- Маг Селена, какво представлява живота?!Той многоизмерен ли е и само с живота на човека ли е съизмерим?! Съдбата ли го предопределя или нещо съвсем друго?

- След като вече говорих за преходите в двата края на живота, т.е. за раждането и смъртта защо сега да не поговоря пък и за самия живот?! Та ... откъде ли да започна ... Всъщност живота не се отнася само за периода, който съществува между раждането и смъртта, животът във Вселената по принцип е вечен. Животът не спира, когато умираме и не започва, когато се раждаме.

Макар, че болшинството от хората не го знаят, ще кажа, че има седем нива на живот – поне – и всички ние живеем на тези нива в седем различни тела. Естествено повечето от хората познават само най-нисшето си тяло – физическото - и затова не могат да възприемат живота в друго тяло на друго ниво. Те изобщо не осъзнават факта, че наистина живеят на други нива на съществуване дори докато са във физическите си тела, и че когато ги напуснат в края на прераждането си в материалния свят, те просто се преместват в друго тяло, в друг живот – това просот е автоматичен процес.

Така, че животът не спира, когато умираме. Човека тотално греши като вярва, че има само един живот, и че този живот съществува само и единствено в измерението на Земята. Подобно на всичко съществуващо в Космоса, животът е планиран – планиран на всички нива. И онова, което човека нарича съдба, съществува на всички нива на проявление. Той има съдба не само във физическото си тяло, той има съдба и в астралното си тяло, и в менталното /мисловното/ тяло, и в каузалното, и в атмичното и т.н. тела. Но това вече опира да неговата степен на духовно извисяване! На което и ниво да съществува човека, в каквото и тяло да съществува той изпълнява предопределение в зависимост от собствената си еволюция. И тази съдба се решава от неговата душа още преди да се прероди в конкретно тяло.

Всеки човек се преражда със съдба, имаща за цел да го научи на определени кармични уроци и да му позволи да изплати дълговете, натрупани в други негови животи. В зависимост от предопределението, което трябва да изпълни, той избира годината и времето си на раждане, страната, в която трябва да се роди, както и родителите си. И когато се роди започва съдбата на неговия живот. А когато умре започва друга съдба в новото му тяло до момента, когато се прероди в трето тяло. Съдбата е приложима не само към живота на Земята. Всичко, което съществува има съдба, живот и цел на съществуване. Жалкото е, че много малък процент от хората го съзнават!

- Маг Селена от кого бива контролирана човешката съдба, кое предопределя нейния път?

- Съдбата се контролира от човешката душа на личността, която непрекъснато се бори да задържи човека на пътя, който се е съгласила да следва преди да се прероди на Земята. Очевидно е, че когато той се отклони от този път, по-осъзнатите хора започват да долавят някакво неуловимо влияние върху живота си. Те ще почувстват, че не правят онова, което трябва, че не живеят там, където трябва, и ако откликнат на тази неосъзната мъдрост в тях, то несъмнено ще се върнат на своя път. А ако не го направят, то душата им ще се опита да ги подсети, да ги вразуми, или пък това ще сторят техните духовни водачи и Учители – по един или друг начин, видим или невидим, осъзнат или неосъзнат. Така, че човека ще бъде предупреден и ще му бъде даден шанс да следва естествения си път, както и ще му бъде „припомнено“ и предопределението, с което се е нагърбил да дойде на тази Земя.

За жалост обаче повечето хора никога не се завръщат на него, те дотолкова се отдалечават от предопределения си път, щото в настоящия си живот никога повече и не стъпват на него. Такъв е случаят например, когато душата /след консултация с духовния си Учител от висшето ниво/ решава, че няма какво повече да научи и завършва прехода на смъртта си в друго тяло и друга съдба, за да се подготви за другото си прераждане. Тази душа не губи нищо, защото преживяването на прехода на смъртта, когато се е отдалечила от предопределения си път, оказва много силно влияние върху самата нея.

