Механизмът на повторение изхабява паметта, обяснява Ю Джи Кришнамурти на всички, припознали в него новия си гуру. Да се каже, че има много последователи, ще е некоректно към него самия.

Защото на говоренето той се опитва да отвърне с неговорене, на действието – с бездействие. Вместо ентусиазъм за духовен напредък, демонстрира по-скоро скептицизъм. Но просто тази опакост ли го прави неповторим и уникален?…


Историята на Кришнамурти наглед прилича на един от тези разкази, в които след много лутания на духа все пак се ражда просветлена личност, даряваща другите със собствената си светлина и благи съвети.

Но Ю Джи (от английското произношение на инициалите от първите му две имена – U.G.) има особено мнение за цялата тази “духовна банда”, както обича да нарича редицата от свръххора, белязали историята на човечеството.

Дори не просто за тях, а по-скоро за търсенията, за опитите да се надскочи реалността, с която обикновено са белязани стремящите се към съвършенство.

 
“Хората ме наричат “просветлен човек” – аз мразя този термин, но те не могат да намерят друг, с който да нарекат начина, по който функционирам – обяснява самият той. В същото време аз изтъквам, че въобще няма такова нещо като просветление... Пет пари не давам за онзи Буда от VI век преди Новата ера, да не говорим за другите претенденти...”

Изучавал психология и философия – и изобщо отдал цялото си съзнание на желанието за просветление, Кришнамурти се “въвлича” в отношения с Теософското общество. Избран е дори за общ генерален секретар на обществото в Индия, изнася лекции навсякъде... Поне до момента, в който си задава един остър въпрос: “Защо си губя времето”.

Пак този въпрос бил актуален и след още седем години, изтекли в следване на другия Кришнамурти – Джиду. Духовната им връзка приключила с едно “Сбогом, не искам да те виждам повече” от страна на Ю Джи. Казват, че по това време вече бил озадачен от появата на определени псхически сили в самия него...

Но резултатът от тези вътрешни размествания бил, че попаднал в Лондон без пукнат грош, където изкарал три години по улиците – “тъмната нощ на душата му”. Следват Париж и Женева и едно малко място в Швейцария – Саанен, което ще е свидетел на голямата трансформация на Кришнамурти, моментът, в който въпросите в него затихват, изчезва всичко, разтапя се – не остава дори и мисълта за обяснение на състоянието, в което е...

“Това не е празнота, това не е пустота, това не е изчезване, не е нищо от тези неща, въпросът изчезна внезапно и това е всичко.”

Казват, че именно това е състоянието, наричано нирвана, освобождение, Царство божие...

Но приносът на Юджи е и в неговата острота, в непоносимостта към клишето и институционализирането – той преобръща представите и отхвърля понятия като Бог, ум, душа, религия, любов... И не му е трудно да открие подходящи примери наоколо: “Ето, на Запад всички са религиозни само в неделя – ходят на църква в неделя, а през останалите дни са чудовища.”


Феноменът на Кришнамурти може да намери своето описание, благодарение на импровизираните записи, които присъстващите на спонтанните му беседи правят.

Понякога откъслечни, в повечето случаи дори неразбираеми, ако човек не преодолее вменената си инерция, те доставят възможността думите да поразкратят света ни – може би, за да усетим доколко са здрави основите, върху които живеем.



Ю ДЖИ: Не обичам думите “просветление”, “свобода”, “мокша” или “освобождение”. Всички тези думи са претоварени и имат свое собствено подразбиране. Това, за което говоря, не може да бъде постигнато чрез каквито и да било усилия от ваша страна. То просто се случва. А защо се случва на един индивид, а не на друг, не знам.
ВЪПРОС: Но то ви се случи.
Ю ДЖИ: То ми се случи.
ВЪПРОС: Кога, господине?
Ю ДЖИ: Когато бях на 49. Но каквото и да правите по посока на това, което преследвате – дали истината или реалността, то ви отвежда далеч от вашето собствено напълно естествено състояние, в което сте вие винаги сте. То не е нещо, което можете да придобиете, постигнете или завършите като резултат от положени усилия.

ВЪПРОС: Господине, вие трябва да сте изживели, ако ми позволите да използвам тази дума, по-висши нива...
Ю ДЖИ: Вие говорите за ниво? Няма нива.
ВЪПРОС: По някакъв начин обаче трябва да сте различен от другите хора.
Ю ДЖИ: Физиологически може би.
ВЪПРОС: Вие казахте, че във вас са се случили огромни химически промени. Откъде знаете това?
Ю ДЖИ: Последствията от това (експлозията), начинът, по който сега работят сетивата – без координатор или център – това е всичко, което мога да кажа. Друго нещо – химията се промени – мога да кажа това, защото докато не се случи тази алхимия или промяна в цялата химия, няма начин този организъм да се освободи от мисълта, от непрекъснатостта на мисълта.
ВЪПРОС: Може би умът си играе игрички и това е просто мисъл, че аз съм “експлодирал човек”.
Ю ДЖИ: Не се опитвам да ви продам нищо. Не е възможно да симулирате това нещо. То се случва извън полето, в което аз очаквам, мечтая и искам промяна, така че не го наричам промяна. Аз не знам какво ми се случи.

В продължение на седем дни – всеки ден тялото ми изживяваше по една промяна. На осмия ден седях на дивана и изведнъж избухна една огромна енергия – огромна енергия, която раздруса цялото тяло и заедно с тялото дивана, къщата и цялата вселена – тресеше и вибрираше.

ВЪПРОС: Можем ли да разберем как това ви се е случило.
Ю ДЖИ: Не.
ВЪПРОС: Можем ли да разберем какво се е случило?
Ю ДЖИ: Можете да прочетете описанието на събитията в моя живот, това е всичко. Един ден около моя 49-ти рожден ден нещо спря, на другия ден едно сетиво се промени, на третия ден нещо друго се промени... Има записки на начина, по който нещата са се случили – цяла тухла. Каква стойност има това за вас? Въобще няма стойност.

ВЪПРОС: Въпреки че всеки, за когото се предполага, че е преминал през “експлозията”, е уникален, в смисъл, че той изразява своята собствена биография, изглежда, че има и някои общи характеристики.
Ю ДЖИ: Това не е моето схващане. Изглежда, че това е вашето схващане. Аз никога не се сравнявам с някой друг.

Не съм се включил в “свещения бизнес” на освободените хора. Нямам специално послание към човечеството, освен, че всички свещени системи за постигане на просветление са бягство, а всички приказки за постигане на психологическа промяна чрез осъзнаване, са безсмислени. Психологическата промяна е невъзможна. Естественото състояние може да се случи само чрез биологическа промяна.

ВЪПРОС: Ако трябва да сумирате вашето учение в една фраза, каква ще бъде тя?
Ю ДЖИ: Фразата ще бъде: “Аз не мога да ви помогна.”



Търсете от изд. “Хайдакан” “Мистика на просветлението”, “Смелостта да бъдеш сам” и “Умът е мит” на Ю Джи Кришнамурти