Това е част от книгата "Феноменът Царичина" от полковник Цветко Кънев,участник в операцията.Смятам,че след видеоматериалите във форума,ще намерите приликите и разликите в данните.А кое как е-сами преценете.

Няколко дена след учредяване на Асоциация “Феномени” (21.11.1990 г.),при тогавашния изпълнителен секретар на Асоциацията инж. Стамен Стаменов, идва Димитър Кекеменов,родом от село Царичина.Желанието му е да съобщи на Стаменов нещо много важно. /…/ Двамата взимат решение да информират Военното министерство.По това време работех като заместник-началник на Военно-научния отдел на Генералния щаб.И тъй като инж. Стаменов е мой възпитаник от Военновъздушното училище,той сметнал за необходимо да потърси съдействието на министерството чрез мен.

Стаменов ми се обади и организирането на една среща не беше трудно.На нея присъстваха полк. проф. Наплатанов,екстрасенсът Димитър Сираков,майор Серафимов от Военно-научния отдел на ГЩ и Дора Синева-Петрова-радиестезист. /…/ Кекеменов разказа,че в техния род от поколение на поколение се предава легендата,че в Царичина е закопано златното съкровище на един от българските властелини (цар Самуил).Той каза,че знае къде се намира това място. /…/

Решено беше на 5 декември да проведем рекогносцировка,за да уточним къде е мястото. /…/ От министерството на отбраната тръгнахме полк. Наплатанов,майор Серафимов,Димитър Сираков,Дора Синева-Петрова и аз.Пътьом взехме и дъщерята на полк. Наплатанов-Марина. /…/ Така групата от шест души потегли за Царичина. В интерес на истината искам да подчертая,че никой от нас не беше чувал за това село,камо ли да знаеше къде се намира. /…/

Така след кратка разходка между вилните постройки стигнахме до мястото.Уточнихме го и го нанесохме на картата.На стотина метра източно от него Димитър Сираков се подхлъзна и падна.Това място може да се окаже историческо, защто сега там се намира входът на “оная дупка”.Качихме се в колата и тръгнахме обратно за София. /…/ В министерството се явихме на доклад при генерал Минчев.Доложихме му за пътуването,за мястото и как госпожица Наплатанова ни направляваше. /…/

На съвещанието при началника на Генералния Щаб обсъждахме колко,какви и кои хора да привлечем,каква техника ще ни бъде необходима,организацията на движението и регулировъчната служба,охраната на самото място при започване на работата и други въпроси.Специално внимание ми беше обърнато да направя протокол, след като открием съкровището и да опиша всичко в присъствието на участващите,включително и на представител на Военната прокуратура.Не се предвиждаше нищо за битово устройване,тъй като предварителната информация сочеше,че работата ще свърши за три дни.

Всички бяхме ентусиазирани от възможността да участваме в едно такова начинание,още повече,че се очертаваше то да е свързано не само с миналото,но и с бъдещето на България.Пък и кой не би се вдъхновил от подобна мисъл.А тя звучеше и предизвикателно и убедително.Говореше се,че тук освен златно съкровище ще намерим и послание, и карта с границите на тогавашна България с обозначени на нея места,в които има аналогични обекти.

Съвещанието при Началника на Генералния щаб завърши около 22 часа.Уточнихме всичко и си тръгнахме.Тази нощ “машината” трябваше да заработи.Сутринта на 6 декември всички,предвидени по плана от снощното заседание,бяха по местата си.Осигуряващата група под командването на старши лейтенант Митов беше разпънала две палатки.Свързочниците на лейтенант Василев търсеха удобно място за разставяне на радиорелейната станция.Чрез нея щяхме да поддържаме връзка с Министерство на отбраната,респективно с началника на Генералния щаб.Малко по-късно пристигна и генерал Динев със свой екип,който по-късно пое ръководството на операцията.Началото бе поставено,връщане назад нямаше.

6 декември 1990 г.

