В разговор със свои ученици, последователи и симпатизанти Свами Дев Мурти разкрива най-дълбоките тайни на ведическата философия и приложението й в живота и в пътя на йога. Като традиционната Мала (броеница за мантри) те са предадени в 108 въпроси и отговори, свещено число в индийската традиция.

Как човек може да реализира вездесъщието, всезнанието и всемогъществото на Себето?
ОТГОВОР: Вездесъщието, всемогъществото и всезнанието се излъчват от Себето, както лъчите се излъчват от Слънцето. Както лъчите не могат да съществуват без Слънцето, така и вездесъщието, всемогъществото и всезнанието не могат да съществуват без Себето. Тези, които искат да преживеят вездесъщието, всезнанието и всемогъществото, трябва първо да преживеят Себето. Няма друг начин. Този, който иска да ги преживее, без да преживее Себето, си губи времето.

Как може да се освободим от нещастието?
ОТГОВОР: Като изживеем истинско щастие, Сат-Чит-Ананда. Истинската природа на Атман е блаженството. Нещастието само е напластено върху индивидуалната душа и то не е нейната присъща природа. Природата на индивидуалната душа е вечно Съществуване, Съзнание и Блаженство.

Какъв е пътят към Блаженството?
ОТГОВОР: Добиването на знание за Реалността е пътят към Блаженството – постигането на знанието за Реалността е Блаженство само по себе си. Невежеството е причината на страданието, нещастието и трагедиите, провалите, депресиите, тревогите и склонността към самоубийство. Познанието на Атман е познание на собственото Себе, което ни освобождава от нещастията. В страданията и безпокойствата, собственото ни тяло, ум и сетива горят непрекъснато, това наистина е адът, който е описан символично в митологията. С изгрева на Себепознанието нещастието изчезва и Блаженството, като наша истинска природа, се осъществява, както с изгрева на Слънцето тъмнината изчезва и светлината тържествува.

Кой е основният път към Просветление?
ОТГОВОР: Различни пътища водят към Себереализация. Такива са например Пранаяма, физически упражнения, Мантра йога, киртани и мантруване, медитация върху различни форми на божества (муртидхиана), джапа, поклонничество, милосърдие и благотворителност. Но всички те водят само до частична Себереализация. Мизерията и страданията, резултат от предишни прераждания, са скрити в нашия подсъзнателен ум и се появяват отново, когато възникнат подходящи обстоятелства. И търсещият Себето е отново без мир. Само Себереализацията премахва напълно страданията. Другите споменати пътища изчистват ума в съответствие с интензивността на тяхното приложение. Но те не могат да установят вечността на Себето. Себето е вечно и Себереализацията сама по себе си е основният път за просветлението. При всички други пътища двойствеността не е победена. Само при Себереализацията вътрешната идея за двойственост и двойствена вселена се трансформира в Себето. Няма край на мизерията и страданията, докато търсещият е изправен пред предизвикателството на двойствеността във всякаква форма – физическа, умствена или духовна. Истинското Себе не е двойствено, а е Едно – без второ. И когато недвойствеността на Себето е осъзната, двойственността е разрушена естествено, както мракът на нощта изчезва в присъствието на слънчевата светлина.

Кое познание е ценно?
ОТГОВОР: Две Видия (знания) са ценните знания: 1) Апара Видия, науката за относителната вселена и 2) Пара Видия, науката за Себето. Науките за относителната вселена, такива като физика, химия, биология, инженерни науки, медицина, математика и т.н. са свързани с материалната вселена. Тяхната цел е да добият знание за относителните неща и да организират нещата в материалния свят – в индивидуалния, семейния, социалния, националния и интернационалния живот. Науката Пара Видия е тази, чрез която Атман е директно изживяван като Сат-Чит-Ананда. Гладът и нуждите в живота са, но са мъртви ако ги сравним с реализацията на Себето – то е придобиването на нектара на вечността. Докато не бъде победена смъртта, дотогава не можем да придобием и пием тази амброзия на живота. Чрез Апара Видия се постига смъртта на привързаността и желанията, а чрез Пара видия се придобива нектарът на Себето. Знанието, което е вечно, не носи хляб и масло, а знанието, което носи хляб и масло, не е вечно. Истинският път в живота е да съвместяваме заедно Апара Видия и Пара Видия, това е най-висшата Видия.

Кое е най-ценното разбиране?
ОТГОВОР: Знанието за Себето и за не-Себето. Знанието за не-Себето принадлежи на емпиричния свят, както се казва светът на сетивата. Знанието за Истинското Себе е знание за вездесъщието, всезнанието и всемогъществото на Аза. Този, който има такова знание, е мъдър.

