0. Глупакът

Глупакът е човек, който се доверява. Глупакът е човек, който се доверява напук на всичко преживяно. Ти го мамиш, а той ти се доверява. Ти го мамиш втори път и той ти се доверява. Ти продължаваш да го мамиш, а той продължава да ти се доверява. Тогава си казваш, че той е глупак, че не се учи от опита. Неговото доверие е безкрайно;, неговото доверие е толкова чисто, че никой не може да го поквари.

Бъди глупак в смисъла на Дао, на Дзен. Не се ограждай със стена от познания. Каквото и преживяване да се появи в живота ти, позволи му да се случи, а после продължи нататък. Не спирай да изчистваш ума си. Във всеки миг умирай за миналото, за да присъстваш в настоящето, тук-сега, като току-що родено бебе.

Отначало ще е много трудно. Хората ще започнат да се възползват от теб... така да е. Те са нещастни. Дори да те измамят, да те излъжат и ограбят, позволи това да се случи, защото което е наистина твое, не може да ти бъде отнето.

И всеки път, когато не позволиш на ситуацията да те поквари, твоята вътрешна цялост все повече ще укрепва, душата ти все повече ще кристализира.

Коментар:

Миг след миг и с всяка крачка Глупакът оставя миналото зад гърба си. В себе си той носи единствено своята чистота, невинност и доверие, символизирани от бялата роза в ръката му. Десенът на жилетката му съдържа цветовете на четирите елемента в Таро, знак, че той е в хармония с всичко, което го заобикаля. Интуицията му е достигнала връхната си точка. В този момент, когато трябва да скочи в неизвестното, Глупакът има подкрепата на вселената. В реката на живота го очакват приключения.

Картата показва, че ако точно сега се довериш на интуицията си, на чувството за "правилност" на нещата, няма да сгрешиш. Действията ти може да се сторят "глупави" на другите, дори на теб самия, ако ги подложиш на анализа на рационалния ум. Но нулата, мястото, което Глупакът заема в Таро, е безчисленото число, където водачи са доверието и невинността, а не скептицизмът и миналият опит.

1. Съществуванието

Ти не си случаен. Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие - че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята - всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.

Това ти носи огромна радост и задоволство, че си свързан със съществуванието и то те обича. Веднъж щом добиеш вътрешна чистота и яснота, виждаш как от всички измерения върху теб се излива безкрайна любов.

Коментар:

Голата фигура седи на лотосовото листо на съвършенството, отправила поглед към прекрасното нощно небе. Тя знае, че "вкъщи" не е физическо място от външния свят, а вътрешно качество на спокойствие и приемане. Звездите, скалите, дърветата, цветята, рибите и птиците - всички са наши братя и сестри в този танц на живота. Ние, човешките същества, сме склонни да забравяме това, заети да преследваме личните си цели с убеждението, че трябва да се борим за това, от което имаме нужда. В основата си обаче нашето чувство за отделност е само илюзия, изфабрикувана от ограничените действия на ума.

Сега е моментът да се запиташ: Позволяваш ли си да приемеш необикновения дар да се чувстваш "у дома", където и да си? Ако е така, отдели време да се насладиш на това усещане, за да го задълбочиш и запазиш в себе си. Ако пък имаш чувството, че целият свят е против теб, време е за почивка. Излез довечера и погледай звездите.

2. Вътрешният глас

Ако си открил своята истина в себе си, в цялото съществувание няма какво друго да откриеш. Сега истината действа чрез теб. Когато отваряш очи, истината отваря очи. Когато затваряш очи, истината е тази, която затваря очи.

Това е изключителна медитация. Ако само разбереш механизма й, няма нужда да правиш каквото и да е - всичко, което правиш, се извършва от истината. Когато вървиш, това е истината, когато спиш, истината си почива, когато говориш, говори истината, когато мълчиш, това е мълчанието на истината.

