ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Петък, 12 Август 2011 12:12 |
 Цялото проявление с всички негови аспекти е запис, върху който се възпроизвежда глас. Този глас е човешката мисъл. В света няма място, било то пустиня, гора, планина, къща, село или голям град, където някакъв глас, който веднъж е бил въплътен, да не съществува и до днес. Несъмнено, всеки такъв глас има свой предел: един глас може да продължи хиляди години, друг — няколко месеца, трети — броени дни, а четвърти — няколко часа или мига, тъй като всичко създадено, преднамерено или непреднамерено, притежава живот — то се ражда и умира, има начало и край.
Човек може да изпита това чрез долавяне на излъчването на дадено място. Седейки на върха на скалата или в планината, човек често чувства вибрациите на този, който е седял тук по-рано. В горския гъсталак или в малък манастир може да се долови историята на това място: възможно е там да е имало град или дом, да са живели хора и всичко това се е превърнало в манастир. Човек започва да открива историята на мястото, то общува с него.
Всеки град има свой собствен глас, който сякаш говори за тези, които са живели в този град и как са живели, какви са били. Той говори за тяхната степен на еволюция, за постъпките им, за резултатите от техните действия. Хората усещат вибрациите на посещаваните, гъсто населени домове. Там има възбудена, напрегната атмосфера и тя е ясно осезаема.
Няма нито един град, нито едно място, което да не притежава собствен глас. Това е гласът, който първоначално е бил запечатан там и е станал възпроизвеждащ се запис на всичко, което му е било дадено съзнателно или несъзнателно.
Там, където са живели много хора, съществува доминиращ глас, който е по-различим от другите гласове. Но в същото време, както човек чувства това, което композиторът е искал да предаде чрез написаната от него музика с помощта на различни инструменти, така и различните гласове, звучащи заедно, оформят един краен резултат и този резултат е подобен на симфония за този, който може да чува всички гласове.
Важна особеност е, че колективната мисъл се появява тогава, когато човек може да я усети. Често това де случва в малко градче или в нов голям град. Тези гласове от миналото и настоящето са гласовете на всички, звучащи като един глас, който притежава свой особен и определен ефект. Цялата традиция е заключена в този глас. Човек, който може ясно да го чуе, чувства, че градът говори за своето минало и настояще.
Понякога в уединени места гласовете са сякаш погребани и там се поражда обертон, който е особено нежен и действа успокояващо — гласовете са си отишли, а вибрацията, под формата на едно особено излъчване, е останала. Ако дадено място винаги е било пусто, то още повече ни възвисява, защото притежава своя естествена атмосфера, а това възвисява повече от всичко. Ако няколко пътешественици преминат през него, то ще донесе до нас техните гласове. Те са много подобри, от гласовете, които могат да се чуят и почувстват в големите и малки градове, защото сред природата човек е съвсем друга личност.
Колкото по-дълго човек пребивава сред природата, толкова повече всички изкуствени наслоения отпадат и той става едно с нея. И всичко добро и красиво, което живее в душата му, излиза на повърхността и превръща живота му в мечта, романтика, поема. Неговата мисъл — човешката мисъл — започва да пее чрез природата.
Когато Авраам се върнал от Египет след посвещение в мистерията на живота, той отседнал в Мека и там бил поставен камък в памет на посвещението, което получил от древната школа в Египет. Глас, помещаващ се в камъка, пеещ с душата на Авраам, звучи и може да бъде чут от тези, които имат слух да го чуят. Оттогава пророци и виждащи идват на поклонение при този камък Кааба, а гласът все още съществува и продължава да звучи.
Мека е място в пустинята, място, в което не се случва нищо. Земята не е плодородна и хората не са били много цивилизовани, не е процъфтявала нито науката, нито изкуството, нямало развито земеделие или промишленост, а сега то привлича милиони хора, които идват с една-единствена цел — поклонение. Какво ги притегля? Притегля ги гласът в камъка. Камъкът е бил принуден да говори и той говори на тези, чиито уши са отворени.
Мисълта на духовно извисения човек притежава по-голяма сила, отколкото нейното съдържание, защото човекът е животът на тази мисъл, докато мисълта е обвивка за този живот. Може би Авраам не е могъл да запечата в някакъв друг камък своите усещания и първи впечатления от посвещението. Може би, в този момент впечатлението е било по-силно и по-интензивно, отколкото в някакво друго време от живота му. Той казал: „този камък аз поставям тук в памет на посвещението, в памет на Бога, разбиран като Единния Бог, за да може този камък да остане завинаги като храм“. Авраам не бил богат човек, не могъл да построи нещо повече от този камък. Но този камък е просъществувал много по-дълго от многобройните храмове, изградени с много средства.
