Когато неутронната бомба беше новост, се появиха доста анекдоти за нея, макар темата да не е особено смешна. Може някой от тях да е дал идеята на Алан Вайсман да създаде въображаем модел на една Земя без нас

В продължение на много години журналистът Алан Вайсман полага неимоверни усилия, за да изгради картината на един своеобразен апокалипсис – ако в един прекрасен ден слънцето изгрее над Земята, а на нея вече няма хора. Представените идеи, плод на разговори с известни учени от цял свят, са зашеметяващи, в резултат на което цяла Америка полудя по темата.

Отделните първоначални материали на Вайсман прерастват в серия от търсени и много четени статии, а те – в книга. Появила се под заглавието Светът без нас, тя предизвиква огромен интерес не само от другата страна на Атлантика, но и в Европа.

3 години Вайсман пътува по света, за да интервюира най-добрите инженери, биолози, зоолози, физици и физико-химици – специалисти по въпросите на атмосферата, реставратори на произведения на изкуството, палеонтолози, ботаници, геолози.

Неизменните въпроси, който им задава, са: „Какво ще се случи в сферата на тяхната дейност, ако един ден хората изчезнат?" и „Ще разруши ли природата всичко, създадено благодарение на човешкото знание?"

Картината разкрива невероятната сила на природата да се възпроизвежда и да заличава следите от човешката намеса. Поразителни са също устойчивостта и неуязвимостта на някои наши творения.

Кои са сградите, които първи рухват? Какво ще стане с ядрените електроцентрали? Каква ще е съдбата на паметниците на културата? Какво ще остане от нашата цивилизация и ще има ли следи от нея по повърхността на планетата? Ще има ли пак победители и победени? Какъв ще бъде видът, който ще ни наследи?

Внимание! Няма да  са хлебарките! Със сигурност!

Според изследванията първата осезаема липса на човека ще се почувства на втория ден. Светлините ще изгаснат, защото няма кой да захранва електроцентралите. Изкуствените светли точки в пространството ще изчезват една след друга и планетата ще потъне в мрак.

Различните елементи на инфраструктурата ще се разпадат прогресивно. „Новата джунгла ще превзема градовете по същия начин, както тази в Гватемала е погълнала пирамидите на маите и техните градове", пише Вайсман.

Умопомрачаващ ще бъде случаят с Ню Йорк. Авторът разговарял дълго с градските власти по поддръжката, запознати добре с архитектурата и системите за захранване. „Така открих – твърди журналистът, – че внушителната ни инфраструктура, изглеждаща толкова солидна и неразрушима, всъщност е доста крехка и съществува в този си вид само благодарение на шепа хора, които държат в ръцете си живота на милионния град."

Манхатън, например не е бил нищо повече от мочурлив, покрит с хълмове остров, докато не сме го изравнили и покрили с бетон подземните реки, които са около 30. Пресушили сме в максимална степен водата, но нейните източници съвсем не са изчезнали.

Всеки ден инженерните групи в метрото изпомпват 50 млн. литра вода, за да не попадне тя в мрежата от тунели. Ако тези хора изчезнат, с тях ще спрат да функционират съоръженията за изпомпване и поддръжка и нюйоркското метро ще се наводни напълно за 48 часа!

След 2 дни същото ще сполети подземията на повечето сгради – били те небостъргачи или не. После огромният боклук на града, изпопадалите клони и листа ще затрупат отводнителните канали и шахтите.

В това време с пълна сила ще тече процесът на подземна ерозия на почвата и на корозия на бетонните подземни съоръжения, които за 20 години ще се разрушат напълно. За по-малко от десетилетие неразбиваемите бетонни магистрали ще заприличат на вулканични кратери. Накрая някои от улиците и булевардите ще се превърнат в пълноводни реки.

Основите на повечето здания не биха могли да издържат повече от 50 години. Ураганите и другите природни бедствия, на които няма да има кой да се противопостави, ще ударят с неподозирана сила оцелелите къщи и съоръжения. Ще се освободят нови пространства, които много бързо ще бъдат превзети от агресивната дива растителност.