Това е една от най-простите техники за медитация. Малко по малко всичко се нарежда и тогава няма нужда от техниката. Когато си излекуван, оставяш медитацията, изхвърляш лекарство и заживяваш като истина - жив, сияен, удовлетворен, блажен, сам за себе си песен. Целият ти живот става молитва без думи, всъщност е по-добре да се каже молитвеност, изящност, красота, която не е от този земен свят, лъч светлина от отвъдното, пробиващ мрака на нашия свят.

Коментар:

Вътрешният глас говори не с думи, а с безмълвния език на сърцето. Той е като оракул, който казва само истината. Ако имаше лице, то би приличало на лицето в центъра на тази карта - будно, бдително и способно да приеме и мрака, и светлината, символизирани от двете ръце, държащи кристала. Самият кристал олицетворява яснотата, която настъпва с трансцендирането на всички дуалности.

Вътрешният глас може да бъде и игрив, когато се гмурка в дълбините на емоциите и отново изплува, за да се устреми към небето, като двата делфина, които танцуват във водите на живота. Неговата връзка с космоса е олицетворена от короната полумесец, а със земята - от зелените листа по кимоното на фигурата.

В живота ни има моменти, когато твърде много гласове сякаш ни теглят във всички посоки. Самото чувство на объркване в тези ситуации ни напомня да потърсим вътрешната тишина и центрираност. Само тогава ще сме в състояние да чуем своята истина.

3. Творчеството

Творчеството е качеството, което внасяш в това, което правиш. То е нагласа, вътрешен подход, показва как гледаш на нещата...

Не всеки може да бъде художник - и не е нужно. Ако всички са художници, светът ще е много грозен, ще бъде трудно да се живее! Не всеки може да бъде танцьор, и няма нужда от това. Но всеки може да проявява творчество. Всичко, което правиш, ако го правиш с радост, с любов, ако действията ти не са чисто практични, е творчество. Ако то кара нещо в теб да се развие, ако води до израстване, значи е духовно, творческо, божествено. Колкото повече творчество влагаш, толкова по-божествен ставаш. Всички религии казват, че Бог е Творецът. Не знам дали е така, но знам едно нещо - колкото по-съзидателен ставаш, толкова по-божествен ставаш. Когато в своята съзидателност стигнеш връхната точка, когато целият ти живот стане творчество, ти живееш в Бог. Явно той наистина е създателят, щом тези, които проявяват творчество, винаги са били най-близо до него. Обичай това, което правиш. Бъди медитативен, докато го правиш - независимо какво е то!

Коментар:

От алхимията на огъня и водата, които идват от земята, до божествената светлина, проникваща отгоре, фигурата на тази карта е буквално завладяна от творческата сила. Истина е, да изживееш своята съзидателност значи да навлезеш в тайнственото. Техниката, вещината и познанието са само инструменти. Ключът е да се предадеш на енергията, която стимулира раждането на всички неща. Тази енергия няма форма или структура, но всички форми и структури произлизат от нея. Няма значение в каква форма изразяваш своята съзидателност - като рисуваш, пееш, садиш в градината или готвиш. Важното е да бъдеш отворен за онова, което иска да се изрази чрез теб. Помни, че ние не притежаваме творенията си, те не ни принадлежат. Истинското творчество е резултат от съюза с божественото, с мистичното и непознаваемото. Тогава то носи радост на твореца и щастие на другите.

4. Бунтарят

Хората се страхуват, много се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите млади хора от затвора на традицията... Просветленият човек не може да бъде поробен. В това е проблемът - той не може да бъде затворен... Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане, той внася смут. Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни. Те са нещастни, но са свикнали с нещастието си. И всеки, който не е нещастен, им изглежда странен. Просветленият човек е най-големият странник на света; той сякаш не принадлежи никъде. Той е извън границите на организации, общности, общества и нации.

Коментар:

Човекът на тази карта излъчва сила и авторитет. Той несъмнено е господар на съдбата си. На рамото му е знакът на слънцето, а факелът в дясната ръка символизира светлината на спечелената със собствени усилия истина.

