- Маг Селена Вашите мъдрости , които казвате на хората пораждат в тях много въпроси, които ни задават по редакционните телефони! Вие преобръщате представите им за живота като цяло и те биха желали да знаят повече за него! Затова искам да Ви попитам има ли някаква цикличност в живота?

- Да, разбира се, че в живота има цикличност, по-точно бих казала видове цикличност! Общо казано живота като цяло се дели на три цикъла: раждане, живеене и смърт. Ще започна така да се каже анализа си от смъртта, защото според духовните науки тя по-скоро е предшестваща, отколкото последваща. Смъртта не е по-значима от раждането. Те и двете са важни, защото просто са свързани с прехода от едно тяло в друго, например от физическото в астралното или от астралното във физическото. Човека възприема прехода от астрала към раждането, но странно защо не е склонен към приемането и разбирането на прехода чрез смъртта към астрала?! И това естествено му създава големи проблеми. Хората мислят за смъртта по различен начин, обусловен не само от индивидуалната еволюция на човешката душа, но и от собствените си емоции – емоции породени от страха на загубата, от чувството на съжаление към себе си или към другите, които умират или скоро ще умрат. Ако човечеството разбираше истинското значение на този именно преход и осъзнаваше, че това просто е проявление на Естествения закон, то смъртта нямаше да предизвиква такива страховити вълнения в него. В основата си страхът от смъртта е егоистично чувство, защото кой друг го е грижа за смъртта освен Аза?! Мъничкия Аз, мъничкото егоистично Его си мисли как ще се промени живота му, защото някой е умрял. Смъртта не бива да притеснява толкова много човека, защото тя просто е едно състояние на сън, такова каквото е заспиването ни всяка вечер, за да се събудим на другата сутрин, т.е. за да се родим отново. На хората просто им е вродено да се страхуват от смъртта и всеки един човек, дори той да е най-развитата душа, осъзнава този страх от смъртта и ако анализирам това чувство за страх, ще видите, че то е два вида: първият е истинския страх от умирането, защото то означава загуба на удоволствието от живота. Този страх е присъщ за по-ниско развитите души. Втория страх от смъртта е характерен за по-развитите духовно души и е различен от първия – това е страха от ненужната загуба на живота.

- Всъщност, маг Селена това не е ли едно и също нещо?

- Може да решите, че е едно и също, но всъщност не е така! Във втория случай човешката душа говори на личността отвътре, че има да изпълнява някакво предопределение, и че не трябва да изхвърля живота си и така да не успее да изпълни своето предопределение, независимо от това какво е то. Аз например когато усетих, че умирам при изгарянето си в „Пирогов“ и когато отделих душата от тялото си, единственото нещо, което ме разтревожи тогава беше това, че оставям двете си деца съвсем сиротни и безпомощни. Но когато вече бях в астралните полета тогава осъзнах, че не само това е моето предопределение ... имаше и още нещо, което беше взаимосвързано с първото! И честно казано се върнах по собствено желание да си довърша недовършената работа – това е всичко! В този случай страхът всъщност не е страх от самата смърт, това по-скоро е страх, че човека няма да си изпълни предопределението, за което е дошъл на тази Земя, защото целта на живота ни във физическото тяло на тази планета е именно за да изпълним истинското си предопределение, плана с който сме се съгласили и съставили преди да се родим. Тук искам да кажа, че колкото по-развита е една душа, толкова по-сигурно е, че тя ще изпълни предопределението си, не само защото невидимите духовни водачи и Учители от висшите сфери се стремят да й осигурят това изпълнение, но и защото шанса за случайна смърт е по-малък. При все това възможно е човека да умре преди уреченото време, но това може да стане само в резултат от действията на по-развита душа. Има Естествен закон, който гласи, че една по-неразвита душа не може да отнеме живота на по-развита душа. За тази цел е нужна също толкова развита душа или по-развита, за да отнеме физическия живот на човека. Следователно една развита душа обикновено изпълнява предопределението си, а по-малко развитата душа е изложена на риска да не изпълни предопределението си, но тъй като съдбата на по-малко развитата душа няма такова значение като тази на по-развитата, нищо не се губи. Ще кажете защо? Самото преживяване на смъртта е ценен урок, който младата душа трябва да научи, защото времето до смъртта за нея не означава нищо повече от елементарен преход, т.е. душата трябва да научи много повече от самия процес на смъртта. Виждате ли – за смъртта трябва да има много дълбоко разбиране!

- Изумявам се и настръхвам от тази жива мъдрост! Защо все пак смъртта за младата душа е по-мъчителен и по-поучителен? Къде е разликата между по-малко развитата душа и по-развитата душа при самата смърт?

- Наистина реалния преход е съсипващ за една млада душа, защото тя е неразбираща истината за живота и Сътворението, докато за развитата душа той ще е като заспиване и събуждане на другата сутрин, но на друго ниво на съществуване. Това е всичко! Тук искам обаче да добавя, че една младата душа може да си отиде насилствено преди уреченото време. Тя може да не изпълни предопределението си, но законът за кармата, законът за причината и следствието ще си каже думата и ще възмезди тази смърт, защото никой не може да променя съдбата на някого без каквато и да е основателна причина. Има три форми на смърт: убийство /независимо по какъв начин е извършено то/, самоубийство и отклоняване от изначално предопределения жизнен път. За тази, причинена от убийство вече говорих по-горе. Самоубийството може да се случи, когато човек реши да сложи сам край на живота си, защото не може да се изправи пред съдбата си и трудностите породени от нея. Това може да стане или защото емоциите напълно контролират тялото, като изключват вниманието на душата, така, че личността водена от самосъжаление да пожелае да унищожи тялото си, защото повече не може да се изправя лице в лице с живота или под въздействието на някой от стимулантите на човечеството било то алкохол или някакъв вид наркотик. В такива случаи, тъй като душата не предпазва тялото, защото е била изтласкана, тялото може да бъде накарано да върши неща, които не би направило, ако душата имаше контрол над него. Третата форма на смърт настъпва, ако човека се е отклонил дотолкова от пътеката на съдбата си, която е дошъл да следва, че не са останали повече уроци за научаване в настоящото му прераждане и начин на живот. И ако всеки познат начин за напътствие е бил пренебрегнат или отхвърлен от самия него, то тогава душата му може да реши, пак доброволно разбира се, че след като не може да получи нищо повече в това превъплъщение, тя ще се завърне, за да започне този живот отново на един по-късен етап от еволюцията на Земята. Всъщност така протича процеса на смъртта.

- Значи смъртта не е нищо повече от преходен момент и за онези, които са изпълнили своето предопределение, тя е приятна, така ли да разбирам?

- Да, точно така! И бих добавила дори – тя е един изключително вълнуващ момент. Всъщност ... преди да умрат, всички развити души трябва да могат да общуват с висшите вибрации и дори да ги виждат на определени нива на съществуване, така смъртта за тях няма да бъде нищо особено и толкова ужасяващо, а напротив! Тук искам да спомена, че прехода от живота към смъртта трае три дни. Това е времето, което е нужно на душата и духа да напуснат физическото си тяло, и да се измъкнат от обвивката ,която са обитавали, за да влязат в по-висше тяло.