За да пътува бързо днес, материалният свят е осигурил на човека влакове, параходи, самолети и т.н.; но йогите твърдят, че чрез йогийска подготовка теглото на тялото може да бъде намалено до такава степен, че да лети в пространството независимо от разстоянието. Те могат да приготвят магическо мазило, и когато намажат с него ходилата си, получават сила в миг да преодоляват всякакви земни разстояния.

Чрез кечари мудра и допиране на удължения език до задните носни проходи могат да летят във въздуха. Могат и мигновено да се придвижват в пространството, като сложат в уста магическо хапче. Когато се безпокоим за благосъстоянието на нашите близки в далечна или чужда земя, ние пишем писма или изпращаме обикновени или бързи телеграми.

Но йогите заявяват, че посредством медитация (дхияна) могат да узнаят какво става навсякъде по света - като проектират ума си или умствено пропътуват дотам - въпрос на секунди. Йогин Лахири, чието самадхи е все още във Варанаси, отишъл до Лондон, за да види как е със здравето съпругата на неговия началник.

За да чуем приятел, който е надалеч, материалният свят ни осигурява телефони и безжични приемници, а йогите казват, че със своите йогийски сили могат да чуят всичко, независимо от разстоянието - дори гласовете на Бога и други невидими същества в небесната твърд.

Днес, когато човек страда от болести, материалният свят ни предоставя лекари, лекарства, инжекции и пр.; а йогите заявяват, че само с поглед, с докосване или с рецитация на мантри болестта може да бъде излекувана - и дори умрял да се върне към живот.

Тези йоги чрез постоянни усилия в концентрация достигат различни йогийски сили, наречени сидхи. Онзи, достигнал сидхи, е сидха. Процесът за добиване на сидхи е садхана.

Пранаяма е един от най-важните видове садхана. Чрез асана можете да контролирате физическото тяло, а чрез пранаяма - финото, астрално тяло - линга шарира. Тъй като има пряка връзка между дишането и нервните проводници, контролът върху дишането води до контрол на вътрешните жизнени потоци.


Пранаяма заема важно място в индийската религия. Всеки брахмачари (живеещ в безбрачие), а и всеки грихастха (глава на семейството), трябва да практикува три пъти дневно - сутрин, обед и вечер -в ежедневното си служене по време на сандхя(утринно, обедно и вечерно Богослужение).

Тя предшества всички индийски религиозни практики. Преди индусът да яде, преди да пие, преди да се реши да прави каквото и да е, той най-напред трябва да направи пранаяма и след това решението му изплува пред ума.

Самият факт, че пранаяма предшества усилието на волята, осигурява успеха и насочва ума към желания резултат.




ВИДОВЕ ПРАНА И НЕЙНИТЕ ФУНКЦИИ

Нага, курма, крикара, девадата и дхананджая са петте подвида прана.

Функцията на прана е дишане, апана извършва изхвърлянето, самана - смилането, удана - гълтането. Тя приспива джива и отделя астралното тяло от физическото в мига на смъртта. Вияна извършва кръвообращението.

Нага извършва оригването и кихането. Курма - отварянето на очите. Крикара причинява глада и жаждата. Девадата - прозяването. Дхананджая причинява разпадането на тялото след смъртта.

Когато и да умре един човек, той никога не се ражда отново, ако диханието му излезе от главата, след като пробие Брахмарандхра.

ЦВЕТЪТ НА ПРАНАТА
Смята се, че праната е с цвета на кръвта, на бисер или на корал. Апана, която е по средата, е с цвят на индрагора (бяло или червено насекомо). Самана е между цвета на чисто мляко и кристал, или има мазен и лъскав цвят, т.е. нещо между прана и апана. Удана на цвят е като апандура (белезникава), а вияна е виолетова (или с цвета на светлина).


ДЪЛЖИНА НА ВЪЗДУШНИТЕ ПОТОЦИ
Тялото на ваю е 96 пръста (210 см) по стандарт. Обикновената дължина на въздушния поток при издишване е 12 пръста (23.5 см). При пеене дължината му става 16 пръста (30.5 см), при ядене - до 20 пръста (39 см), при спане - 30 пръста(58.5 см), при полов акт - 36 пръста (70 см), а при физически упражнения е много повече.

При намаляване естествената дължина на издишаните въздушни потоци (от 23.5 см), животът се удължава, а при увеличаване на потока продължителността на живота намалява.


ЦЕНТРИРАНЕ НА ПРАНАТА
По време на сандхя (изгрев и залез) вдишайте прана отвън, изпълнете стомаха с нея, центрирайте я в ума, в центъра на пъпа, във върха на носа и в пръстите на краката. Така йогина се освобождава от всяка болест и умора.