Без значение дали е богат или беден, Бунтарят е истински император, защото е счупил оковите на репресивните условности и виждания на обществото. Себе си той е оформил, като е интегрирал всички цветове на дъгата и се е отскубнал от мрачните, безформени корени на своето несъзнателно минало, устремявайки се към небето с новите си криле. Самият негов начин на съществуване е бунтарски - не защото се бори срещу някой или нещо, а защото е открил своята истинска природа и е решен да живее в съгласие с нея. Орелът е негово животно на духа, пратеник между земята и небето.

Бунтарят ни отправя предизвикателството да бъдем достатъчно смели да поемем отговорност за това, което сме, и да живеем според своята собствена истина.

5. Пустотата

Коментар:

Буда е избрал една от наистина потенциалните думи - шунята. Нейният английски еквивалент - nothingness, не може да се сравнява с нея. Ето защо бих искал да я променя в no-thingness - защото нищото не е просто нищо, то е всичко. То е живо и пулсира с всякакви възможности. То е потенциал, абсолютният потенциал. Нищото е все още непроявено, но съдържа всичко.

В началото е природата, в края е природата, тогава защо по средата ние вдигаме толкова голям шум? Защо сме толкова тревожни, нервни и пълни с амбиции - защо си създаваме това отчаяние? Пътуването ни от начало до край е пътуване от нищото към нищото.

Да си в празното пространство по средата може да бъде объркващо и дори страшно. Няма за какво да се хванеш, няма какво да ти укаже посоката, няма дори загатване за избора и възможностите, които ще срещнеш. Но точно това състояние на чист потенциал е съществувало, преди да бъде създадена вселената. Всичко, което можеш да направиш сега, е да се отпуснеш в тази пустота... да изпаднеш в мълчанието между думите... да наблюдаваш паузата между излизащия и влизащия дъх. И да съхраниш всеки пуст миг от това изживяване. Нещо свещено е на път да се роди.

6. Влюбените

Три неща трябва се отбележат: най-долното ниво на любовта е сексът - той е физически;, а най-висшето усъвършенстване на любовта е състраданието. Сексът е под любовта, състраданието е над любовта. Любовта е точно по средата.

Много малко хора познават любовта. За жалост 99 процента си мислят, че сексуалността е любов -това не е така. Сексуалността е много животинска;, вярно е, че тя има потенциала да израсне в любов, но не е истинската любов, а само потенциал...

Ако развиеш осъзнатост, бдителност, медитативност, сексът може да бъде трансформиран в състрадание. Сексът е семето, любовта - цветето, а състраданието -ароматът.

Буда е определил състраданието като любов плюс медитация. Когато любовта ти не е просто желание за другия, не е само нужда, а е споделяне, когато в своят любов не си просяк, а император, когато обичаш не в очакване на нещо в замяна, а си готов само да даваш - да даваш заради самата радост от даването - тогава добави медитацията и от теб ще се освободи чистият аромат. Това е състраданието. Състраданието е най-висшият феномен.

Коментар:

Това, което наричаме любов, в действителност е цял спектър от взаимоотношения, простиращи се от земята до небето. На най-земно ниво любовта е сексуално привличане. Мнозина от нас остават привързани към това ниво, тъй като условностите на обществото са натоварили сексуалността с най-различни очаквания и въздържания. Всъщност най-големият "проблем" на сексуалната любов е, че тя никога не е трайна. Само когато приемем този факт можем наистина да я оценим по достойнство - да я приветстваме, когато я чувстваме в себе си, а когато утихне, да се сбогуваме с благодарност.

Тогава в процеса на съзряване започваме да изпитваме любовта, която съществува отвъд сексуалността и почита уникалната индивидуалност на другия. Започваме да разбираме, че партньорът ни често служи за огледало, като отразява невидими аспекти от по-дълбоката ни същност и ни помага да постигнем своята вътрешна цялост.

Тази любов се основава на свободата, а не на очакването и нуждата. Нейните криле ни издигат все повече и повече към вселенската любов, която изживява всичко като едно.

(следва)