Това е само един пример, но могат да се намерят още много, например необикновената атмосферата на Бенарес и вибрациите на Аджмир, където е  живял, медитирал и умрял светецът Хваджа Моин-уд-дин Чишти. Там се намира неговата гробница и до днес се усеща вибрация, която е толкова силна, че медитиращият може да поиска да остане завинаги. Гробницата се намира в средата на града и в нея се чувстваш като в храм, защото на това място светецът е седял и медитирал върху Саут-е-Сармад — космическата симфония и чрез постоянно слушане на това място се е раждала космическа музика.
Мислите на хората, дошли по-късно, не продължават основната мисъл — те се прибавят към нея. Например към флейтата може да се добави кларинет, тромпет или тромбон, за да се създаде звуков обем, богатство на звука, но винаги има един инструмент, който играе главна роля. Основният глас е като дихание и всички други гласове се прибавят, за да създадат форма около него. Диханието остава живо. Формата може да възниква и да се разпада, но диханието остава наситено с живот.
Във времето, когато живял Хваджа от Аджмир се случило нещо забележително. За да посети светеца, от Багдад пристигнал великият майстор Хваджа Абдул Кадир Джилани, който също бил духовно извисен. Срещата в Аджмир била чудесна. Последният бил много твърд в съблюдаването на религиозните ритуали, а там, откъдето идвал, религиозните хора не слушали музика. Затова, естествено, от уважение към неговата вяра Хваджата от Аджмир трябвало да пожертва своята ежедневна музикална медитация. Но когато дошло времето симфонията започнала от само себе си и всички я слушали. Хваджа Абдул Кадир почувствал, че музиката звучи, въпреки че никой не свири. Той казал на госта си: „Дори ако религията я забранява, това е за другите, не за теб“.
Всяко място, където човекът дори и за миг приседне и помисли на някаква тема, попива мисълта му — то записва всичко казано, така, че човек не може повече да скрива своите мисли и чувства — те са записани дори върху стола, на който е седял. И много чувствителни хора, сядайки на това място започват да ги усещат. Получават се противоположни ефекти. Когато човек седне на определено място, в момента, в който го прави, в него може да възникне съвършено несвойствена за него мисъл или необяснимо чувство, защото това чувство е вибрирало на това място. И както мястото може да задържа вибрацията на мислите значително повече време, отколкото трае животът на този, който ги е създал, така и човек оставя отпечатък върху всяко място, на което седи, живее, мисли и чувства, радва сее и страда, и така се удължава несравнимо повече времето на живота на този, който е мислил или чувствал.
Ние знаем, че древните хора са строили гробницата на починалия на мястото, на което той обичал да седи и където е създал своя атмосфера, своя вибрация. Гробницата е била знак, че човекът е имал навик да седи тук. И в Индия, където са правели кремации, много често присядали на мястото, което ползвал починалия и където се усещат неговите вибрации. Той може и да не бил погребан там, но мястото за седене се намирало близо до любимото му място.
Тайната на благослова, който лежи в светите места, се корени в принципа, че святото място не е просто място — то е живо същество. Векове наред пророците провъзгласяват име на Бога, а законът на проявление на Божественото Същество на Святата Земя я прави жива и привлекателна за целия Свят. Казват, че гробът на Саади никога не остава без рози и розите цъфтят там от векове. Вероятно една от причините е, че той написал своята „Розова градина“ воден от мисли за красотата. Въпреки че смъртното тяло на Саади го няма, красотата на неговите мисли, веднъж произнесени, все още съществува, и ако те от векове поддържат розите на неговия гроб, в това няма нищо чудно.
Много често хората недоумяват защо индусите, които притежават велик философски ум и дълбоко разбиране на мистицизма, вярват в свещената река. Истина е, че това е символично, но съществува и друго значение. Великите Махатми живеещи по върховете на Хималаите, където събират своите сили потоците на Ганг и Джумна, знаят, че след това реките текат в различни посоки, докато отново се съединят и станат едно, и това е истински феномен, дълбок в своя символизъм, но и реален природен феномен.
Реките започват като една после се разделят — стават двойнствени — и разделени в продължение на много мили, но се привличат една към друга и се срещат на място, наречено Сангам, в Алахабад — място за поклонение. Интерпретацията на това ни дава идеала на цялото. То е единно в началото, двойствено в своето проявление и обединено в края. А и мислите на великите Махатми, течащи заедно с водата, преплетени с живите потоци на Ганг, носят хармония. Ганг носи вибрациите на великите учители, говори и дава сила, пробуждане, благослов и чистота на тези, които могат да го чуят.
 Несъзнаващите благослова също го получават, къпейки се реката. Защото тя не е само вода, тя е и мисъл, най-живата мисъл, мисъл на силата, притежаваща живот. Хората, които са готови, разбират нейната тайна. Затова в много поеми, написани на санскрит, може да се прочете как във вълните на Ганг и Джумна виждащите са усещали гласа на развитите души, чувствали са атмосферата, потока на дихание на тези извисени същества, идващи чрез водата.
