Какво всъщност е карма? Дали е карма, когато сте се сетила за стар приятел и той изненадващо ви е звъннал, като че ли е прочел мислите ви? Или карма е да срещнете любовта на живота си на място, което по принцип нито вие, нито половинката ви посещавате?

В действителност, нито един от тези сценарии не може да бъде директно отнесен към кармата, въпреки че много хора погрешно биха помислили точно обратното. Карма обаче е нещо съвсем различно от съвпадение, съдба или късмет – тя е непогрешимата система за справедливост на Вселената. Принципът на карма е “Каквото повикало, това се обадило” или с други думи човек получава това, което дава. Според карма няма нищо случайно – напротив, тя е базирана на това, което човек съзнателно мисли, казва или върши.Законите на карма постулират, че миналите действия определят настоящия живот и оформят бъдещето. Затова карма е процес, тя се генерира постоянно, което означава, че действията ни днес или който и да било ден, директно влияят на утрешния ни живот.

Карма е наречена “естествен закон”, което означава, че нашите действия предизвикват еднакво количество “награда” или “наказание”, независимо дали някой, освен нас самите, знае за тях. В този смисъл бъдещето на човек е винаги и единствено в неговите собствени ръце. Нещо повече – човек има възможност, във всеки един момент, да подобри или да влоши кармата си. Доброто здраве, богатството, любовта, щастието са директно свързани с мислите, думите и делата на всеки един, индивидуално. Въпреки това обаче, според будистите, ефектът на личната карма се простира отвъд отделния индивид и влияе върху колективната карма на определена група – било то семейството или хората по целия свят. Поради тази причина, крайната цел е да използваме кармата си, за да елиминираме страданието не само за нас самите, а и за колкото се може повече хора.

Независимо каква вяра изповядвате, карма може да ви служи като ясен и практичен морален критерий, който може да използвате в ежедневието си. Например, когато се настроите негативно към някого, се замислете как тези мисли влияят отрицателно - както върху вас самата, така и върху целия свят. Вместо да потънете в негативизъм и недоволство, може би ще предпочетете да се настроите по-позитивно и конструктивно, защото така ще сте по-полезна на себе си и другите.

Принципът на карма е като златното правило на християнския морал: Отнасяй се с другите така, както би желал те да се отнасят с теб. И също както в християнството, силата да творим добро е в нашата собствена власт и свободната воля да избираме.

Ето и характеристиките на кармичния профил:
Благородство
Карма не е само това, което мислите, казвате или вършите, тя е също и намеренията, скрити зад мислите, думите и делата. Да извършите нещо добро, за да впечатлите другите или за да се облагодетелствате лично, няма да направи кармата ви по-добра. Ако търсите аналог с християнството, той е в Евангелие от Матей (6:1-4):
“1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.”

Прошка
Много хора погрешно смятат, че прошката е нещо пасивно. В действителност, в прошката се съдържа огромна духовна активност и сила, мобилизация на най-доброто у човек. Прошката не е просто еднократен и символичен акт, при който „се приемат или поднасят извинения” от или на някого, а всеобщ и вседействен акт, който се разпростира върху всичко окръжаващо. В християнската етика прошката е издигната на пиедестал.

Състрадание
Не е достатъчно да се демонстрира състрадание, когато ситуацията го изисква, с изразяване на съболезнование или съчувствие. Трябва да можете да можете наистина да почувствате емоциите зад действията си. Когато успеете да съпреживеете дълбочината на човешкото страдание, ще може пълноценно да се свържете с другите и да подсилите кармата.
Цялата история на християнството е история на състраданието, породено от любовта: Бог, Който толкова обикна света, че му предаде своя единороден Син, а Той, от своя страна, пое върху Себе Си греховете на човечеството и умря за неговото спасение.

Грижа
Понякога грижата за друго човешко същество, дори и за най-близките хора, се възприема като задължение, нещо, което се очаква от вас да направите. Това отношение може в един момент да се превърне в негодувание, дори омраза. Ако усетите подобно чувство, спрете и отделете време да потърсите в себе си чистия извор на състраданието, нежността и любовта.