|  Изолирано от целия свят,в недостъпните планини на северо-западно Мексико,племето тарахумара всяка година празнува Страстната седмица.Хората извършват религиозни ритуали и ... пият "тесгино" - бира от царевица.
Ето вече 3 дни бият барабани в район Сиерра-Мадре - една от планинските системи в Мексико.Тарахюмара казват,че бие "сърцето на Земята".Почвата тук е червена,цялата в пукнатини,много суха и камениста.Покриват я само редки кактуси,способни да растат в най-непоносимите условия.Под биенето на барабаните жените от племето варят бира от царевица,добавяйки в нея магични треви,съдържащи леки наркотични вещества.Получената напитка е силна и опианяваща.
Девойки украсяват старичката църква със зелени клончета,под звуците на цигулки,флейти и сонажас-мали хлопки,пълни с камъчета,следващи ритъма на барабаните.
Започващите още от март жеги стават нетърпини даже тук-на около 2'000м надморска височина.Реките пресъхват,а да се намери сенчесто място е извънредно трудно.Затова и хората с нетърпение чакат сезона на дъждовете.
Тарахумара са горди с това,че са съхранили своите древни традиции.За да се отбележи празника,пръснатото племе се събира на групи по няколко човека.Техните малки "ранчо" са в каньоните на север и са изолирани не само от света,но и едно от друго.За да присъстват на своя празник,хората вървят цели дни под палещото слънце в кал и по остри камъни.Като че ли не знаят умора!Понякога,на шега,се самоназовават "ра-рамури" - "бягащи хора".
По украсата на тялото може да се определи откъде идват.Хората от местността Норогашика са нарисували върху кожата си малки бели и големи червени петна.Тези от Сатево са с черни петна по ъглите на фигурите си.Тарахумара с черни петна и черти на кожата олицетворяват "жюдиос" - приятелите на Иуда.Всеки отдавна знае,каква роля в Страстната седмица ще изпълни,още от времето,когато тарахумара ведело чергаски живота,най-вече ловувайки и събирайки ядливи треви и корени върху платото сред дъбови и иглолистни гори,в каньони с кактуси и храсталаци.През XVIв.,с идването на мисионерите,започнало оседняване,обработка на земята и сеене на зърнени култури.Сега племето е от около 60'000 човека.Участъците на тарахумара са много малки,затова и запасиите се изчерпват дълго преди да съберат следващата реколта.Но тези хора винаги поделят всичко със съседите си и последното зърно.Тази племенна солидарност е причината да се преживеят толкова тежките условия.
 Тарахумара са събрани за праздника,кожените барабани бият,а под ритъма им,в кръг,се движат танцьори.Пуйчи пера на главите,символизират фарисеите,божиите врагове.После се построяват пред "Стражата",пазеща старата сграда на църквата.
A в една къща бирата вече е готова.Както казват шаманите - най-уважаваните хора в племето, "- Дъждът без бира няма да завали,бирата без царевица не може да се приготви,царевицата без дъжд няма по израстне".Сега-на Велики Четвъртък,се вари,а денят на процесията е утре.До тогава рарамури не трябва да пият бира.
Eто слънцето се скрива зад планината.
Тарахумара тръгват на Кръстно шествие.Процесията оглавяват "гобернадор"-ът - вождът на племето и шаманът.Зад тях шества "тенанш" - възрастна жена,която носи лика на Света Гваделупа.Над процесията,завърпваща с подскачащи деца,се вдига дим от кандилата.Всички влизатт в сивата църква.След няколко думи на шамана,процесията напуска така бързо сградата,както е и влязла.В следващите няколко часа хората ще обикалят църквата.При изхода жените тръгват по часовниковата стрелка,а мъжете-обратно,за да се срещнат до малки кръстове,вкопани в земята.Така,със свещи и факли,окъдена от тамян и растителната смола копала,церемонията прекарва до полунощ.Хората ходят ту около църквата,ту около кръстовете в земята,шептейки молитви под звуците на флейти и барабани. Кръстовете в земята наричат "курази".Те символизират пространството,геометричната концепция за света,а също материализацията на Бащата-Слънце и Майката-Луна,които наглеждат човечеството.
Настъпва утрото на Велики Четвъргък.Някои тарахумара не са спали до самия изгрев.Когато Слънцето достига зенита си,шаманът и гобернадорът отиват до 2 кръста,символизиращи Слънцето и Луната и им принасят в жертва кръв от коза и тамян.Според местно поверие,в този час боговете се спускат на земята,за да хапнат.После местният лекар почва друг ритуал.Взема бира с половинка от тиква и я плиска в 4-те посоки.В този момент цари гробно мълчание.Това е своеобразен благослов и означава началото на самия празник.Чашки,също от тиква,минават от ръка в ръка докато всички не станат пияни.
Барабанният бой се усилива.Появяват се пинтос - приятелите на дявола и съюзниците фарисеи.Телата и косите на пинтос са покрити с тебешир.В съзнанието на тарахумара дяволът винаги е бял,с брaдa и e баща нa шашошите,т.е. метисите.Пинтос изпълняват танц на воините на дявола,по време на който яростно тъпчат повехналата трева в кръг.Барабаните бият така,като че има земетресение.Царевичната бира "удря в главата" и хората започват да се веселят,защото в събота,на обяд,завършва Страстната седмица.Именно тогава изгарят сламената кукла на "Жюда",символизираща шашошите.
Тарахумара отдавна са приели този сценарий за празника,измислен от йезуитите.Тук Бог е Слънцето,а Дева Мария-Луната.Няма ни Христос,ни Свети Дух .Бог е Тата Диос,този,който е горе.Той наглежда рарамури,докато дяволът Витари е долу,във водата.
Танцът по време на такива празници при тарахумара олицетворява живота и е своеобразно жертвоприношение към Слънцето и Луната.Танцуващите съплеменици,не без помощта на бирата,изпадат в транс.Усещайки прилив на душевни сили,мислено прогонват от себе си напасти и болести.Племето счита,че болестите не идват по естествени причини,а в резултат въздействията на черни сили и дяволи.Затова и ролята на шаманите,които са длъжни да намерят средства за възстановяването на душите,откраднати от болния после човек,е огромна.
Този път празникът завърши с първите капки дъжд.Тарахумара ъанцуваха и изпиха толкова много тесгино,че злите сили,според поверието им,са победени,а Жюда е мъртъв.Сега вече може да се захващат със сеитбата,която тарахумара извъшват заедно със съседи или близки роднини.
Бирата е социален фундамент в икономическия и религиозния живот.Раждане на дете,сватба,погребения и други събития не минават без нея.Тарахумара не употребяват "твърд алкохол".Но бирата смятат за дар от боговете.Според тарахумара тя предпазва от противоречия в племето и даже...от изневяра?! (е,ако живееха в "цивилизования свят",щяха бързо да се откажят от това си твърдение...-IYI)
Сегашният празник е време за запознанства между моми и ергени.А ако вече са се опознали и харесали,мъжете казват на всеослушание,че искат да се оженят и окачват на бъдещата си Половинка кутийка,удряйки й шамар,а бъдещата съпруга смирено приема този символ на съпружеската власт. Бирата при тарахумара влияе благоприятно и на междуйерархичните отношения.Защото и хората от най-ниското стъпало на социалната стълбица,могат да "поканят при себе си Господаря" и другите богове,за да пийнат бира и последните не могат да откажат на това |