 Чрез центриране на праната във върха на носа той достига господство над елементите на въздуха; в центъра на пъпа - разрушава всички болести; в пръстите на краката - тялото му олекотява.

Онзи, който пие въздух чрез езика си, разрушава умората, жаждата и много други болести. За три месеца благата Сарасвати (богинята на речта) ще дойде в речта на онзи, който пие въздух с устата си по време на двете сандхи и в последните два часа на нощта, т.е. той ще стане красноречив и учен. За шест месеца той ще се освободи от всякакви болести.

Като издърпва въздуха в основата на езика, мъдрецът пие нектар и се радва на всякакво благоденствие.


ДРОБОВЕТЕ
Тук му е мястото да кажем няколко думи за белите дробове и тяхната функция. Дихателните органи се състоят от два бели дроба, по един от всяка страна на гърдите, и от дихателни пътища, които водят към тях. Те се намират в горната част на гръдния кош.

Белите дробове са разделени един от друг чрез сърцето, по-големите кръвоносни съдове и по-големите дихателни пътища. Те са гъбести, порьозни, а тъканта им е много еластична. Съдържат безброй много торбички, изпълнени с въздух. След аутопсия, когато се сложат в леген с вода, те плуват.

Покрити са с фина серозна мембрана, наречена плевра, която съдържа серозна течност, за да предотврати триенето им по време на дишане. Едната страна на плеврата е плътно прилепнала към дробовете. Другата е прикрепена към вътрешната стена на гърдите. Чрез тази мембрана дробовете са фиксирани към гърдите.

Десният бял дроб се състои от три дяла, левият - от два. Всеки дроб има връх и основа. Основата е обърната към диафрагмата - мускулната преграда между гръдния кош и корема. Върхът е разположен по-нагоре, към основата на врата. При пневмония се възпалява именно основата.

Върховете на белите дробове, ако не получават достатъчно количество кислород, се засягат от туберкулоза. Това може да бъде избягнато чрез практикуването на капалабати и бастрика и упражнения за дълбоко дишане. Онзи, който практикува пранаяма, ще има мощен, сладък, мелодичен глас.

Проводната част се състои от носната кухина, фарингса (гърлото), ларингса (гръкляна), който има две гласни струни, трахеята (дихателната тръба), десния и левия бронх и по-малките бронхиални тръби.

Когато дишаме, изтегляме въздуха през носа, и след като той премине през гърлото и гръкляна, отива в трахеята, оттам в десния и левия бронхи, които от своя страна имат безброй подразделения, наречени бронхиоли, завършващи в миниатюрните въздушни торбички на дробовете, които са милиони.

Тези въздушни торбички на дробовете, ако бъдат разпрострени на равна повърхност, ще покрият площ от 1 400 000 кв. фута.

Въздухът се всмуква в дробовете чрез движението на диафрагмата. Когато тя се разширява, обемът на гърдите и дробовете се увеличава и външният въздух нахлува в така създадения вакуум.

Чрез гласните струни, разположени в гръкляна, се създава звукът. Гръклянът е нещо като звукова кутия. Когато гласните струни се напрегнат твърде много, като при пеене или непрекъснати беседи, гласът става дрезгав. При жените тези струни са по-къси. Затова те имат сладък и мелодичен глас. Броят на дишанията за минута е 16.

При пневмония те стават 60, 70, 80. При астмата бронхиалните тръби се свиват в спазми. Оттам се появяват трудностите в дишането.

Пранаяма отстранява спазмите или свиванията на бронхиалните тръби. Малко мембранозно плоско капаче покрива горната повърхност на гръкляна. То се нарича епиглотис. То предотвратява влизането на частици от храна или вода в дихателните пътища, т.е. действа като предпазна клапа. Ако храна или вода влезе в дихателните пътища, човек започва да кашля и частицата се изхвърля.

Дробовете пречистват кръвта. Тя тръгва по пътя си по артериите яркочервена и богато снабдена с животворни качества и елементи, и се връща по вените слаба, синя от отпадъчните материали.

Артериите са съдовете, носещи чиста окислена кръв от сърцето към различните части на тялото. Вените са съдовете, които връщат нечистата кръв от различните части на тялото. Дясната страна на сърцето съдържа нечиста венозна кръв. От дясната страна на сърцето тази кръв отива в дробовете, за да се пречисти.

Там тя се разпределя между милионите миниатюрни изпълнени с въздух торбички. Когато човек вдиша въздух, кислородът от въздуха влиза в контакт с нечистата кръв през тънките стени на подобните на косъм кръвоносни съдове на дробовете, наречени белодробни капиляри.

Стените на тези капиляри са много тънки, като муселин или сито. Кръвта се процежда през тях. Кислородът прониква през стените на тези тънки капиляри. Когато влезе в контакт с тъканите, става нещо като горене.

