... ИЛИ КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ ЗАВИСТТА ...

В речника завистта се определя като чувство на досада, предизвикано от успехите и благополучието на друг човек. Онези, които са почувствали върху себе си нейното разрушително действие, ще се съгласят, че завистта разяжда душата като ръжда. Как може човек да се избави от нея?

ПЪРВА СТЪПКА:

Открийте причината за вашата завист

Често пъти причина за завистта е неадекватната самооценка. Човек, прекалено уверен в собствената си значимост, при среща с по-успешен или дори просто равен на себе си — по способности, материално благополучие, положение в обществото и т.н. - започва да чувства дискомфорт. За да възстанови душевното си равновесие (или по-скоро своята илюзия за него), завистникът често се стреми да причини неприятности на обекта на своята завист - да оскърби, да оклевети, да унизи, да попречи. Това е така наречената "активна" завист.

Друг случай: потискат ви вътрешни комплекси или вие просто не сте достатъчно уверени в себе си и затова смятате себе си за по-лоши от другите. "Не ми стигат способности да вляза в университета. Никога няма да имам смелост да се науча да шофирам. Никога няма да се реша да сменя работата си". Такива думи вие казвате понякога на себе си (и на околните). И при това тайно завиждате на приятелките си с висше образование, собствена кола и престижна професия. В този случай вашата завист е "пасивна" - на пръв поглед тя е безвредна и дори незабелязана за околните, ден след ден обаче тя ви прави все по-нещастни.

Излишният интерес към чуждия живот - ето още една причина за завистта. А това твърде често е резултат от безнадеждната сивота на собствения ви живот. Ако животът ви не е пълен с ярки впечатления, възвишени преживявания, нови запознаства и приятно общуване, ако той е неизменно скучен и еднообразен, то рано или късно ще се появи повишен интерес към живота на околните. И ако там, при съседите всеки ден е фойерверк от събития, то няма да успеете да се огледате и през вратата ви, подобно на змия, ще пропълзи завистта.

Каквито и да са причините, които са я предизвикали, резултатите й са еднакво разрушителни, защото:

1. Завиждайки, ние преживяваме чужд живот, а своя така си и остава зад борда.

2. Негативните емоции и преживявания, предизвикани от завистта, запълват душата, без да оставят в нея място за позитивни мисли, защото ние просто не можем обективно да оценим себе си и своя живот и не забелязваме около себе си нищо хубаво.

Осъзнаването на тези моменти е първата стъпка към преодоляването на завистта.


ВТОРА СТЪПКА:

Открийте себе си

Във всеки от нас има нещо особено, неповторимо, уникално. Да открием способности в себе си — не е трудно, има ги всеки. Спомнете си колко добре готвите, с какъв вкус умеете да подбирате дрехите си, колко високо колегите ви ценят вашите професионални качества. Помислете, какво още бихте искали да постигнете, съпоставете го със своите реални възможности - и се заловете за работа. Разбира се, не всеки може да излети в космоса, но почти всичко останало е в ръцете ни. Недостатъци? Разбира се, че ги имаме. С някои можем да се разделим доста лесно, други отстъпват трудно. Но не бива да се отчайваме: нали нашите недостатъци са част от нашата индивидуалност. Всъщност, понякога именно заради тях ни обичат!


ТРЕТА СТЪПКА:

Напълнете своя живот с радост

За това ви е необходимо преди всичко да обикнете себе си - такива, каквито сте. И да не забравяте отвреме на време да си подарявате радост. Започнете своето утро, усмихвайки се на своето отражение в огледалото. Нека то стане вашето първо всекидневно удоволствие. По-нататък през деня се постарайте да си доставите още удоволствия, колкото можете повече. Пригответе си за закуска най-любимото блюдо, облечете роклята, в която се чувствате като кралица, разходете се по магазините, премервайки всичко, което ви харесва, поканете на гости най-добрата си приятелка, изпитайте удоволствието на една ароматна вана и разкажете приказка на сина си.

Мечтите за бъдещето — това, разбира се, е прекрасно, но все пак се старайте да живеете в настоящето — сега, днес, в този момент. Радвайте погледа си с букет полски цветя, красиви съдове на масата, посещение на изложба, съзерцание на природата. Радвайте слуха си с любимата музика, шепота на дъжда зад стъклото, смеха на своето дете, гласа на близък човек. Радвайте се на общуването с приятни за вас хора, четете книгите на любимите си автори, нека не ви жал да отделите време за своите увлечения.

Ако ви се струва, че превръщайки своя живот в непрекъснато удоволствие, рискувате да станете егоист — не е така! Помислете си, колко радост ще достави на околните общуването с вас - най-щастливата жена на света, щедро раздаваща усмивки и комплименти. А най-важното е, че няма да ви остане нито една причина да завиждате някому!


ЧЕТВЪРТА СТЪПКА:

Възпитайте в себе си добродетели

Не е възможно да се избавите от недостатъците, ако тяхното място не заемат истинските ви положителни качества и достойнства. Най-ефикасното средство срещу всякакви рецидиви на завистта е духовното израстване и разкриване на най-добрите човешки качества. Затова миролюбие, смирение и милосърдие са именно тези добродетели, които трябва да развиваме в себе си. Не можем да ги придобием толкова лесно, но после е още по-трудно, почти невъзможно да ги загубим!



КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ПО ПОВОД НА ЗАВИСТТА

Прието е да се смята, че неприязненото отношение към този, комуто завиждат, и още повече недружелюбното отношение към него - от тайни интриги до открита агресия е проява на "черна" завист. А "бялата" завист е признаване успехите на другия човек и желание да се вземе пример от него.

Известните хора определят тази завист като "благородна", "непорочна", "справедлива" завист, дан, която бездарните плащат на таланта. Без никакво желание да се подронва авторитета на великите, психолозите все пак възразяват: определението за бяла завист по-скоро съответства на такива категории като уважение, интерес, симпатия, радост за другия човек. А тези чувства някак си не се съчетават с понятието завист.

Може да се каже, че завистта е изострено преживяване на несправедливостта според нашите разбирания. Завиждайки на човека, ние така или иначе смятаме себе си по-достойни за този успех, който той има. При това, като правило не се приемат никакви разумни доводи и аргументи. "Защо на него, а не на мен?" - именно този въпрос ни гори като нажежено желязо отвътре, макар че понякога ние не си даваме докрай сметка за това. Защо все пак не на мен, ангела в човешка плът, дето притежава всички възможни добродетели?

Завистта, наистина е любимото дете на горделивостта — майката на всички пороци! Всеки от нас има в живота си своя мисия — особено поръчение от Създателя. И не е дадено на човека да съди за Неговите планове и висша страведливост? Затова завистта е отрицание на Божия промисъл, тя е бездуховна по своята същност и е тежко престъпление против Създателя.


КАКВО ДА ПРАВИМ, АКО НИ ЗАВИЖДАТ?

1. Каквито и да са обстоятелствата, не се поддавайте на изкушението да отговорите на злото със зло. Противопоставяйте на действията на завистника само добро. Усмихвайте се и избягвайте високомерието, за да не засилвате негативните емоции по отношение на вас.

2. Съхранявайте чувството си за собствено достойнство. Нерядко тези, комуто завиждат, се стараят да смекчат негативното отношение към себе си, омаловажавайки своите успехи и постижения. Най-разпространеният случай в отговор е — оплаквания от живота. Един вид, нека завистникът да знае, че и при вас не всичко е идеално и всъщност няма за какво толкова да ви се завижда. Това е грешка: вие не само унижавате себе си, но и "привличате" в живота си неблагоприятни обстоятелства и събития, които биха могли и да не се случат!

3. Старайте се да не афиширате своето благосъстояние, особено ако знаете, че при околните далеч не всичко е така благополучно. Хвалейки се със своите постижения, вие провокирате чуждата завист.


ПРИЯТЕЛСКАТА ЗАВИСТ

Няма защо да казваме, че щастието и благополучието на нашите приятели е важно за нас почти толкова, колкото и нашето собствено. Тогава защо техните успехи и постижения понякога ни заставят буквално да позеленеем от завист? Какви чувства, мисли, представи играят тук главната роля?

Известният британски психоаналитик Дариан Лидер, автор на бестселъра "Защо жените пишат повече писма, отколкото изпращат?" препоръчва: за да проумеем по-добре феномена на приятелската завист, трябва да си зададем преди всичко основния въпрос: "А защо хората стават приятели?" Тук, според мнението на д-р Лидер, могат да се обосноват три основополагащи мотива.

Първият от тях е нарцисцизъм. Просто в своите приятели ние виждаме отражението (и продължението) на самите себе си. Във втория случай приятелите ни играят ролята на пример за подражание, някаквъ идеал, към който трябва да се стремим. И накрая, ние самите можем да сме идеал за своите приятели (което, съгласете се, приятно гъделичка самолюбието ни).

Същността на проблема обаче е следният: каквато и да е реалната ситуация, във всеки от трите случая има почва за сравнение, съпоставяне на себе си с другия човек. А ако е започнало сравняването, завистта не е далече. Действително, когато слушаме, че с някой се е случило нещо хубаво, независимо от нашата воля и понякога несъзнателно започваме да правим преоценка (естественно, не в по-добрата посока!) на своята собствена ситуация - каквато и да е тя реално.

Уви, такава е човешката ни природа и изходът тук е един: да се научим да сме доволни с това, което имаме и да престанем да се сравняваме с околните.

Всичко това, между другото, ни кара да преосмислим известното твърдение: "Приятел в нужда се познава". И истината е, че далеч не винаги помощта за нуждаещия се е основана на приятелско съчувствие. Тук са възможни съвсем други мотиви: елементарно съжаление, християнско възпитание, неосъзнавано чувство за вина, поради собственото ни благополучие, желание да се покажем в най-добра светлина, обикновено усещане за собственото ни превъзходство ("Това с мен никога не би могло да се случи!").

Затова именно добрите времена, успехът, късметът са "пробният камък" на приятелските отношения. Наистина истинският приятел е този, който съумее искрено да се зарадва за тебе!