- Селена, много често чуваме израза „Ох, тежко ми е на душата! Ще ми се пукне душицата!“ Би ли обяснила какво всъщност представлява човешката душа? Откъде произлиза, как е създадена и кой я е създал? Свързана ли е с някакви други духовни структури?

- Това вече наистина е един много труден въпрос. Труден е, защото човешката душа е нещо коренно различно от обикновената представа и схващане за нея от ума на повечето хора по света. 90% от тях грешат напълно в тези си предстеви и схващания, като възприемат за „душа“ своите измамни чувства и неовладяни емоционални състояния, както и егоцентрични изживявания. А понятието за Душата е съвсем друго нещо! Всъщност съществуват много и най-различни определения и разбирания за Душата, но лично аз мога да кажа, че Душата е посредника между въплътената във физическо тяло личност, тук на Земята, и Монадата, която са намира във невидимите висши духовни планове. Тук естествено трябва да кажа и какво точно пък е Монадата, защото всъщност тя е основния фактор, който е сътворил самата Душа. Още в началото на Сътворението на всички светове Единия или Всевишния Бог, е създал така наречената Монада, която представлява отделни частички от Самия Него. Великата тайна на Сътворението се крие в това, че тези малки частички, съвсем индивидуални сами по себе си, по нищо не се различават от Единия. Монадата е онова нещо, което в метафизиката се нарича „Аз Съм“ и означава „Аз съм самото Божествено присъствие“. Монадично ядро притежава всяко едно живо същество. На свой ред Монадата чрез силата на собственото си съзнание е създала дванадесет Души. Цялата тази композиция изглежда като пламък, който излъчва дванадесет огнени езика. Душата е Висшето „Аз“ на човека, неговия свръхразум. Образуването на Душата от Монадата е само етап от един цял процес. И така, всяка Душа, желаеща да получи жизнен опит в плътната материя на Вселената, създала по дванадесет личности, като всяка една от тях се явява нейно разширение. Това дава допълнителната възможност и право на всяка духовна личност на Душата, да може да се въплъщава в плътния физически свят под най-различна форма на живот. Такава именно форма на живот се явява човека, като в неговото физическо тяло се помещава духовната личност на Душата, породена от Монадата. От собствена страна това говори, че всеки човек има така нареченото „Духовно семейство“, тоест той е свързан чрез една Душа с още единадесет човека, които могат да бъдат въплътени както на Земята, така и на други планети във Вселената. А някои от тях може и да не са въплътени и да се намират в други, много по-тънки или фини планове на измеренията. Тук искам да кажа, че Монадичното „семейство“ е съставено от 144 личности общо, а в Земната Планетарна система действат 60 милиарда Монади.

- Сега вече наистина разбирам самата уникалност на човека и феноменалния механизъм на Душата. Но каква роля играе все пак тя за него! Можеш ли да обясниш по някакъв начин, Селена?

- Ами, ще се опитам някак си! През всичките си човешки въплащения, включително и до четвъртото Посвещение, Душата служи на човешката личност като нейн наставник или учител. Едва в четвъртото си Посвещение Душата, която се е въплътила в дадено човешко тяло се връща на върха, при Монадата. Така приключва целта и функцията на Душата за сдобиване с жизнени опитности, получени от цялото й множество прераждания в човешко тяло, като реинкарнационния й процес се прекъсва за векове напред във времето. По този начин именно Монадата на свой ред става наставник или учител на самата Душа. Материята или човешкото тяло е средство за изразяването на Душата във физическия план, както пък в по-високите духовни планове Душата служи като средство за изразяването на Духа, т.е. Монадата. Душата не представлява нито Духа, нито материята, тя се явява своего рода връзка за отношенията между тези две понятия, тя е свързващото звено между Бога и плътната форма. Всъщност Душата е свързана с представата и названието за Христовия аспект! Душата определя качеството, което отличава един елемент от друг на всяка една дадена форма. Така например в царството на растителния свят тя решава дали от земята да поникне цвете или морков. Душата играе същата функция и в животинското царство, както и в човешкото. Тук искам да отбележа, че повечето хора нямат контакт с Душата си. Този процес започва именно тогава, когато човека е изплавал от блатото на собственото си невежество и е влязъл в първото си Посвещение, като и едва на този етап получава първите си впечатления за самата Душа. До този момент. човека живее в тоталните заблуди на собствения си ограничен ум. И така, самоопознавайки се, накрая човека стига до пълното си самоотъждествяване с Душата, но това става едва в третото му Посвещение, където напълно се слива с нея. Интересното тук е, че Душата не обръща особено внимание на въплътената личност в даденото човешко тяло до онзи момент, в който самата личност не започне да обръща внимание на своите духовни проблеми. Така, че едва когато въплътената личност започне да обръща внимание на своето духовно развитие, свързано с определени духовни практики – да речем например медитация – едва тогава Душата започва да играе своята основна роля. Същата релация се наблюдава и при Душата и Монадата. Монадата също не обръща особено внимание на Душата, докато тя не е въведена от човека в неговото трето Посвещение. По този начин Душата дава реалната възможност на личността да се докосне директно до Монадата, т.е. Духа. И така, докосвайки се до Духа, човека се докосва и до своя Единен Създател - Бога!

- Селена, чувала съм и други мнения на твои колеги, които възприемат Душата като нещо съвсем съвършено, толкова съвършено, че именно чрез нея се стига до Бога! Това така ли е?

- О, не, това не е така! Това просто е тоталното заблуждение породено от ограниченото разбиране на ума! Душата в действителност наистина е много по-еволюирала от самата човешка личност, но тя може да еволюира и на много по-високи духовни планове, стига да й бъде дадена подобна възможност от същата тази личност. Това важи и за Монадата, защото тя също еволюира в своя духовен план, като някои от Монадите еволюират много повече от другите. Но това зависи в много голяма степен от факта, какво са успели да направят всичките дванадесет Души за нея, както и всичките 144 техни въплътени личности в човешки тела, защото всичките те живеят в симбиоза. Затова непрекъснато говоря за вселенските закономерности, защото без да развиваме себе си в духовните направления ние нарушаваме именно този глобален процес на пълно единение със собствените си Души и собствените си Монади, т.е. чрез нашето невежество, заблуди и духовен мързел рушим пътя си към Бога. Така например работата на стремящият се човек към духовно познание се състои в това, че той трябва да опознае себе си като Душа, а после в процеса на Посвещението си да се разпознае и като Монада, Дух или Божествено въплъщение – наречи го както искаш! И целият този процес човека трябва да се научи да го вижда и в другите хора около себе си. Едва тогава можем да постигнем равновесие в света, в който живеем и да се докоснем напълно до Бога! Едва тогава можем да говорим за Спасение, онова Спасение, за което именно е говорел и Исус Христос!!!