Следователно Майя е тази сила на Брахман, която прикрива същината. Тя създава идеята за ограничението, илюзията, че светът е различен от Брахман. Празната чаша създава илюзия за пространство в определени граници, но когато я счупим, илюзията изчезва. При самореализацията изчезва илюзията за света и всичко бива изпитано директно като вечния, неограничен Брахман.

Разликата между индивидуалната душа и Брахман е само привидна. Индивидуалната душа е Брахман, забулен от илюзиите на тялото и ума. Докато човек приема само изявения свят на Майя, той е в неговите мрежи, обвързан от Карма. Но това е само привидна връзка, защото Азът не може да бъде обвързан от нищо. Като небето той е вечно свободен.

Но той е претоварен от различни явления, както киноекранът е претоварен със светлините и сенките по повърхността му. Наводнения, пожари, убийства, любов и смърт шестват по екрана на театъра на сенките, но въобще не му влияят.

Както и екранът, Азът е предмет на многообразни илюзии - "Аз съм художник", "Аз съм актьор", "Аз съм католик", "Аз съм протестант" и пр. Тези имена и форми са само илюзии, наложени върху Аза, които се променят с всяко прераждане, а понякога и в един живот. В светлината на Самоосъществяването те изчезват, както сенките изчезват от екрана, когато запалим лампата.

Докато не достигне реализация, човек е забулен в АВИДЯ - невежество и незнание. Авидя е було с много пластове, прикриващо знанието за Аза, което е единственото истинско знание. Невежеството е погрешно отъждествяване със собствените ограничения. За разлика от понятието за грях, невежеството изключва вината. То е по-скоро условие, при което е необходимо натрупване на знания.

Древният индийски текст "Панчадаши" заявява: "Сегашните нещастия и страдания на човека, неговите болки и ограничени удоволствия, раждания и смърт, са все поради неговото погрешно отъждествяване с петте обвивки и трите тела. (Физическото, астралното и каузалното тяло; хранителната, жизнената, емоционалната, интелектуалната обвивка и тази на блаженството. Те са подробно описани в "Пълна илюстрирана книга по йога.")

Когато човек казва: "Аз съм мистър Мускул на калифорнийския плаж", той се отъждесвява с физическата хранителна обвивка. Нейните качества са съществуване, раждане, растеж, разложение и смърт. Човек се идентифицира с жизнената обвивка, когато го занимават глад, жажда, горещина, студ и подобни усещания. Умствената обвивка засяга мисленето, емоциите, съмненията, веселието, депресията и пр.

Когато човек се хвали с интелектуалните си постижения, той се идентифицира с интелектуалната обвивка. Подобни асоциации са пълно невежество. Когато човек се отъждестви с обвивката на блаженството, той се стреми да реализира Аза. Но дори това в крайна сметка трябва да бъде надхвърлено.

Привързаността към хранителната обвивка носи само болка, защото мускулните успехи изчезват. Това е всичко. Само когато отхвърлим връзката си с тези сенки, можем да бъдем свободни. Веданта е интелектуален метод за дисоцииране от тези обвивки.

Един отъждествява себе си с някоя от тези ограничаващи го обвивки повече от друг. Напр. ако преобладава интелектуалната обвивка, човек може да приеме ролята на философ. Така се стига до положение, при което всичко се превежда на интелектуално ниво на възприемане, а това създава пречки за уравновесената му интеграция като човешко същество и за намиране на истинската му идентичност с Божественото.

Освен че е неправилно насочена привързаност, авидя е и причинно невежество, създаващо обвързващи кармични действия. Тя е коренът на всички действия и противодействия.

Привързаността към различните обвивки влияе и на отношенията с другите. Онзи, който действа най-вече на емоционално ниво, има трудности в общуването с хората на интелектуално ниво. В зависимост от това коя обвивка преобладава, хората ги привличат различни гуру. Но един истински гуру не е привързан към никакво тяло или обвивка. Единственото му отъждествяване е с АЗ СЪМ.

Същността на всичко е Брахман. Но Природата, като отражение на Брахман, се изявява в индивидуалната душа като авидя или було на невежеството. Бидейки само отражение, материалният свят, емоциите и интелектът са една илюзия. Тази илюзия се нарича Мая. Ако трябва да бъдем по-точни, авидя е състоянието, при което човек е заплетен в мрежите на Майя.

Това невежество съществува, докато не се осъзнае Единството. Докато изпитва многообразието, човек ще изпитва и страх. Възприемайки другите като различни от него и от Брахман, той става жертва на различни страхове от това, какво може да му се случи, бидейки сам.

Авидя, изявяваща се чрез илюзията на Майя, няма нито начало, нито причина. Като проекция на Брахман, Майя - проявеният свят - не може да съществува независимо. Той е и реален, и нереален - реален за човечеството, нереален в светлината на Брахман. Фокусникът, който изважда заека от шапката или срязва жената на две, създава такава илюзия. Той не материализира заек, нито пък срязва жената и после събира частите, но за публиката, която седи и гледа, ИЛЮЗИЯТА СЪЩЕСТВУВА.

Така трикът е и реален, и нереален. Тази вселена е реална, защото човек участва в илюзията, но когато достигне Самоосъществяване, реалността й изчезва. По същия начин сънят е действителен, когато го сънуваме, и недейсвителен, когато се събудим. Неговата нереалност се крие в неговото непостоянство.

Началото на един сън не може да бъде проследено. Корените му се крият в неизвестните дълбини на миналото. Дори началото на фактическия сън остава неизвестно за сънуващия. Ако той си ляга към 11ч., можем ли да кажем, че той сънува почивка на Хавайските острови от 11.30 до 12.30? Когато е заспал, знае ли човек кога започва сънят му?

Той има безкрайно минало, тъй както - докато сънуваме - има безкрайно бъдеще. След като се събуди, човек знае, че е сънувал някъде между 11.00 и 12.00 ч. В будно състояние той знае, че сънят няма нито безкрайно минало, нито безкрайно бъдеще, нито е реален.

Сънуването на Майя не започва с раждането. То лъкатуши през много прераждания и е невъзможно да го проследим. Въпреки че археолози и антрополози непрекъснато развиват теории за това кога се е появил човекът, неговото минало е безкрайно отдалечено. В най-висшето състяние на съзнанието по пътя на духовната еволюция на човека няма нито минало, нито бъдеще; той е над времето и пространството. Тези понятия са илюзорни. Има само едно вечно сега.

Няма фактическа разлика между съня при сънуване и съня на Майя. Когато се отъждествява с тялото и ума, те изглеждат действителни, но когато достигне четвъртото, най-висше състояние на еволюцията - ТУРИЯ, човек осъзнава, че те са нереални. Както тъмнината изчезва от светлината на слънцето, така в светлината на осъществяването изчезват илюзиите за време и пространство.

Докато Мая съществува като отражение на Брахман, човек ще бъде жертва на илюзията си. Ако в съня става някакво действие, илюзията не може да бъде отстранена от действие вътре в него. Човек трябва да излезе извън съня, за да го види ясно. По същия начин човек трябва да се научи как да излезе извън Майя.

Всички негови страдания произлизат от отъждествяването му със сянката на Майя.

Светлината само за миг прогонва тъмнината. Но тъмнината никога не може да отстрани светлината. Въпреки че невежеството обгръща човека, то никога не може да затъмни Аза, който остава недосегаем. Човек е вечно чистото Аз.

Пространството е винаги пространство, независимо дали е заето от въздух, вода, земя или друга плътна материя. То никога не може да бъде отстранено, отречено или унищожено. Така и Азът остава еднакъв при всички условия.

Истинското знание се отнася само за Безсмъртното Аз, недокоснато от причинното невежество. За да разкъса привързаността към петте обвивки, Веданта използва аналитичния метод. Като го следва, много напредналят ученик може да изпита чувство за отделяне от тях. Отхвърляйки по този начин булото на невежеството, той ще осъзнае истинската си идентичност.

В живота човек е принуден да мисли за себе си чрез категории. Въпросът "Кой си ти?" може да извика отговори като: "Аз съм Фред", или "Аз съм менажерът по търговските въпроси", или "Аз съм негър". Цял живот хората промиват мозъците си с мисли като напр. че са богати или бедни, високи или ниски, министри или зидари. Те не прекъсват този панаир, а все повече се ограничават във възприятията за самите себе си.

Как човек осъзнава идентичността си с Безсмъртното Аз, съществуващо преди той да е роден, и което ще съществува след смъртта на тялото?

Отговорът, знанието за това, са разкрити на мъдреците и запазени в древните книги и чрез учители. Класическата аналогия на Веданта за просветлението, за разбирането на ограничеността на човешкото състояние, е за змията и въжето.

Един човек вървял по здрач по тъмна пътека. Привидяла му се змия и той се уплашил. Когато светнал, с облекчение видял, че това е въже. Илюзията за змията изчезнала - нямало необходимост от убеждаване.

В момента, в който реализираме Аза, невежеството, егото и ограничаващите елементи изчезват. Ти знаеш кой си. В светлината на Действителността илюзията изчезва. Нищо не може да спре човек, ако той желае да постигне целта си. Това е негово рождено право.

«Медитация и мантри»

Свами Вишну Девананда