Тази статия е изчерпателен обзор за това, какво представлява матрицата, защо съществува тя, как функционира и кой я управлява.

Матрицата е метафизичен холографски механизъм, чрез който ние изпитваме физическата реалност. Тя координира, регулира и поддържа общата арена, посредством която ние, като индивидуални съзнателни същества със свободна воля, се борим с волята на другите и срещаме последиците от нашите собствени действия.

Във висшите плътности (духовните измерения) има повече "прозрачност" между съществата, което означава, че противопоставящите се свободни воли преминават една през друга, обратно на физическата реалност, където противопоставящите се воли се сблъскват.

Именно матрицата осигурява обективна действителност, чрез която ние се учим от нашата собствена инертност и твърдостта на другите - стойността на победата, постигната чрез страдание. Без тази матрица, обективната физикалност и непрозрачността на чуждите свободни воли не съществуват; ние не придобиваме никакъв опит, тъй като няма нищо за изпитване.

Централният процесор на тази матрица е съзнанието на базово ниво, което е "спящ" фрагмент на Бог, използван от Бог за осигуряване на основа, в която отделните съзнателни части на Бог, каквито например сме ние, могат да се влеят.

Спящият фрагмент е физическа реалност, осигуряваща огледало, чрез което Бог може да постигне възможна самореализация. Така, матрицата е просто инструмент за координиране на иначе индивидуалните реалности на съзнателните същества в една обща обективна действителност. Обединявайки нашите реалности се получава нов метод на обучение.

Реалността, която ние изпитваме, е просто една от многото, всяка отличаваща се с малки различия в нейните основни правила и програмни цели. Когато завършим тази програма, ние преминаваме в друга.

Владенията на матриците не са безкрайни.

Самата Земя е дом на няколко различни второстепенни матрични програми, а другите планети притежават свои собствени. Геомагнитното поле на планета играе решаваща роля при свързването на метафизичния живот и неговото съзнание с физическото обкръжение на планетата.

Това означава просто, че макар да има една голяма матрица, съдържаща физическата действителност, съществуват по-малки матрици, обхващащи планетите и различните им географски местоположения, чиито произхождения са или изкуствено генерирани чрез psionic технологии, или възникват от колективното съзнание на живота вътре в тях.

Второстепенните матрици са колективни морфогенни полета.

Хипотезата за Гея, например, илюстрира живата матрица, обхващаща земята. Структурната решетка на Земята е електромагнитен интерфейс между физическата действителност и метафизичната матрица, а често някои мегалитни места, като например Стоунхендж или пирамидите, служат за поддържане или модифициране на структурната решетка, за да се постигне отслабване, разширяване или промяна на матричната програма, действаща върху планетата.

Без геомагнитно поле структурната решетката се разрушава и става превключване към някоя от доминиращите матрици, действащи върху планетата. При отминали обръщания на полюсите са следвали масови измирания, тъй като геомагнитното поле силно отслабва и разумните същества се разделят с физическите си тела.

За отбелязване тук е, че съзнателният живот, свързан с физическите тела, също така е свързан и с матрица. Всяка промяна в матрицата влияе на съзнателния живот. Но по-важното е, че ако се промени съзнанието, второстепенната матрица също се променя.

Този пункт е критичен за намирането на решение на следния проблем. В миналото матрицата е била самоуправляема, или управлявана поне от нейните играчи. Но неотдавна всичко това се промени. Изглежда, че нашата матрица е била ограбена. Нека да разгледаме, кои са тези крадци.

Когато първичен обект създава по-малък фрагмент от себе си, този фрагмент се нарича копие от първи ред.

Когато Съществото-Създател (Бог) прави малък холографски фрагмент на самото себе си, това се нарича същество от първи ред. Когато същество от първи ред произведе второстепенно копие на себе си, то се нарича същество от втори ред. Както знаете, когато се правят копия, отчетливостта намалява след всяко следващо копиране.

По същия начин, съществата от първи ред са по-слаби от Бог, а съществата от втори ред са по-слаби от съществата от първи ред. Ние знаем какво е Бог - просто оригинал, безкрайното, семе със съзнателен потенциал.

Хората принадлежат към съществата от първи ред.

Хората са надарени с някои забележителни творчески способности и до един момент ги използваха според програмата. Ние сме играчи в играта с матриците и можем да изберем дали да се подчиним на нейните правила или изцяло да напуснем играта.

Това става, разбира се, ако имаме ясна представа за нашите способности и не сме ограничавани в упражняването им. Във всеки случай, подобно на Бог, ние също можем да създаваме други същества, които са по-нисши от нас по сила и функциониране.

Съществата от втори ред са фрагменти на нашето собствено съзнание, наречени мисъл-форми. Мисъл-формите са ограничени в това, че те зависят от нашите духовни енергии, за да продължават да съществуват. Докато ние получаваме нашите духовни енергии предимно от нашия Създател, мисъл-формите зависят от нас за същото.

Има второстепенни мисъл-форми, които ние създаваме ежедневно, просто чрез обединяването на концентрация с намерение, както например, когато мечтаем и едновременно произвеждаме приятни емоции.

Емоционалната енергия (лууш) изтича в обкръжаващия етер и е моделирана според нашите представи.

Чувствата могат да променят вероятността, точно както енергията може да променя състоянието на физическата система, следователно мисъл-формите в действителност са моделирани и индивидуализирани морфогенни полета (морфогенните полета са полета, излъчвани от живите същества, които действат чрез квантови механизми, за да предразположат една иначе произволна система към специфичен резултат, според прищявката на разумното същество, пораждащо полето.

Често такива мисъл-форми имат незначителни намерения или съзнателност и скоро се разсейват щом забравим за тях.

Но понякога, особено при отрицателни емоции като например страх или терор, се получава прекомерно изтичане на лууш, който се моделира посредством въображението в мисъл-форма, пропита с фрагмента на съзнанието, който нейния създател е изгубил при травмата.

Наобикалянето на места, които веднъж вече са били арена на насилствени инциденти, е един пример за това.