Изкопните работи започнахме на онова място,на което най-напред спряхме по време на рекогносцировката. /…/ До 16 часа бяхме направили изкоп с дължина 14-15 метра и дълбочина около 2,5 метра.Полученият резултат с нищо не подсказваше,че може да се очаква нещо забележително.За това решихме да спрем и да се консултираме с екстрасенсите /…/ От разговора,проведен с тях,се стигна до извода,че мястото за копаене не е тук,а на около 100 метра в източна посока /…/

Преустановихме работа и се отправихме към Министерството на отбраната. /…/ На същото това съвещание Ели Лонгинова нарисува рисунката (фиг.1)Текстът,съпровождащ рисунката,гласи: “ Това е игра на шахмат.Това е опасна игра на шах,от която можете да излезете с мат.И така,последният ход е най-важен.Това е вашият ход.Това е мястото и обозначението на копаенето и откриването.Това ще е спасението на Велика България.Това ще спаси вашата страна от гибел,от обречеността на разпадането,от нейната кристална чупливост.Тя ще стане стоманено здрава,силна и могъща,както преди 1350 години.”

7 декември 1990 г.

… започнахме да копаем на новото място. /…/

“От десния ъгъл на триъгълника измерете два метра вдясно и там започнете изкопа.” Така гласеше командата,получена от кабинета на генерал-полковник Минчев.Там беше останала Ели Лонгинова. /…/ На дълбочина около два метра се появи материя с интересна цветова гама.Земната маса беше украсена с бял,жълт,вишневочервен,сив и кафяв цвят.Впрочем част от тези цветове личат и сега на входа.Личат и отделни каменни редове.Друга част,на която се очертават ясно отделни фигури,сме закрили с облицовката на стените,за да предотвратим срутване и евентуално запушване на входа на тунела.За всичко това,близо две години по-късно,учените щяха да кажат,че са обикновени тектонични образувания. /…/ Моето мнение е,че те (учените) не “видяха” или не пожелаха да видят това творение и набързо решиха съдбата му,като ни обвиниха в идиотизъм, шарлатанство …

/…/ работата ни през втория ден.Повече от два,два и половина метра дълбочина с багера не можеше да се работи. /…/ Той просто блокираше.Ние не можехме в този момент да си обясним причината за това.Не можем и сега.Като обикновени хора,естествено,търсихме причината в техническата неизправност на машината.Опитахме се да си обясним блокирането с повреда в хидравликата на стрелата,но багерът беше съвсем нов. /…/ “Нещото” все пак ни застави да се откажем от услугите на машината.От този момент нататък щяхме да продължим да работим на ръка. /…/

“Операция Слънчев лъч (според видеоматериала във форума операцията се е казвала "Слава"!!!.Кой ли казва истината???-IYI) или как бе открит пантеонът на човешкото начало на Земята”. Да.Това е заглавието,което изписах на 7 декември 1990 г.Действително такова име беше сложено на операцията.Но аз и сега се питам от къде дойде продължението на това заглавие в главата ми?От къде можех да зная тогава,че по-късно в информациите,които получава Елисавета Лонгинова,най-упорито ще се говори,че ние търсим на това място първият вселенски човешки индивид?Не можех тогава,не мога и сега да си обясня това,но заглавието си остана такова и след него се подредиха повече от две хиляди страници.

Гладки тунели,а може би гробница...

… Разделихме се на три групи и въртяхме кирките без да прекъсваме.Колкото по-дълбоко слизахме,толкова повече отворът се стесняваше.Материята,която обработвахме,беше изключително здрава.По-късно щяхме да разберем,че оставена на външно въздействие,тя омеква и става като тесто. /…/ Чупеха се дръжки на кирки и лопати.Хвърчаха искри и то именно от тази материя.По някое време стигнахме до идеално оформен правоъгълен камък,който беше наречен “ЧИП”. /…/ Според мен той се оказа водещ камък.По-късно вляво от нас се появи и светлокафяв камък.В един миг,когато се канех да го разбия с варията (голям железен чук),при мен дойде Дора.Тя го обхвана с две ръце и изведнъж подскочи като ужилена.

-Но този камък се клати!-учуди се тя.

-Ами,клати се!-отвърнах аз.-Бабината ти!Сега ще го бухна с чука и ще видиш колко се клати.

- Не!Не удряй!Пазете “Флинта”!-извика Дора.