Кръвта поема кислорода и освобождава въглероден двуокис, създаден от отпадъчните продукти и отровните вещества, събрали се в кръвта от всички части на системата. Пречистената кръв се носи от четирите белодробни вени към лявото сърдечно ухо и оттам към лявата камера.

От камерата тя се изпомпва в най-голямата артерия, аортата. От аортата преминава в различните артерии. Преценено е, че за един ден 18 300 л кръв преминават през капилярите на белите дробове за пречистване.

От артериите чистата кръв влиза в тънките капиляри. Оттам лимфата от кръвта се процежда, къпе и храни тъканите на тялото. В тъканите става тъканно дишане. Тъканите поемат кислород и освобождават въглероден двуокис. Тези замърсявания се носят от вените в дясната страна на сърцето.

Кой е създателят на тази фина струтура? Чувствате ли зад това невидимата ръка на Бога? Структурата на това тяло без съмнение говори за Неговото всемогъщество. Вътрешният обитател на нашите сърца наблюдава работата на вътрешната фабрика като драща.

Без неговото присъствие сърцето не може да помпа кръв в артериите. Дробовете не могат да пречистват кръвта. Молете се. Тихо Го почетете. Помнете Го винаги. Чувствайте Неговото присъствие във всички клетки на тялото.


ИДА И ПИНГАЛА
От двете страни на гръбначния стълб има два нервни потока. Левият се нарича ида, десният - пингала. Това са нади. Някои ги смятат за десния и левия симпатикови нерви, но това са фини проводници, които носят прана. В ида се движи Луната, в пингала - Слънцето.

Ида е охлаждаща. Пингала сгорещява. Ида тече през лявата ноздра, пингала - през дясната. Дишането върви един час през дясната ноздра и след това един час през лявата. Когато диханието върви през ида и пингала, човек е ангажиран в светски дела.

 Когато е отворена сушумна, той умира за света и влиза в самадхи. Йоги най-добре разбира докъде е стигнал, като види дали прана върви през сушумна нади, известна и като централната Брахма нади. Отляво на сушумна е разположена ида, а отдясно е пингала. Луната е тамастична по природа, а слънцето е раджастично. Отровата идва от слънцето, нектарът - от луната. Ида и пингала показват времето. Сушумна е унищожителят на времето.


СУШУМНА
Сушумна е най-важната от всички нади. Тя поддържа вселената и пътя на вселената и пътя на спасението. Тръгвайки от гърба на ануса, по гръбначния стълб тя достига до Брахмарандхра в главата. Тя е неосезаема и невидима. Истинската работа на йоги започва тогава, когато сушумна се отвори.

Сушумна върви по центъра на гръбначния стълб. Над половите органи и под пъпа е канда, който има формата на птиче яйце. Оттам излизат всичките 72 000 нади. От тях са 72 са по-известните. От тях главните са десет, и те именно носят различните видове прана.

Тези десет главни нади са ида, пингала, сушумна, гандхари, гастиджива, пуша, юсасвини, аламбуша, кухух и санкини. Йогите трябва да познават надите и чакрите. Казва се, че ида, пингала и сушумна носят прана и техните божества са Луната, Слънцето и Агни.

Когато прана се задвижи в сушумна, седнете за медитация. Ще изпаднете в дълбока дхияна. Ако навитата енергия кундалини тръгне нагоре по сушумна от чакра към чакра, йоги достига до различни опитности, сили и ананда.


КУНДАЛИНИ
Кундалини е силата на змията или спящата шакти, навита три и половина пъти, с лице надолу, в Муладхара чакра в основата на гръбнака. Без нейното събуждане самадхи не е възможно. Практикуването на кумбака пранаяма води до горещина, от която кундалини се събужда и тръгва нагоре по сушумна.

Практикуващият има различни видения. След това кундалини преминава през шестте чакри и в крайна сметка се обединява с бог Шива, седнал в Сахасрара - хилядолистния лотос - на върха на главата. Достига се нирвикалпа самадхи и йогина постига освобождение и всичките божествени айсварии.

Човек трябва да практикува контрол на дишането с концентрация на ума. Събудената кундалини, която достига Манипура чакра, може да слезе отново в Муладхара. Тогава отново с усилие трябва да бъде издигната. Човек трябва абсолютно да се освободи от желания и да бъде изпълнен с вайрагя (безстрастие), преди да се опита да събуди кундалини.

Тя е като нишка, и е блестяща. Когато се събуди, съска като змия, ударена с пръчка, и влиза в отвора на сушумна. Когато преминава от чакра към чакра, умът се отваря пласт след пласт и йогина добива различни сидхи (психически сили).

ШРИ СВАМИ ШИВАНАНДА