Ето шестте особено важни черти на поведението, които Учителят препоръчва:

1.  Самоконтрол в мисленето.
2.  Самоконтрол в делата.
3. Толерантност.
4. Жизнерадост.
5. Еднонасоченост.    
6. Доверчивост.

1. САМОКОНТРОЛ В МИСЛЕНЕТО

Качеството отсъствие на желания показва, че астралното тяло трябва да се контролира, същото се отнася и за менталното (умственото) тяло.

Това означава: контрол над чувствата, така че да не те обземат гняв и нетърпение; контрол над ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна; и -чрез ума — контрол над нервите, така че те да бъ­дат възможно най-малко раздразнени. Последното е трудно, защото, когато се опитваш да се пригот­виш за Пътя, ти не можеш да не направиш тялото си но-чувствително, така че твоите нерви ще станат лесно раздразними от всеки шум и тласък и твър­де остро ще започнеш да чувствуваш дори най-ле­ките влияния.

Обаче ти трябва да сториш всичко възможно, за да запазиш равновесието си.
Спокойният ум означава още и мъжество — необ­ходимо качество, за да можеш да посрещаш без страх изпитанията и трудностите по Пътя; това оз­начава също и постоянство — да понасяш по-лесно всекидневните безпокойства, както и да избягваш постоянните главоболия за дреболии, с които мно­зина губят по-голямата част от времето си.

Учителят учи, че за човека не трябва да има ни­какво значение това, което му се случва отвън: скърби, трудности, болести, загуби - всичко това не трябва да го засяга и не трябва да нарушава спокойствието на неговия ум. Това са плодове на минали дела и когато дойдат, трябва да ги поне­сеш радостно, като помниш, че всяко зло е преход­но и че твой дълг е да бъдеш винаги радостен и спокоен. Те принадлежат на твоите минали ражда­ния, не на сегашния ти живот: ти не можеш да ги измениш, така че е безполезно да се занимаваш с тях. Мисли по-скоро за сегашните си дела, които подготвят събитията в твоя бъдещ живот, защото тях можеш да измениш.

Не се отдавай никога на скръб и не падай духом.

 Унинието е зло, понеже то се отразява зле върху другите и прави живота им по-тежък, а ти нямаш право да вършиш това. Ето защо, ако някога те обземе такова настроение, веднага се отърси от не­го. Ти трябва да контролираш мисълта си и в друга насока: не я оставяй да блуждае. Каквото и да нравиш, прикови своята мисъл върху него, за да го извършиш както трябва. Не оставяй ума си пра­зен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпълнят ума ти, щом той остане свободен.

Употребявай всекидневно умствената си енергия за добри цели: бъди направляваща сила в посоката на еволюцията. Мисли всеки ден за човек, който живее в скръб или страда, или се нуждае от по мощ. И преливай в него любовната си мисъл.
Предпазвай ума си от гордост, защото гордостта произтича само от невежество. Невежият се мисли за велик извършител на едно или друго голямо дело, мъдрият обаче знае, че само Бог е велик, че всяко добро дело е дело само на Бога.

2. САМОКОНТРОЛ В ДЕЛАТА

Ако мисълта ти е правилна, тя ще се осъществи безпрепятствено.

Все пак помни, че истинска полза на човечеството се принася само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Не трябва да има леност, а постоянна дейност в добри дела. Изпълнявай само задълженията си и не се бъркай в работата на друг човек, освен ако това не става с негово позволение, за да му помогнеш. Остави всеки да върши своята работа така, както сам  я разбира; бъди готов винаги да помогнеш там, къ­дето е нужно, но никога не се натрапвай.

За мнози­на най-трудното нещо в света е да се научат да вършат работата, която им е отредена, а към това ти трябва да привикнеш. Заради това, че се опит­ваш да се заемеш с някаква по-висша дейност, не трябва да занемаряваш обикновените си задълже­ния, понеже, докато те не бъдат изпълнени, ти не си свободен да служиш на друго дело.

Не поемай нови задължения към света, а изпълни докрай оне­зи, които вече си поел - всички задължения, които ти сам признаваш за действителни и разумни, а не някакви въображаеми, които друг се опитва да ти наложи. Ако искаш да бъдеш ученик на Учителя, ти трябва да вършиш обикновените си дела по-добре от другите, а не по-зле, защото и това ти трябва да правиш в Негово име.

3. ТОЛЕРАНТНОСТ

Бъди напълно толерантен към всички и се отна­сяй с разбиране към вярванията на хората от дру­ги религии - така, както се отнасяш и към своите единоверци.

Защото тяхната религия, както и твоя­та, е път, който води към Всевишния. А за да по­магаш на всички, трябва да разбираш всички. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, трябва първо да се освободиш от всякакъв фанати­зъм и от предразсъдъците си. Трябва да знаеш, че обредите не са необходими: иначе ти би се мислил за по-добър от онези, които не ги изпълняват. Но пък не трябва да осъждаш другите, които все още извършват обредите. Остави ги да се молят както искат, само че и те не трябва да пречат на тебе, който знаеш истината:не трябва да ти натрапват онова, което си надраснал. Бъди снизходителен и благосклонен във всичко.

Сега, когато твоите очи са отворени, някои от старите ти вярвания и обреди може да ти се видят безсмислени; може и наистина да са такива. Но макар и вече да не вземаш участие в тях, все пак ги зачитай от любов към онези добри души, които още им отдават значение. Те имат своето място и своята полза; приличат на онези двойни редове, които като дете са ти помагали да пишеш право и равно, докато привикнеш да пишеш много по-добре и по-свободно без тях. Някога и ти си имал нужда от тях, но сега вече нямаш.

Един велик Учител някога е писал: „Когато бях дете, говорех като дете, чувствувах като дете, мис­лех като дете, но като станах мъж, аз изоставих своите детски навици." И въпреки това човекът, който е забравил своето детство и е изгубил вся­каква обич към децата, не може да обучава деца и да помага на деца. Проявявай търпимост и толе­рантност към всички хора, отнасяй се еднакво към всички, каквито и да са те - будисти или индуисти, джайнисти или юдеи, християни или мохамедани.

4. ЖИЗНЕРАДОСТ

Каквато и да е твоята карма, ти трябва да я по­насяш с радост и да приемаш всяко страдание ка­то щастие, защото това показва, че Господарите на Карма те мислят достоен за помощ.

Колкото и тежка да е тя, бъди благодарен, че не е по-тежка. Помни, че Учителят ще има малка полза от тебе, докато лошата ти карма не е изразходена и ти не станеш свободен. Като му предлагаш себе си и своята помощ, ти искаш да се ускори осъществява­нето на твоята карма и в един или в два живота ти реализираш това, което иначе би продължило в много съществувания. Но за да я унищожиш най-бързо, трябва да я понасяш бодро и жизнерадост­но.

И друго е важно тук. Трябва да заличиш всяко чувство за собственост. Карма може да ти отнеме и онези неща, които са ти най-скъпи - дори хора­та, които са най-близки на сърцето ти. Но и тогава ти трябва да бъдеш радостен - готов да се разде­лиш с всички и с всичко. Често Учителят има нуж­да да прелее Своята сила в други чрез Своя уче­ник: Той не може да стори това, ако ученикът унива. Тъй че жизнерадостта ти трябва да бъде посто­янна.

5. ЕДНОНАСОЧЕНОСТ

Ти трябва да имаш една-единствена цел: да вър­шиш делото на Учителя.

Каквато и друга задача да се появи в живота ти, никога не трябва да заб­равяш това. Всъщност не може и да се появи рабо­та, която да не е Негова, защото всяко полезно и безкористно дело е Негово дело и ти трябва да го вършиш за Учителя. Ти трябва да изработваш с най-голямо внимание всяка отделна част, тъй че да можеш да извършиш своето дело с най-голямо съ­вършенство.

Същият Учител бе писал: „Каквото и да вършиш, върши го от сърце - като за Бога, а не като за хората." Мисли как би изпълнил своята работа, ако знаеше, че Учителят веднага ще дойде да я види; върши всичко, воден от тази мисъл. Най-мъдрите биха проумели най-добре какво оз­начава тази фраза. Има и друга подобна, много но-стара: „С каквато и работа да се захванеш, вло­жи в нея всичко."

Еднонасочеността означава също, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал. От него не бива да те отклоня­ват никакви изкушения, никакви светски удоволст­вия, нито пък светските привързаности. Защото ти самият трябва да станеш едно с Пътя. Той трябва да се превърне в твоя собствена природа, така че да го следваш, без да има нужда да мислиш за не­го, и да не можеш да се отделиш от Пътя. Ти, Монадата, си решил това. Да се откъснеш от Пътя би значело'да се откъснеш от себе си.

6. ДОВЕРЧИВОСТ

Трябва да имаш доверие в своя Учител, трябва да имаш вяра в себе си.

Ако си видял Учителя, ти ще Му се довериш докрай, през много животи смърти. Ако още не си Го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувствуваш Неговото същество и да Му се довериш, защото, ако не сториш това, знай: дори самият Той не е в състояние да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно преливане на любов и сила.

Трябва да имаш вяра в себе си.

Ти казваш, че познаваш себе си много добре? Ако така смяташ, ти не се познаваш, ти познаваш само своята външна обвивка, която често пъти е падала в тинята. Но ти, истинският ти, си искра от Божествения Пламък и Бог, който е всемогъщ, пребивава в теб и поради това няма нищо, което да не можеш д постигнеш, стига само да го пожелаеш. Кажи си: „Това, което е направил един човек, всеки човек може да го направи. Аз съм човек, но аз съм също и Бог в човека: аз искам и мога да направя това, ще го направя." Защото твоята воля трябва да бъде като закалена стомана, ако искаш да встъпиш Пътя.