Според Джеймс Чърчуард, Лемурия е била 8000км дълга и 5000км широка и е представлявала тропически рай като Градината в Еден. Той твърди, че около 64 милиона души са загинали при потъването й преди 50.000 години. Тихоокеанските острови са планинските върхове на потъналия континент. Точни и детайлни карти на Лемурия и Атлантис са намерени върху каменни блокове от периода преди цивилизацията на инките да се развие. Картите са открити от Д-р Жавиер Кабрера и са фотографирани от Робърт Чароукс.
Дипломатът на служба в ОН, Фарида Исковиет, Който бил асистент на президента на ОН Адам Малик, посетил Мауи през 1972 и изследва Лемуриански руини и история и заключва, че са истински.
Почти преди една галактическа година, 26.000 години, била Златната ера на империята на Слънцето. По това време човечеството живеело в мир, любов, хармония и просперитет по-големи отколкото можем да си представим сега. Слънцето в империята на Слънцето било символ на първоначалните съзидателни сили, излъчвани от централното слънце в центъра на Вселената, целебните енергии на времето и пространството от други измерения, източника на целия живот, материя и енергия. Слънцето символизирало още и слънцето във всяко човешко същество, невидимият вътрешен пламък, който свързва човек с неговия космически създател. Лемурианците вярвали, че слънцето се намира в третото око на човек, невидимо око вътре в нас, което е в хармония с нашите най-вътрешни преживявания.
Според Чърчуард, повечето лемурианци живеели в къщи с прозрачни покриви. Те не познавали стреса и болестите и живеели по стотици години, развивайки тяхната свръхсетивност и вътрешна хармония през почти 40-те хиляди години обществена практика и експериментиране. Благодарение на тази хилядолетна еволюция те спечелили признание в телепатията, астралните пътувания и телепортацията, който правели превозните средства излишни.
Повечето от тези, които са писали за Лемурия твърдят, че жителите й са били предимно вегетарианци, земеделци, живеещи на открито, които работели в хармония с природата, и имали малка нужда от технологии. Лемурианците се концентрирали върху медитацията и развитието на свръхвъзприятелна сетивност (свръхсетивност).
Лемурия почти не се интересувала от технологиите на Атлантидите, а предпочитала да експериментира с психична енергия да премества обекти (доказано от Юри Гелар по време на неговите изследвания в Станфордския университет през 1970-те). Те използвали и ултразвукови вълни, слънчева енергия, енергията на кристалите и телепортацията за да строят и местят предмети.
В една от книгите се описва предбрачния ритуал в Лемурия. По-възрастните взимали всички притежания на мъжа и жената, на които предстояло да се свържат в брачен съюз, така че те оставали без абсолютно нищо - без храна, дрехи и инструменти. После ги изпращали за един месец в горите. През това време те трябвало да си построят подслон, да си направят дрехи, да си набавят храна и общуват без да спорят или да изпитват негативни чувства един към друг. Ако успеели, те вече били оженени и техните вещи били връщани, ако ли не - те просто не можели да се оженят.
Лемурия се е намирала там, където днес е Тихият океан. Била е тропическа, матриархално, селско общество. Имало е централни места, където групи от ясновидци, оракули и свещеници извършвали лечебна работа. Това е било неагресивно общество. Въпреки че не може да се докаже, е имало извънземен контакт през това време и когато Лемурия отново се издигне много от нейните тайни ще бъдат разкрити.
Има някои територии на планетата, които са последните останки от Лемурианската империя, като например островите Фуджи, Хаваите, Великденските острови и част от територията на Лос Анджелис. След разрушаването на Лемурия, нейното население се пръснало и поставило корените на Тибетците, Ескимосите, Маите и коренните американци. Те станали устните преносители на свещените писания.
