова време военните от Севернокавказския окръг оградили района около шахтата, направили свинарник и оранжерии, затрупали отвора на кратера с дървета: животните често падали там. Но по някаква си причина войниците не останаха дълго там – разказва един от местните жители, С. Андреев.

По време на последната експедиция спелеолозите се спуснали на дълбочина от 40 м. Не искали да рискуват да се спуснат по-надолу. Започнало да расте нивото на радиацията – 4-5 пъти повече от естествения фон. Телекамерата, която се опитали да спуснат с помощта на три въжета, до 200 метра показвала само голи стени. Вече имало двама починали от лъчева болест доброволци и изследванията спрели.

Времето в геленджикската шахта тече по-бързо. Неотдавнашна експедиция показала удивителни резултати. Изследователите, които се изкачили на пвърхността сверили хронометрите на часовниците си. Оказало се, че за 2 часа и 15 минути хронометрите в шахтата са избързали с 2 минути и половина.

Преди известно време финландският вестник «Амменусастия» публикува следното съобщение: «Ужасна твар с огромни крайници излетя от дупката на кладенеца точно в момента, в който бяхме спуснали сондата на дълбочина 12 километра, с включен рекордер. Като учен, аз не вярвам на чудеса и на библията, но като очевидец съм принуден да повярвам в ада. Едва ли е нужно да обяснявам колко сме потресени от направеното откритие. Но ние знаем какво чухме и какво видяхме. И това е напълно достатъчно за да разберем, че сме сондирали вратата към ада».

А всичко започнало с това, че група геолози и учени започнали сондажни работи, свързани с проучване на движенията на литосферните плочи под повърхността на Земята. По свидетелства на очевидци, а те били около 5о души, съдбоносната драма се разразила когато била достигната дълбочина от около 14, 4 километра. Изведнъж върхът на сондажното свредло започнал бясно да се върти, все едно е достигната някаква кухина или пещера, например.

Геолозите предприели бързо издигане на свредлото, но изведнъж се случило нещо непредвидено. Някаква зъбата твар с огромни нокти изведнъж изскочила от дупката, виейки, като ранен звяр, стремително се издигнала нависоко в небето и след това изчезнала.

Не ще и питане, че всички се изплашили. Болшинството дори се разбягали надалеч, но на тези които останали, им предстояло още едно изпитание.

«Ние, — разказва се по-нататък в статията, — спуснахме в дупката микрофон, предназначен за звуково следене на движенията на литосферните плочи. Но....за наш неописуем ужас, отначало чухме силен човешки глас, в който звучеше болка.

Първоначално си помислихме, че всичко идва от оборудването. Но когато, след като изследвахме всички триещи се части и установихме, че всичко е наред, нашите подозрения се потвърдиха. Виковете и воплите се носеха от бездната на дълбочина от около 15 километра и вече не бяха вопли само на един човек. Това бяха викове и стонове на милиони хора. Ужасна какофония! За щастие, ние записахме всички тези звуци на магнитна лента, после прекратихме сондирането и плътно запечатахме отвора на шахтата. Беше напълно ясно, че сме станали очевидци на неща, които са извън границите на човешкото разбиране.»

Между другото, испанските учени Хозе Вина и Мира Перез са установили даже какви са климатичните условия на ада — там температурата е 456 градуса. Те подкрепят своите изследвания с цитати от Библията, където е казано, че грешниците ще се варят в кипяща сяра. Известно е, че сярата се топи при температура 455 градуса.

А американският физик Мариана Маклайн счита, че в най-близко време ще можем да превърнем в реалност пътуванията, ако не в ада, то в други светове.
Според съобщението на Маклайн на една пресконференция, група учени са открили над Южния полюс изход към друго измерение. Това е станало миналото лято, по време на експедиция в Антарктида.

Изследователите обърнали внимание на странно явление - високо в небето се появявало странно движение на въздуха, подобно на циклон. И винаги на едно и също място. Понеже разбрали, че става нещо необикновено, те решили да го проучат и заредили аеростата с цял контейнер метеорологични апарати. Когато аеростатът достигнал «циклона», внезапно изчезнал.

Според думите на Мариана Маклайн, сега се готви нова експедиция до Южния полюс. Ако се окаже, че «окото в небето» помага на хората да се пренасят в различни светове, то според доктор Маклайн, трябва да бъдат взети мерки и да бъдат приети правила заповедение в другото измерение, както и да бъде установен контрол на изпълнението.

- Ние не знаем какво ще се случи с човека, който попадне в другия свят. Известно е само, че тези експерименти са много опасни....


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2024 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .