Една добра дума също помага, но човек може да направи много повече от това да хвърли няколко трохи на умиращия от глад.

Нека вземем за пример случай с човек, който е във властта на някаква лоша привичка и на когото друг човек иска да помогне. На първо време е необходимо да се знае, ако това е възможно, по кое време умът на пациента вероятно няма да е зает с усилени размисли - например часа, в който той заспива. Ако пациентът е заспал, е още по-добре.

Тогава помагащият трябва да се опита да си представи този, на когото иска да помогне, колкото се може по-ясно и живо, с колкото може повече подробности - така все едно го вижда пред себе си. Ясният образ не е най-същественото, макар че улеснява много процеса.

Помагащият трябва да прикове вниманието си в този образ и с цялата мисловна концентрация, на която е способен, да му изпрати бавно и поетапно мислите, които желае да се отпечатат в ума на пациента. Трябва да си ги представи като ясни умствени образи, както ако трябваше да излага пред него аргументите си с думи.

Ако случаят засяга пиянство, той може да му представи ясна картина на евентуалните болести и усложнения, на нервното разстройство и неизбежния край, които са следствие от пиенето. Ако пациентът спи, вниманието му ще бъде привлечено от лицето, което му изпраща такива образи, и ще се насочи към тях.

Успехът зависи от концентрацията и настойчивостта на отправената мисъл, а пропорционално на степента на развитие на мисловната сила ще бъде и резултатът.

В такива случаи обаче трябва да се внимава да не се прави опит за контролиране волята на пациента. Усилието трябва да бъде насочена изцяло към представяне пред ума му идеите, които биха могли да го подбудят към правилни разсъждения. Ако се правят опити да се наложи насила дадена линия на поведение, придобивката ще бъде незначителна.

Тенденцията на ума към отдаване на някакъв порок не може да бъде променена с поставяне на препятствия пред навика. Отбит от дадено неправилно направление, той ще си намери друго, старият порок ще бъде заменен с нов. Никой не бива да се опитва да налага волята си на друг човек, даже ако иска да му направи добро.

Израстването не може да бъде подпомогнато от такъв род външни въздействия. Умът трябва да бъде убеден, чувствата трябва да бъдат извисени и очистени, иначе никаква придобивка не може да има.

Ако човек иска да помогне мислено на свой приятел, той трябва да постъпи по същия начин, като си го представи и ясно изложи идеите, които би желал да бъдат възприети. Една силна мисъл с пожелание за негово добро, пратена му като обща защитна сила, ще остане при него като мисъл-форма толкова дълго, колкото е силата на изпратената мисъл и ще го пази от зло, действайки като преграда пред недоброжелателни мисли и дори предупреждавайки го за физически опасности.

Мисъл за мир и утеха ще успокои ума, излъчвайки покой около човека.Помощта, която често бива изпращана на някого посредством молитва, е от същото естество. Често ползата от молитвата пред обикновеното пожелание за добро се дължи на по-голямото съсредоточаване и настойчивост, които вярващият влага в молитвата си. Подобно съсредоточаване и настойчивост биха помогнали и без молитва.

Молитвата е полезна и по друг начин: тя обръща вниманието на някое свръхчовешко или висше същество към обекта на молитвата и вместо непосредствената помощ, може да бъде указана такава от по-висше естество.

Бихме могли да вмъкнем тук бележката, че полуначетеният теософ не бива да се страхува да помогне с мисъл, за да не попречи на кармата на лицето. Нека я остави да се грижи сама за себе си. Ако може да помогне - да стори това без страх, като се уповава на факта, че тази помощ сигурно се включва в кармата на приятеля му и той всъщност е щастливият агент на Закона.
 
ПОМАГАНЕ НА ТЪЙ НАРЕЧЕНИТЕ УМРЕЛИ
Всичко, което сме способни да направим с мисъл за живите, можем да го направим, и дори в по-голяма степен, за онези, които са минали преди нас през вратите на смъртта. В техния случай те са свободни от тежката физическа материя, която трябва да бъде приведена в трептение преди мисълта да може да достигне будното съзнание.

Когато човек умре, съществува тенденцията вниманието да бъде обърнато навътре и да се живее по-скоро в ума, отколкото във външния свят. Мисъл-струите, които обикновено са се изливали навън, търсейки съприкосновение с външния свят през органите на осезанието, сега са като блокирани от една пустота - естествен резултат от загубата на техния инструмент; точно както човекът, тичащ към познатия мост над една река, изведнъж бива спрян от пропастта, над която мостът е изчезнал.

Пренареждането на астралното тяло, скоро след напускането на физическото, се стреми да затвори умствените енергии, като пречи на тяхната външна проява. Астралната материя, ако не бъде тревожена от някоя дейност на хората,останали на Земята, образува твърда черупка на мястото на гъвкавия инструмент и колкото по-висш и чист е бил току-що приключилият живот на Земята, толкова по-плътна и цялостна е преградата срещу външните впечатления или проявленията отвътре.

Но оградени по този начин, що се отнася до техните изливащи се навън енергии, хората са още по-чувствителни за влияния от умствения свят и следователно могат да получат помощ, кураж или съвет много по-успешно, отколкото когато са били на Земята. В света, в който са отишли, свободни от физическото тяло, една любовна мисъл за тях е така осезаема, както тук на Земята е една любовна дума или една нежна ласка.

Следователно всеки, който заминава там трябва да бъде изпращан с хубави мисли за мир и любов, с пожелание за по-бързо преминаване през долината на смъртта към страната на светлината отвъд. И наистина, мнозина са тези, които остават в астралния свят по-дълго, отколкото трябва само защото са имали лошата карма да нямат приятели, знаещи как да им помогнат от другата страна на смъртта.

И ако хората на Земята знаеха колко много утеха и щастие изпитват пътниците из небесните селения от тези наистина ангелски послания, от тази изпращана мислено любов, от това окуражаване; ако знаеха само каква сила имат да подкрепят и утешават, никой нямаше да бъде оставян сам от приятелите, останали след него. Колко голяма е утехата за душата, лишена от присъствието на любимия ближен, който е озарявал живота ни, когато знае, че сме способни да му служим и да го окуражаваме по пътя му с мислени ангел-хранители.

Тайноведците, основатели на великите религии, не са пропуснали този момент на служене и помощ, които останалите живи дължат на заминалите за отвъдното. Индиецът има своята Шрадха1, с която помага на заминалите по пътя, като ускорява преминаването им в Сварга. Християнските църкви имат служби и молитви за “умрелите”.

Само протестантското направление на християните е изгубило тази милостива традиция, заедно с много други неща, принадлежащи на висшия живот на християнина. Дано знанието по-скоро им върне полезната практика, която някога по незнание са отхвърлили!
 
МИСЛЕНЕ ИЗВЪН ТЯЛОТО
Не бива да ограничаваме нашата мисловна дейност само с часовете, в които сме във физическото си тяло, защото твърде много полезна мисловна дейност можем да развиваме и когато сме унесени в сън.

Процесът “заспиване” представлява просто отдръпване на съзнанието от физическото тяло, което си почива, докато самият човек преминава в астралния свят. Освободен от физическото тяло, той има много по-големи възможности за мисловна дейност, но в повечето случаи не я насочва навън, а я използва вътре в себе си за разрешаването на въпроси, касаещи неговия буден живот. Неговата мисловна енергия тече по обичайния си начин и работи върху проблеми, които будното му съзнание се опитва да разреши.

Поговорката “сутринта е по-мъдра от вечерта”, мнението, че когато предстои да се вземе важно решение, човек трябва “да преспи с него преди да реши”, са смътни предусещания за мисловната дейност, извършвана по време на сън. Без какъвто и да е съзнателен опит да се използва освободения ум, хората събират плодовете от неговия труд.

Вместо обаче да оставят мисълта да се скита свободна, тези, които се стараят да ускорят своята еволюция, трябва съзнателно да използват вложените ни възможности, когато са свободни от ограниченията на тялото. Начинът да правят това е прост.

Задачата, която чака своето разрешение, трябва да бъде спокойно задържана в ума в момента на лягане; тя не трябва да се обмисля, да се дават доводи по нея, защото това може да попречи на съня; трябва просто да се положи и остави в ума. Това е достатъчно, за да се даде нужното направление на мисълта и Мислителят ще я поеме и ще се занимава с нея във времето, когато е свободен от физическото тяло.