Послушах я и не разруших този камък.Той наистина ни беше полезен по-късно.Точно под него започна големият тунел.Според описанията в енциклопедията “флинт” значи “кремък” или “оптически камък”. /…/

Не си спомням дори,кой пръв заговори за вратата и за някакво отваряне. /…/

… всички вярвахме,че за три дена ще свършим работата.Дори и тогава,когато бяхме упрекнати,че се мотаем и все още не отваряме вратата.Ние очаквахме всеки момент да намерим отвора и да влезем в някакво помещение.Уви!Това не се случи. /…/

След изпълнението на всичките тези мероприятия отвор не зейна.Поне такъв,какъвто очаквахме ние. /…/

От получената текстова информация личеше,че ни предстои разрушаването на плоча за биологична защита.Разбиването й трябваше да се извърши с всички средства за защита и при непрекъснато дезинфекциране.Според съдържанието на информацията в плочата за биологична защита били вградени много опасни бактерии,които ако не бъдат обезвредени в процеса на разрушаването,нищо добро не очаквало Земята,тъй като те се размножавали много бързо и за кратко време щели да се разпространят в земната атмосфера. /…/ Показателен,обаче,е фактът,че преди да се премине към разбиването на плочата,тя беше разчертана на малки квадратчета с указания от кое квадратче,как и в какъв порядък да се разгражда. /…/ За да не се допуснат нещастни случаи,генерал Динев забрани други да работят по тази задача,освен офицерите-химици.От техните разкази знам,че плочата е имала няколко пласта,всеки от които се е състоял от три слоя с еднакви разцветки (бяло,жълто,червено). /…/ (фиг. 2)

След разбиването на плочата за биологична защита последва указание за разрушаване на стената пред нас,на която беше ЧИПЪТ.В тази посока продължихме около 2 метра напред и на височина около човешки бой. /…/ Материята над главите ни беше мека,с жълто-бяла окраска.И тук също ни беше предложен тест.Накараха ни да забием в нея железен лост и ако той влезе навътре с цялата си дължина,значи влиза в празно пространство. Лостът,разбира се,влезе,но не в празно пространство,а именно в тази материя.Тогава,разглеждайки разположението на пластовете, установих,че те се движат в дълбочина и под формата на спирала.Отдясно по посоката,в която работехме (в източна посока) се очертаваше плоча,с формата на изпъкнала леща.С помощта на длето издълбах меката материя около нея,също с два цвята-жълт и бял.Тази плоча (според мен тя беше излята,както е изграден и целият обект) имаше диаметър около 150 см и твърде голям наклон. /…/

Тази плоча се оказа с дебелина около 40 см.За да “отворим”,трябваше да я махнем,но това не беше възможно нито с лостове,нито на ръка. /…/ За пръв път видях как се огъва железен лост със сечение 36 мм,а камъкът не мърда.С много пот и много усилия разбихме тази плоча.Едва сега добихме представа за размерите й: 150 см в диаметър и дебелина 40 см.Под нея имаше сивочерна замазка с дебелина около 10-15 см. Пет такива плочи свалихме и през цялото време работихме с противогаз.Единствено аз проявявах недисциплинираност и работех без противогаз и без ръкавици. /.../, но слава Богу нищо лошо не се случи.

След изпълнението на тази задача /…/ Направлението за работа се очертаваше да мине под ФЛИНТА (“главата на птицата”) /…/ (фиг. 3 Кладенеца-дълбочина 5,5 м)

Въпреки всичко и до ден днешен се съмнявам дали следвахме вярната посока за работа.И все нещо ме човърка,че сгрешихме.Субективизмът и тук се наложи.Единствен от всички Димитър Сираков ме подкрепяше в тези размисли.Имахме и основание за съмнения: от точката на местостоене при определяне на посоката и вдясно от нишата ясно личеше стена,разположението на градивните елементи на която,оформяха нещо като човешка фигура,но със значително по-голям ръст от земните хора. /…/ (фиг. 4)

След месец и половина от започване на разработката на обект №1 в Царичина,10 метровият тунел беше факт.Последва смяна на посоката на 90 градуса.Сега вместо в посока изток-запад започнахме да копаем на север.Тук ни беше казано,че десетметровия тунел,който бе висок около 80-100 см, представлява чистилището,през което задължително трябва да се премине,за да се стигне до пирамидата-храм./…/

Около 18-19 януари пред нас се очерта каменен блок с дължина 160 см,ширина 50 см и височина 120 см. /…/ Решихме,че единственият начин да го премахнем е взривяването му. /…/ Никакви последствия след взрива нямаше.Разчистихме.Изхвърлихме взривената материя и продължихме напред.Градивните елементи тук бяха големи сиви каменни блокове,които много трудно се поддаваха на обработка.Затова нашето решение беше да разграждаме чрез взривяване. /…/

