Според приетата еволюционна теория най-старият прародител на съвременния човек, Хомо хабилис, е бил непосредствен предшественик на следващото стъпало в еволюцията, Хомо еректус.
След последващия, засега неуточнен етап в еволюционното развитие на човека, се е появил съвременният вариант - Хомо сапиенс.
В статия, публикувана от Мев Лики и колегите й в списание "Нейчър", се твърди, че Хомо хабилис и Хомо еректус са живели преди 1,5 млн. години на територията на съвременна Кения в продължение на най-малко половин милион години и следователно Хомо еректус не произхожда от Хомо хабилис.
За това свидетелстват две находки, направени през 2000 г. на малко разстояние една от друга - череп на хомо еректус и горна челюст на Хомо хабилис.
Те са датирани от палеонтолозите в един и същ период. По думите на професора по еволюционна анатомия от Лондонския Университетски колеж Фред Спуур, който е взел участие в изследванията, двата вида са живели близо един до друг, но не са влизали в контакт, обитавайки своите "екологични ниши".
Според него Хомо хабилис са били предимно вегетарианци, а Хомо еректус са се хранили и с месо.
Хуманоидите от двата вида са избягвали контактите, както правят съвременните маймуни, на които не им е приятно в компанията на друг вид.
По мнението на Спуур Хомо хабилис и Хомо еректус са имали общ прародител, който вероятно е живял преди 2 или 3 млн. години.
Като цяло по думите на учения общата картина на еволюцията изглежда по-скоро като "дърво, отколкото като впечатляващата линия от първите ни предци, които неочаквано се превръщат в нас, преминавайки през няколко преходни етапа, както показват това в анимационните филми".
Директорът по научните въпроси в Института за произхода на човека към Държавния университет в Аризона Бил Кимбъл, който не е взел участие в изследванията, напомни, че според разпространеното досега убеждение Хомо сапиенс е произлязъл от неандерталеца.
По думите на учения обаче в момента е известно, че тези два вида са живели едновременно. А новите изследвания позволяват да се направи подобен извод и за по-далечни времена.
Екипът на Лики е проучвал останките в продължение на седем години, но засега не се е решил да публикува откритието си.
Черепът на Хомо еректус, открит от палеонтолозите, е доста по-малък от тези на останалите представители от вида и на учените тепърва предстояло да докажат, че това е именно Хомо еректус, а не друг вид или генетична деформация.
Проучили строежа на челюстта на черепа на Хомо еректус, палеонтолозите изясниха, че той е принадлежал на 18-19 годишна жена и не са открили признаци на отклонение в развитието или генетична мутация.
Същевременно някои особености в строежа на челюстта, приписвани на Хомо хабилис, директно сочели за принадлежността на челюстта точно към този вид.
За да се уверят окончателно, че откритият череп наистина е принадлежал на Хомо еректус, учените изследвали отново 30 други черепа на същия вид, до които имали достъп, както и десетки други кости.
Оказало се, че жените от този вид били много по-дребни от мъжете, което ги отличава от съвременния човек, но ги сближава с животните, съобщи колежката на Лики Сюзън Антън, антрополог от Нюйоркския университет.
Според изследователите разликата в размерите при мъжките и женските екземпляри е свързана с полигамията, информира БГНЕС.
При приматите, при които самците и самките имат приблизително еднакви размери, например гибоните, са характерни моногамните връзки.
А самците на полигамните примати като горили и бабуини са много по-големи от своите самки.
Челюстта на Хомо хабилис е датирана от изследователите на 1 440 000 години. По техни данни това е кост на най-младия самец от този вид, който, както се смяташе досега, е измрял преди 1,7-2 млн. години.