Обикновено решението ще бъде в ума при събуждането, т.е. Мислителят ще го отпечата върху мозъка, така че е добре човек да държи хартия и молив до леглото си, за да запише решението веднага след пробуждането си, защото така получената мисъл може лесно да бъде заличена от наплива на физически усещания и трудно може да се възстанови.

Много трудности в живота могат ясно да се видят по този начин и да се открие път за тяхното разрешаване. Много проблеми биха могли да намерят своето разрешение, когато бъдат поставени пред освободения от бавния мозък ум.

По същия начин в нощните часове човек може да помогне на някой свой приятел в този или отвъдния свят. Той трябва да си представи приятеля в ума си и да вземе необходимото решение да го намери и да му помогне. Този умствен образ ще му помогне да се срещне с него в астралния свят. Но винаги, когато човек чувства някакво вълнение, предизвикано от мисълта за приятеля - както в случая с починал близък, - той първо трябва да се постарае да се успокои и тогава да си легне да спи.

Вълнението причинява въртене в астралното тяло и ако то е в състояние на силна възбуда, изолира съзнанието и прави невъзможно преминаването на умствени вибрации надолу.

В някои случаи на подобно общуване в астралния свят, в будната памет може да остане спомена за “сън”, а в други може да няма никаква следа. Сънят е памет - често объркана и примесена с други трептения - за срещата ни извън тялото и така трябва да се възприема. Но ако няма никаква следа в мозъка, това не означава нищо, защото работата на освободения ум не може да бъде спъвана от невежеството на мозъка, който не взима участие в нея.

Полезността на работата в астралния свят не се управлява от паметта, запечатана в мозъка от завърналото се съзнание, човек може нищо да не си спомня и все пак да е свършил много полезна работа в часовете на сън.

Друга форма на мисловна работа, която слабо се помни и която може да се върши вън или във физическото тяло, е създаването на добри възможности, подпомагането на народни, благодетелни за човечеството движения. Когато човек мисли за тях по определен начин, той изпраща струи помощ от вътрешните светове на съществуването, което можем специално да разгледаме във връзка със
 
СИЛАТА НА СЪВМЕСТНАТА МИСЪЛ
Че голяма мощ може да се постигне от съвместната работа на различни хора с обща цел, се признава не само от окултисти, но и от всички, които имат известни познания върху науката за ума. В някои християнски общности съществува обичай преди изпращането на проповедническа мисия за някъде, тя да бъде предшествана от конкретно и настойчиво мислене.

Например, малка група римо-католици се събират в продължение на седмици и месеци преди изпращането на мисията и подготвят почвата, където ще работят, като си представят мястото, мислят за себе си като за пребиваващи вече там, мислят усилено върху някоя църковна догма.

По този начин те създават мисловна атмосфера в областта, което благоприятства разпространението на римо-католическите учения, тъй като възприемчивите умове биват подготвени да търсят знания от тях. Мисловната работа ще бъде подпомогната от допълнителната помощ, която дава молитвата - една друга форма на мисловна работа - разпалвана от религиозна обич.

Контемплативните монашески ордени на римо-католическата църква вършат огромна добра и полезна работа с мисъл, както правят и пустинниците в индийската и будистката религии. Винаги когато някой добронамерен и чист ум започне да помага на света с изпращане на благородни и възвишени мисли, това е вид дейност в служба на човека и такъв уединен мислител става един от възродителите на света.

Група от сходно мислещи хора, като например теософите, могат да направят много за разпространението на теософските идеи в тяхната собствена околност, ако се съгласят да отделят по десет минути всеки ден за мислене върху някое теософско учение. Не е необходимо те да са на едно място, ако умовете им са заедно.

Да предположим, че една такава група реши да мисли върху прераждането ежедневно по десет минути в продължение на три или шест месеца - мощни мисъл-форми ще изпълнят избраното място и идеята за прераждането ще се зароди в умовете на значителен брой хора. Тогава ще се появят въпроси, ще бъдат потърсени книги по въпроса и последвалата по въпроса след подобно подготвяне на почвата сказка, ще привлече не малко заинтересована публика.

Успех, далеч надминаващ вложените физически усилия, се постига там, където ревностни мъже и жени се сдружават в подобна умствена пропаганда.