След прокопаването на участък от тунела с дължина 3,75 метра последва нова промяна в направлението.Този път отново в посока изток-запад,но с чувствително спускане в дълбочина.Той беше наречен “пързалката” заради големия наклон. /…/ дължина около 3,5 м. /…/

След прокопаването на този участък последва нова смяна на посоката.Отново на 90 градуса,само че със завой наляво.Новата посока беше север-юг.Дължината на този участък беше около 6 м. Тук под краката ни се появи сивочерна материя,която беше наречена /…/ филтър.С това фактически (поне по моя преценка) завърши първият етап от операцията.Мисля така,защото сивочерната материя имаше изпъкнало-кръгла форма като леща.При взривяването тя се превръщаше буквално на пепел.Почти нямаше едри късове. /…/

Най-интригуваща беше информацията,че това е капакът на кладенеца,през който ще влезем в каналния сектор. /…/

Никакъв отвор,никакъв кладенец не открихме,да не говорим за канален сектор.Кладенецът си изкопахме ние и от неговото дъно отново последва смяна на посоката.Отново вдясно и отново на 90 градуса,т.е. пак се озовахме в посока изток-запад.От тук започваше участък “Провала”. И това като понятие не ни беше известно.Много тълкувания му правихме,но какво се изразяваше с него разбрахме чак след като прокопахме нови 7-8 метра.Оказа се,че това е много стръмен,слизащ в дълбочина участък.За да можем да работим по-удобно,го разделихме на 4 площадки.Така се получи нещо като стълбище,но с голяма денивелация.

Вляво по посока на движението се разкри гладка отвесна стена,която в процеса на работата ни беше изчистена на височина повече от 3 метра.Може би точно тук най-изразително от целия тунел личат редовете на градивните елементи.И те са споени помежду си с оная жълто-сиво-бяла материя.

Неочакван край

/…/ Естествено ние избрахме по-лекия за нас вариант и приехме да сменим посоката надясно и отново на 90 градуса.С други думи,тя отново ставаше юг-север.Но тук имаше още една особеност.Беше ни казано,че със започване на работата надясно ние фактически започваме пробива на стената на коларгетума.Ново понятие,нови въпроси,нови тълкувания.Така и не можахме да разберем какво значение има тази дума. /…/ На шестия метър от началото на новото направление отново бяхме спрени.

Информацията,която получихме,беше,че трябва да изкопаем квадрат със страна 1м,мерено от челната стена назад и 1 метър дълбочина.Това пространство беше наречено “затворен квадрат”. /…/ След затворения квадрат започнахме копаене в североизточна посока.Тук също бяхме изненадани.В продължение на 4 метра изваждахме някакъв пълнеж и когато свършихме с него,се оказахме в участък,който беше наречен “лунната пътека”. /…/ Какво е забележителното тук?След прокопаването на тези 4 метра се озовахме в участък с правилна геометрична форма.Дължината на четирите стени беше 4 метра, ширина около метър и половина и височина също около метър и половина.Всички стени са гладки,а тази, по която ходехме (подът),имаше ярко изразен сребристо-сив цвят./…/

След изпълнението на участък Х имаше едно пространство около метър,което може да се нарече праг.То е почти в хоризонтална плоскост.От него започва ново направление,според мен в югозападна посока.Този участък с дължина около 6 метра беше наречен участък Y. /…/ Мога да кажа,че ако участък Х има ъгъл на издигане,то участък Y има плавно спускане.

Участък Y е забележителен не толкова с плавния си наклон,колкото с едно събитие,което доста ни разтревожи.Някъде напред в страниците и назад във времето беше ни казано да запомним числото 19.3. /…/ Ние бяхме позабравили за него,но точно на 19 март (19.3) си спомнихме.Как стана това?

Участък Y беше завършен и последва нова промяна напосоката-този път на север-северозапад.Та този ден майор Балев и капитан Янков слязоха да заредят и подготвят поредния взрив.Майорът,като старши,пълноправен член на екипа (капитанът все още не беше в редиците на работния екип) и комендант на обекта се движи напред.Минава участък Y и е до мястото за взривяване.Капитанът,обаче,не може да премине по-напред от прага между участък Х и участък Y. Той прави 3 опита да премине и трите пъти неуспешно.Три пъти пада назад.

