КИТАЙСКИЯТ РОЗУЕЛ
Тази история започнала през 1962 година, когато на страниците на немското списание "Вегетарианска вселена" се появила анонимна бележка за една находка, направена през 1937-1938 година в планините, на границата между Тибет и Китай. Находката съдържала 716 таблички, изработени от твърд гранит, приличащи на грамофонни плочи с диаметър около 30 сантиметри и дебелина 8 милиметра. Табличките имали отверстие в центъра и двойна спирална бразда с малки йероглифи, вървящи от центъра към периферията.
Находката била направена на хребета Байан-Кара-Ула, в провинция Цинхай от група китайски археолози. Всички плочки били намерени в трудно достъпен район, в скална стена със 716 ниши, в които били погребани останките на странни хора. Височината на скелетите била около 130 сантиметра, черепите били непропорционално големи, а крайниците - необикновено тънки. По стените не били открити никакви надписи, а само няколко рисунки, които напомняли съзвездия, Слънцето и Луната, съединени с пунктирана линия, както и въпросните дискове с непонятни йероглифи.
Културната революция - прикриване и изопачаване За жалост, по време на културната революция в Китай, странните скелети изчезнали, а дисковете, с изключение на единични екземпляри, били унищожени. Преди да изчезнат обаче, дисковете били подложени на изследване и крайния резултат бил сензационен: в състава им било открито високо съдържание на кобалт и други метали. А изследванията на осцилограф показвали удивителен ритъм на колебания, показващ, че някога дисковете били зареждани или по някакъв начин служели за проводник на електричество(!). През Рисунка на един от загадъчните дискове1962 година професор Цум-Ум-Нуй от Пекинската Академия на науките, направил частичен превод на йероглифите, но публикацията му била веднага забранена(!), защото според разшифровката, преди 12 хиляди години, на хребета Байан-Кара-Ула се разбил чуждоземен космически кораб(!!!).
Независимо от забраната, през 1963 година, проф. Цум-Ум-Нуй решил да публикува резултатите от изследванията си. Пълният доклад се съхранява в Пекинската академия и в Историческия архив на Тайван. Ето извадка от текста: "...Дропа се спуснаха на Земята от облаците на своите въздушни кораби. Десет пъти мъжете, жените и децата от местното племе хам се криеха в пещерите до изгрева на слънцето. Най-накрая, те разбрали - този път, дропа идвали с мир..." Както се вижда от текста, явно дропа се приземявали в Байан-Кара-Ула нееднократно и посещенията им не винаги били безобидни. Скоро след това, Цум-Ум-Нуй емигрирал в Япония, където написал окончателния вариант на изследванията си. Интересна е реакцията на Китай около историята с откриване на гранитните дискове. Официалният отговор на Института по археология към Академията на науките на КНР бил: "Съобщението за находка в Китай на гранитни дискове е лишено от всякакъв смисъл. Също така, ние не знаем нищо за някакъв професор Цум-Ум-Нуй".
Разкритията на Петер Крас Следващ етап от тази история започнал през 1974 година. Австрийският журналист Петер Крас написал поредица книги, чиято основна тема била загадките, свързани с космически пришълци. В книгата си "Когато дойдоха жълтите богове", той споменава за загадката около дисковете. Веднаж в кулоарите на поредната конференция, посветенаДиск от музея в Банпо, град Ксиан на "пришълците", към него се приближил мъж, който се представил като Ернст Вегерер. Според думите му, през 1974 година, бил в Китай заедно с жена си и там, разглеждайки една музейна експозиция, видял два диска, подобни на тези от Байан-Кара-Ула. Експозицията се намирала в музея Банпо, в град Ксиан - един от най-древните китайски градове. Тъй като съпрузите Вегерер били запознати с историите около находката, първоначално не могли да повярват, че наистина виждат два от тези дискове.
Те получили разрешение от директорката на музея да ги снимат и даже ги подържали в ръцете си. Според инженер Вегерер, дисковете били направени от сиво-зеленикав камък, твърд като гранит. Директорката на музея обаче твърдяла, че това са глинени култови предмети(!). Освен това, не знаела как са попаднали в музея(!). През 1994 година, двадесет години след семейство Вегерер, Петер Крас посетил също музея в Банпо, но дисковете вече не фигурирали в експозицията. Нещо повече, директорката на музея била отзована веднага след посещението на семейство Вегерер и съдбата и била неизвестна(!). На въпросите на Крас, новият директор отговорил така: "Интересуващите ви експонати не съществуват и понеже са признати за чужди компоненти на експозицията, са преместени." - Уж не съществуват, а са преместени(!).
Изследванията на професор Робин-Еванс И до сега не е известно, каква е понататъшната съдба на загадъчните дискове. Но не самоОще един от тайнствените дискове находката в пещерите на Байан-Кара-Ула привлича интереса на изследователите. В древните китайски легенди и предания от този район, са съхранени сведения за жълтокожи джуджета (гноми), отличаващи се с необикновено отблъскваща външност, които се спускали от небесата. През 1947 година доктор Робин-Еванс от Англия, бил в планините на Байан-Кара-Ула и открил там племе, което наричало себе си "дзопа". Представителите на това племе били високи около 120 см. и живеели в затънтена долина, изолирани от външния свят. Робин-Еванс останал около половин година при племето и изучил езика и обичаите му.
Така научил и легендата за произхода му, която се оказала твърде интересна. Според нея, предците на дзопа долетели на Земята от Сириус, но не могли да се върнат обратно и останали в планините на Байан-Кара-Ула. През 1995 година, агенция Асошиейтед Прес съобщила, че в китайската провинция Сечуан, граничеща с Тибет, е открито неизвестно племе, наброяващо около 120 души, чиято характерна особеност била необичайно ниския ръст - 1 метър и 15 сантиметра. Дали това не били потомци на същите тези "дзопа"? Какви тайни още крият китайските планини?
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|