Това преживяване е изпълнено с много страдание и мъка. Впоследствие на тази душа са й нужни много прераждания, за да балансира своето необмислено решение и съответно последвало преживяване. Много неприятно явление, защото така или иначе тя трябва да преодолее избраното от нея предопределение, за да може да се реализира по-нататък в духовната си еволюция!Няма измъкване, докато човека не проумее тази истина!

- А какъв е по-осъзнатия път на човека за успешното преодоляване или решаване на проблемите му, или научаването на кармичните му уроци, или пък осъзнаването им, както и тяхната цел, да речем?

- Вече стана доста сложно, но ще се опитам все пак да обясня. През първите години на човека и с израстването на физическото му тяло се развива капацитета на ума и мозъка, като се увеличава и капацитета на душата, докато през 11 годишна възраст при повечето деца душата вече е изцяло в тялото им за настоящото им прераждане. И след като душата се установи напълно в единадесетгодишното тяло, тя вече е готова да се посвети на този си живот, на тази си съдба и на уроците, които трябва да бъдат научени в нея.

След 11 годишната си възраст детето има още 10 години, докато навърши 21, за да развие напълно капацитета на своето физическо тяло във всяко едно отношение, така, че да е готово да усвои уроците, които трябва да бъдат научени от неговия живот. Жалкото е, че масата от хората изобщо не се съобразяват с този факт, защото те живеят в пълно духовно заслепение и неразбиране за живота!!! Е, сега няма да си кривя душата, разбира се ... Някои развити души обаче могат да започнат да учат кармичните си уроци още преди 21 си година, например от 11 си година нататък, но повечето души научават житейските си уроци чак когато преминат 21 си година! Какво говоря ... така би трябвало да Е, но не е ...

Хората с голямо усилие започват да учат уроците си едва след 30 си година някъде! А са им дадени точно десет години от 11а им нататък, за да развият всички възможности на своите тела, да развият своя ум, своя мозък, детеродни органи и да се сдобият със съответните умения за живота, който им предстои. Но повечето от хората задействат жизнения си цикъл в тези насоки едва след 30 си година, като през това време вече са създали и поколение, и то само защото не са минали необходимата си жизнена подготовка за истинските уроци на живота, само защото сляпо са се подчинявали единствено на животинските си инстинкти, само защото не са се осъзнали дори като личности, камо ли като души! И оттук нататък следва повсеместен и тотален срив в живота им ...

Ако човек проявява търпение, обуздава желанията си и овладява развихрените си емоции, той ще може да следва правилно своя духовен път, като средно на всеки 10 години в тялото му ще се развиват и отварят определени енергийни центрове, при условие, че душата се е справила задоволително с източника на енергия, отворен десет години преди това. И така едва през 21 година се отваря енергиен център, който вече душата трябва да се научи да контролира и използва правилно и по предназначение. В противен случай следват количествени и качествени житейски проблеми – това е последваща закономерност.

Обикновено /освен ако кармата не е възникнала в настоящия човешки живот/ до навършването на 55 годишна възраст човекът ще е научил уроците, които е дошъл да усвои и от тази си възраст нататък ще започне да връща на света онова, което му е било дадено до този момент. Едва тогава ще стане Учител, преподаващ на младите и своите събратя. Ще преподава преживяванията на своята душа на другите около него и ще им помага да се развият в правилна насока. Тогава в тялото му отново ще се отворят енергийни центрове, които ще му дадат възможността да просвещава другите хора. Ако не достигне този етап на духовно развитие, то съответния енергиен център не се отваря и той не става учител. Остава на по-нисше духовно ниво и приключва по нататъшния си живот бавно и мъчително в духовна безпросветност.

В заключение искам да кажа на всички читатели: животът не е притежание, не е задлъжняване, не е постигане на нещо за сметка на неговите събратя. Животът е любов, пожертвователна любов, той е даване, а не вземане, той е помагане, а не пренебрегване. Животът е благословия, а не проклятие – стига да разберете това негово значение, стига да стигнете до първия проблясък на вътрешно-духовното си просветление!