- Имах чувството - сподели с мен той по-късно, - че се удрям в невидима стена.Така беше първият път.Така беше и вторият път.След третото падане затворих очи и - о-д, Боже! Пред мен стояха египетските пирамиди.Ако искаш вярвай,ако искаш недей.До днес аз не вярвах на нито една мълва за вашата работа …

Прокопаването на участък Y даде началото на нова посока,която вече не мога да определя точно,но ми се струва,че отново води към север-североизток.Предстоеше ни /…/ да прокопаем участък “прибоя”. Отначало ни беше казано,че ще намерим излети стъпала (“казващите” са ? говорещи с екстрасенсите от екипа). Това обаче не се случи.Стъпала сега има,но си ги направихме ние в процеса на изкопните работи./…/

/…/ имахме много стръмен участък с дължина повече от 20 метра.След него движението ни напред придоби спираловидна форма.Някъде към 115-я метър от началото на тунела се появи вода,която вече ни водеше и съпътстваше до края на изкопните работи.Нещо повече,дебитът се увеличаваше и от февруари 1992 г. всяка сутрин изпомпвахмес ръчна помпа по тон и 200-300 литра.

/…/ Информацията,която получихме след прокопаването на участък прибоя /…/ Не мога да я цитирам точно,но тя гласеше,че таванът над главите ни след няколко метра ще стане гладък и дъгообразен,с изпъкналата си част към пода.Прокопаните 5-6 метра след това напълно потвърдиха тази информация.Таванът на това разстояние е наистина такъв,а оттук нататък той е и гладък,до края на тунела.Само между 96-ия и 110-ия метър има друг характер. /…/ Участъкът с дъгообразния таван бе наречен от водещите ни “линия на живота”. /…/ този участък бе и по-широк, и доста висок./…/

След още две смени на посоката се завъртяхме почти обратно,даже на едно място се получи пробив на стената, разделяща участък “линията на живота” и тунел в ново направление./…/

В началото на май бе решено да преминем на постоянно лагеруване в района на обекта /…/ От този период най-поразителното събитие,което преживяхме,стана на 12 май. /…/

И така-12 май 1991 година.

Вечерята ни започна в 22 часа. /…/ Бяхме насядали около масата и започнахме вечерята,когато във фургона влезе началникът на караула лейтенант Нейков.Интересно защо този млад офицер извика Сираков,а не доложи нищо на генерал Динев.Лейтенантът беше прежълтял и изплашен.Двамата със Сираков излязоха.Не след дълго Нейков се върна и доложи,че наблюдават странни светлини,чиито произход не могат да си обяснят и че друг път не са виждали такива.Незабавно излязохме всички офицери. /…/ Изнесохме се по шосето в източна посока на около 150 метра.Зад близките хълмове се виждаха пулсиращи светлини с дължина няколко десетки километра,които бавно се спускаха зад височините.При всяка пулсация над хълмовете се виждаха огромни облаци белезникав дим.Казвам дим,защото небето бе кристално чисто и ясно. /…/

От този момент на нас ни бе заповядано да снемем цялата охрана на обекта,да отключим входната врата и всички,включително и ние,да се приберем в машините и навън да няма жива душа. /…/

В 23,30 часа /…/

В този момент кучетата залаяха много настървено.Лаят премина покрай нашата кола,продължи по посока на обекта и затихна.Впрочем още от 23,00 часа кучетата в цяла Царичина лаеха и то много тревожно.Крякаха даже и жабите в близкия гьол.Десет минути продължи тяхната /?/ работа в обекта.Това установихме по обновения лай на кучетата (тези,които бяха в района на лагера).Този път лаят започна откъм тунела,премина покрай фургона и излезе на асфалта в източна посока. /…/

В 24,00 ч излязохме от колата.Неописуема е радостта,с която ни посрещнаха кучетата.То не беше радост,не беше чудо. /…/

В колата ги /?/ попитахме кога ще излетят.Отговориха ни,че това ще стане след миг.Тогава поискахме да наблюдаваме тяхното излитане.Отговориха ни,че можем да направим това.Отправихме се към близката височина.Чакахме доста време, но излитане не дочакахме.Само зад височината пред нас,където беше “осъществено кацането”, продължаваха да проблясват периодично ослепителни светлинни лъчи,като тези от прожекторите на войските за противовъздушна отбрана./…/

