ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Понеделник, 15 Октомври 2007 00:00 |
В целия свят днес съществуват около 20 портрета, направени от Андре Марселин. И всеки носи проклятие, което с невероятна прецизност улучва човека, който е в съприкосновение с тях.
 Преди години в салоните на миланска аукционна къща била сложена на търг картина на малко известния френски художник Андре Марселин. Интересът от страна на купувачите бил слаб. Все пак портретът намерил своя нов собственик - търговец, живеещ в Рим който го окачил на стената в кабинета в дома си. Продажбата била извършена през май. Един месец по-късно търговецът починал.
Малко след това го последвала и съпругата му. След известно време синът на съпружеската двойка попаднал в тежка автомобилна катастрофа, от която много бавно се възстановил. Естествено тези случаи биха могли да се разглеждат като серия от нещастни събития. На никого не би му минало през ума да постави нещастията във връзка с една съвсем безобидна картина.
Но този, който познава историята на заредената с проклятие живопис на Андре Марселин, би си помислил съвсем друго нещо. В целия свят днес съществуват около 20 портрета, направени от Андре Марселин. И всеки носи проклятие, което с невероятна прецизност улучва човека, който е в съприкосновение с тях. Никой не знае къде са стоели през вековете тези смъртоносни картини.
През 1958 година един от близките на починалия художник пуснал съобщение в известните вестници с цел да открие настоящите собственици на картините. Обадили му се две семейства, които притежавали платна на Марселин. Били доволни, ако успеят да ги продадат на изгодна цена. И двамата собственици правели впечатлението на преследвани от нещастието хора. Когато успели да продадат картините на родственика на Марселин, липсата на късмет спряла като отрязана с нож.
Марселин, който започнал пътя си на художник в Париж през 1907 година, със сигурност бил надарен пейзажист. Но голямата му слабост била рисуването на портрети на починали хора. Приятелите му не можели да разберат защо толкова упорито отказва да рисува портрети на живи хора. Уговаряли го толкова настойчиво, че накрая след известни колебания приел поръчката на един френски филмов магнат. Два дни след като Марселин завършил портрета и получил хонорара си, магнатът починал без лекарите да открият каквато и да е физическа причина за внезапната му смърт.
Марселин заподозрял нещо необикновено, процес, който не би могъл да се обясни по рационален път. Шест месеца се въздържал от рисуването на портрети. Но желанието му да изобрази
нещо живо надделяло и лесно се оставил да го убедят да направи следващия си портрет. Моделът бил много радостен, че е взел съгласието на майстора- Марселин се захванал веднага с работата и не след дълго портретът бил готов.
Два дена след отнасянето на картината Марселин узнал, че клиентът му е починал. Лекарите не могли нищо да установят. Вследствие на това Марселин се заклел да престане да рисува портрети на живи хора. В изпълнение на клетвата си се заел с най-различни пейзажни поръчки.
На първо време не назовавал никаква причина за отказа си да рисува портрети на живи хора. Но веднъж на един, който искал много да бъде нарисуван и ядосан на нежеланието му го наругал, Марселин се опитал да обясни на разбран език отказа си. Обрисувал му съдбата на рисуваните хора и положил всички усилия да го накара да се откаже от идеята си. Но човекът не можел да бъде убеден от предупреждението на художника. Не бил суеверен и намирал твърденията, че върху портретите му тежи някакво проклятие, за много смешни. След дълги и досадни уговорки успял да убеди майстора да приеме поръчката.
След три седмици картината била готова. Била една от най-хубавите от нарисуваните от художника през последните години. Клиентът бил въодушевен. Но радостта му не продължила дълго. Три дни след получаването на картината починал. Чак тогава започнали да излизат на повърхността първите обезпокоителни слухове за другите портрети на Марселин, тези, които рисувал по-рано.
Когато през 1912 година една къща в Тюрин изгоряла до основи и четирима мъже намерили смъртта си в нея, в помещението, в което започнал пожарът, всички картини били унищожени с изключение на една-единствена. Картината, която устояла на пламъците, изобразявала свети Христофор и била рисувана от Марселин.
През пролетта на 1913 година младият художник се сгодил. Годеницата му Франсоаз Ноел чула от приятели, че е блестящ портретист и го помолила да я нарисува. В началото Марселин опитал всевъзможни начини да отклони молбата й. Но когато Франсоаз продължила да настоява на желанието си, разбрал, че тя трябва да научи за проклятието, което тежало върху картините му.
Той я уверил: „Обичам те повече от всичко на този свят. Това е единства причина, поради която не мога да нарисувам портрета ти." Естествено тя не разбрала какво искал да й каже, разсърдила се и го заплашила че ще разтрогне годежа, ако не нарисува портрета й. Марселин се видял съвсем натясно и й признал всичко: „Върху работите ми лежи проклятие. Никога повече не бива да рисувам портрети, защото не искам да застрашавам живота на моделите си. Обземат ме ужасни страхове само като си помисля, че и теб може да те сполети същото както и другите, които вече съм нарисувал. Какво би ми останало тогава на този свят?"
След дълги молби и уговорки - Франсоаз не се отказала от нито едно средство за изнудване на годеника си - с болка на сърце той се предал. През октомври 1913 година Марселин започнал да рисува портрета й. Седмица по-късно - картината още не била готова - момичето починало. Марселин бил неутешим.
Нахвърлил се като полудял върху работата в опит да потисне страданието си. След това художникът взел важно решение, което и определило по-нататъшната му съдба.
Започнал да рисува автопортрета си. Била най-хубавата картина, която някога бил правил. Тя останала и последната, тъй като четири дни след завършването й, на 2 януари 1914 година починал. Рисувайки своя собствен портрет, художникът със собствената си ръка сложил край на живота си. Самоубил се посредством четка и бои.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