Каква е истинската и основна форма на човека?
ОТГОВОР: Човекът е микрокосмическа форма на вселената, а вселената е макрокосмическа форма на човека. Човек минус желанията е Бог, а Бог плюс желанията е човек. Всеки човек е проявление на Бога и когато той осъзнае този прост факт, ще стане едно с Бог. “Аз и Отец сме едно.” Както светлината на електрическата лампа доказва съществуването на електричеството, така и светлината на Съзнанието у човека доказва съществуването на Върховното Съзнание. Ако Бог действа чрез ограниченията на тялото, ума, чувствата, егото и свръхегото в тази относителна вселена, Той ще се превърне в човек, и ако човек действа без ограниченията на тялото, чувствата и ума, той ще се трансформира в Бог. “Бог създаде човека по свой собствен образ.” Със Самадхи идва опитът да бъдеш едно с Бог. Обаче тези, които не са достигнали Себереализацията, се опитват да създадат Бог по техния собствен образ. Бог не е образът на човека, но човекът е образът на Бог.

Реализацията на някой човек помага ли на другите?
ОТГОВОР: Да, разбира се. Това е най-добрата помощ. Без сам да има знания преподавателят в университета и училището не може да учи учениците си. Така и по пътя на Себереализацията човек не може да помогне на другите, без да е реализирал своето собствено Себе. На практика няма други, на които да се помага, защото Реализираното Себе е Едно – без второ. Затова за Себереализирания човек няма други. Той вижда Себето навсякъде и във всичко, също както златарят вижда само златото във всяко бижу. Когато човек идентифицира своето Себе с тялото, тогава и само тогава се появяват имената и формите, но когато човек трансцендентира своето тяло и ум, всички други имена и форми изчезват.

Какво е Авидя (невежество)?
ОТГОВОР: Невежеството на Себето е Авидя. Да схващаш чистото като нечисто и нечистото като чисто, вечното като временно и временното като вечно, страданието като щастие и щастието като страдание, не-Себето като Себе и Себето като не-Себе – всичко това е резултат от Авидя.

Какъв е произходът на невежеството?
ОТГОВОР: Невежеството не е нищо друго освен илюзия. Следователно то няма начало и ще остане без край за невежия. То няма реално съществуване. То може никога да не възникне, защото всичко е самото Знание. Разпръскването на невежеството е мъдрост. В мрака, когато някой обърка парче въже със змия, се ужасява. Мисълта, че това е змия, е плод на невежеството. Може ли някой да разкаже за началото на тази мисъл? Тя е без начало и без край за невежия. Но когато внесете светлина, виждате, че това е само парче въже и няма никаква змия. По същия начин, когато станете осъзнат за Осъзнатостта и съзнателен само за Съзнанието, тогава няма да виждате различни обекти, а всеки обект ще осъзнавате като вибрация на Върховния. Така за мъдрия невежеството е една илюзия.

Може ли чрез практикуването на йога да се лекуват умствени и психически заболявания?
ОТГОВОР: Да. Психическите и умствените болести са проява на лоша карма, складирана в ума. Цялата система йога е за това, за да премахне болестити.

Какви са отличителните черти на истинския йога, на истинския Учител?
ОТГОВОР: Който пребивава постоянно в Себето, гледа по един и същи начин на всичко и има непоклатим кураж по всяко време и на всяко място. Той е истински Учител и истински йога.

Какво е истина?
ОТГОВОР: Истина е това, което съществува постоянно без промяна. Действията, възприятията, мислите и чувствата постоянно се променят и те може да не съществуват даже в следващия момент. Будността се променя в сън, сънят – в сън без сънища, а сънят без сънища – отново в събудено състояние. Така се получава постоянен и продължителен кръг от промени. Единствено Себесъзнанието е непроменящият се свидетел на всички явления. Накратко можем да кажем, че има два типа истина - условна Истина и безусловна Истина. Условната Истина е тази, която съществува условно, а безусловната или реалната Истина е тази, която съществува безусловно. В нашия живот тялото, сетивата, умът, мислите и чувствата се променят постоянно и те съществуват само в известни условия, но Себето зад тях съществува безусловно.

Каква е крайната цел на познанието?
ОТГОВОР: Крайната цел на знанието е да знаеш истинската форма на знанието и да знаеш първичния извор, от който идва. Атман е истинският и първичен извор на знанието. Когато чистият знаещ и чистият субект се познаят, тогава е достигнато съвършенството и края на знанието.

Автор: Наско АТАНАСОВ

Книгата можете да закупите ОТТУК