… открихме една много хубава стеничка (фиг. 5) Това място ние наричахме олтара.По-нататък при прокопаването на тунела срещнахме още две такива стени. /…/

Мисля,на осми октомври изби вода в тунела./…/

В началото на декември поисках пред всички да ползвам отпуската си за 1991 година. /…/ От екипа бе проявено разбиране и на 10 декември аз излязох в отпуск. /…/ в края на януари 1992 г. се върнах. /…/ записките за този период бяха водени от генерал Динев.Той продължи да ги води до средата на март.По какви съображения-не зная.

Влизането ми под земята не ме ентусиазира.Първо,не беше кой знае колко голям напредъкът в мое отсъствие.Второ, олегите бяха ползвали по някой и друг ден почивка.И съвсем основателно. /…/ Картината в челото на тунела не беше съвсем от приятните. /…/ След два-три дни отново сменихме посоката и отново надясно.Като че ли идваше краят на спиралата,която бяхме започнали /…/ Пробивахме си път през богато цветово наситена материя,която не бе много трудна за обработване.Така продължихме около 6 метра.Един следобед,когато уточнявахме решението,Ели нарисува кръг на челната стена и в средата на този кръг-кръст.

Оттук нататък започва краят на нашата работа.Наклонът бе много голям.Наложи се пак да си правим прагове,за да можем да се задържаме,когато работим.А какво ни предстоеше?От това положение ние трябваше да копаем в двете посоки (вляво и вдясно) дъгообразни участъци,докато ги съединим.По такъв начин се образува каменен цилиндър с диаметър около 3 метра и височина около 150 см. /…/Цялата тази дейност продължи до към средата на април. /…/

Със завършване на работата по оформянето на цилиндъра и неговото укрепване фактически завърши втория етап от операция “Слънчев лъч”. /…/ Повече не ни се разрешаваше да използваме взривно вещество.Нещо друго,което очертаваше нов етап,етап на интелектуалната част,както го нарекох аз.През тези 18 месеца се случиха много неща.Още през лятото на 1991 г. Ели беше предупредила,че ще получава писмени послания в продължение на няколко месеца и то всекидневно.И през ноември този процес започна.Тя пишеше и рисуваше на непознато за нас писмо.Нищо от това,което тя пишеше,ние не разбирахме.Отначало писмото беше разхвърляно,но после придоби много строен,систематизиран вид.

Писанията бяха в хоризонтални редове,в колони,във вид на животни,на свитъци и др.Така за тези няколко месеца тя изписа около 800 страници,които грижливо подвързахме в пет книги. /…/ Именно затова казвам,че настъпи интелектуалната част от операцията. /…/ Един от първите,посветени в това дело,е директорът на Националния археологически музей професор Димитър Овчаров.По-късно до сформирането на експертна комисия на Министерството на отбраната с нашата работа частично или напълно се бяха запознали повече от 40 научни работници с различна насоченост и пофесия.За съжаление все още никой нищо не е разчел.Догадки и предположения много,но отнасящи се до вида писменост и от кой географски район е.Нищо друго. /…/

Експертната комисия на Министерството на отбраната работи по предварително подготвена план-програма от 21 до 28 септември.На 28 септември бе планирано заседание на комисията за обсъждане на частните протоколи.Отсрочка до 2 октомври поискаха представителите на геоложката група. /…/

Неблагоприятните (за нас) изводи на експертната комисия доведоха до заповед на министъра на отбраната от 4.XI.1992 г. за консервиране на обекта. /…/

Химически състав на глината, която според полковник Кънев е употребявана като “хоросан за спойката на отделни пластове”. (надявам се, че измежду вас ще има достатъчно силни ученици и дори специалисти по химия и геология, които ще проявят интерес и може да ни изпратят някои интересни идеи и предположения.Обичаен ли е такъв състав на глината? )

1. Желязо - над 100 г. на тон
2. Берилий - 30 г. на тон
3. Манган - 0,03 %
4. Олово - 30 г. на тон
5. Цирконий - неуточнено количество
6. Хасний - неуточнено количество
7. Галий - неуточнено количество
8. Никел - неуточнено количество
9. Ванадий - 70 г. на тон
10. Хром - неуточнено количество11. Мед - неуточнено кол