В Мека има резервоар, от който пророците на всички времена са пиели вода. Нарича се Земзем. Те не само са пили вода — те са получавали от него силата, която съдържа и на свой ред са го зареждали със собствения си дух. Дори и днес тук идват поклонници и пият вода, която за тях е като благослов.
В Индия има място, на което е седял велик делител, излекувал през живота си хиляди пациенти. На много от тях помагал моментално. На това място е построена гробница и до ден-днешен хората се устремяват натам и много, докоснали се до това място, наречено Миран Дитар, мигновено оздравяват.
На Изток се разказва историята за петте пътешестващи братя. Всеки от тях притежавал някаква дарба. Веднъж, когато пристигнали на дадено място, внезапно открили, че са изгубили талантите си. Били смутени и разочаровани, искали да узнаят какво ги е сполетяло и защо. Тогава най-мъдрият от тях с помощта на силата на концентрацията разбрал, че случилото се дължало на мястото. Това място било загубило своя живот, било мъртво и всеки, който го посетял, чувствал, че в него самия няма живот — вътрешният живот си бил отишъл.
Така се получава с всички места, които, след като се използват хиляди години, загубват своята сила и жизненост. Както земята може да я загуби външно силата си, така и вътрешното дихание може да бъде загубено. Често човек усеща на дадено място силно вдъхновение, а на друго — остра депресия, на едно място — смущение, а на друго — скука и не намира нищо интересно и привлекателно. Човек може да помисли, че е така заради времето, но причината е много по-дълбока.
Съществуват места, които са много красиви, с прекрасен климат, но там човек не чувства вдъхновение. Ако художник се роди в мъртва страна, неговият талант не може да бъде развит. Там за него няма препитание, неговият художествен импулс ще бъде парализиран: за твореца, както и за растението, е необходимо да има въздух, слънце, вода. И най-мъртвата местност може да бъде вдъхновена от пророк, който просто премине през нея.
Столетия назад Джелал-уд-Дин Руми е казал, че само за човека огънят, водата, земята, въздухът и ефирът са неживи — пред Бога те са живи същества, които действат по неговата воля. Руми е осъзнал, че всички предмети, всички места носят информация, подобно на грамофонен запис: те говорят и информацията стига до човешката душа или ум, в съответствие с неговото развитие.
Изглежда, хората са започнали да вярват в нещо, което наричат психометрия. Какво е психометрия? Изучаване на езика, на който говорят предметите — ние откриваме, че освен цветовете и формите, които притежава предметът, в него съществува нещо, което ни говори, нещо присъщо на самия предмет или принадлежащо на човека, който го използва. Това неуловимо нещо се намира в предмета.
Има случаи, когато някой донася някакъв предмет в дома ви и в същия момент другите предмети в къщата започват да се чупят. Дотогава, докато този предмет се намира във вашия дом, наоколо цари някаква убитост. Той може да внесе дисхармония в дома, може да донесе болест или неуспех. Затова хората, знаещи за психологическия ефект, произтичащ от предметите, винаги избягват да получават стари вещи, колкото и красиви или ценни да са те — те купуват само нови вещи за своите нужди.
Разбира се, невъзможно е да се постъпва по подобен начин със скъпоценностите — стойността им е в това, че са стари, но те повече от всичко въздействат на човека, на неговия характер и живот, на неговото обкръжение. Човек може да придобие перла, която да му носи успехи от момента, в който е била купена, но може да окаже и обратното действие. Много често човек не се замисля за тези неща, но ефектът от тях остава постоянен.
Вещите могат да окажат влияние върху здравето на човека, върху състоянието на неговия ум и чувства. Една стара скъпоценност може да има хилядолетен глас: колкото е стара, толкова традиции стоят зад нея. Интуитивните хора, с фина чувствителност, могат съзнателно да усещат вибрациите  на старите камъни, сякаш разговарят с тя.
Същото е, ако някой даде на друг храна, питие, плод или цвете — той предава заедно с тях и своята мисъл и чувство. Това има ефект. Сред Суфиите на Изток съществува обичай да се дарява само късче от дреха, цвете, плод и няколко зърна царевица, защото стойността е заключена не в самия предмет, а в чувството, с което се поднася.
Колко малко знаем, когато казваме: „Аз вярвам в това, което виждам“. И ако човек може наистина да види какво е влиянието на мислите и чувствата му, как предметите са техен проводник и ги предават на другите, как самият живот се предава посредством предмета — значи наистина е стигнал далеч в духовното си развитие.
ИЗ "Космическият език",
Автор: Хазрат Инаят Хан
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