Така градът ще изгради своя собствена, напълно независима екосистема. Много растителни и животински видове ще дръпнат бързо напред в развитието си, тъй като киселинността на средата рязко ще намалее вследствие на разпилените навсякъде основни съединения (като варта) от разрушените сгради. Увивни растения, като безумно устойчивия отровен див бръшлян, ще оплетат клони и стебла върху всичко оцеляло.

По-силните маслинови дървета ще допринесат за задържането на повече азот в почвата, което пък от своя страна ще фаворизира разпространението на растения като слънчогледа и ябълките, чиито семки, попаднали в гушите на птици, ще доведат до масовото им разпространение.

Според Денис Стивънсън от Ботаническата градина в Ню Йорк мощни дървесни видове като айлантът, наричан още Небесно или Райско дърво, ще причинят с корените си непоправими щети на земната повърхност, като я деформират.

Койотите ще царстват в Сентръл парк, където ще живеят и много елени, мечки и вълци. Сред руините ще отекват песните на жабите, които ще обитават населените с активен живот канали.

Няма да я има само фауната, спътник на човешкия свят. Непобедимата хлебарка – дошла при нас от топлите африкански земи, ще изчезне, тъй като ще изчезнат и отопляваните подземия и мазета.

Мишките и плъховете също няма да пребъдат поради отсъствие на храна в боклуците и поради факта, че вечните им врагове – ястреби и мишелови, ще пърхат на воля в градовете джунгли. Гълъбите ще се върнат отново към вида, от който са произлезли – т. нар. скален гълъб.

Пример за такова развитие е районът около Чернобил, сочи проучване на Тексаския университет. В него дивите прасета са 15 пъти повече в сравнение с тези в съседните зони, а хищниците се появяват и развиват с нечувана бързина. Стивън Клемънтс от Ботаническата градина в Бруклин разказва пък как върху непочистените клони и листа може да падне гръм, който да предизвика огромно пожарище.

Това би могло да се случи и в оцелелите сгради, загубили гръмоотводите си, възпламенявайки тоновете хартия и декоративните дървесни елементи. Така и полуразрушеното ще се стопи.

След 300 години елегантните висящи мостове на Ню Йорк ще изчезнат, но някой специално проектирани като „Хелгейт" биха могли да се съхранят. Старинните каменни сгради като Централната гара и музея „Метрополитън" ще оцелеят най-дълго, тъй като ще престанат киселинните дъждове, които разрушават мрамора.

Последните, които ще се срутят, ще бъдат най-старите каменни манхатънски постройки като катедралата „Св. Павел" на „Уолстрийт", която е завършена през 1766.

След 5 века мантия от непреодолима джунгла ще покрива напълно острова. Вековни дъбови и букови дървета ще вплитат клони, а стволовете им ще са покрити от непроходимата мрежа на увивните растения. Това обаче няма да е задълго, защото всичко ще изчезне, поразено от ледников период!

3 пъти за последните 100 млн. години ледници са превръщали Манхатън в повърхност, гладка  като табла за сервиране. Ледникът ще изравни и превърне в прах последните остатъци от боклуците – стъкла и пластични отпадъци. След тях ще остане само червеникавият прах на разпрашените от ниските температури медни проводници и жици.

Бъдещите интелигентни същества биха могли да го оползотворят, но нищо няма да им подскаже какъв е неговият произход. И накрая, след 10 млн. години, външен посетител би могъл да разпознае в бронзовите статуи познати форми, но това ще са единствените реликви от човешката ера.

Извън градовете ще текат идентични процеси. По нивите сладкият морков ще се превърне в горчивия вид, от който всъщност произхожда. Броколите, зелето, брюкселското и цветното зеле ще се върнат към общия си прародител. Бетонните изкуствени езера – язовирите и други от този род, ще се разрушат най-много за 120 години, заливайки огромни терени.

Има да става и нещо далеч по-лошо. Само няколко дни след изчезването на човека 430-те ядрени реактора ще се разтопят или самозапалят поради изключване на инсталациите, които ги поддържат. След десетилетия на радиоактивно заразяване животът ще се върне към нормалното си съществуване, както става и в Чернобил.

Натрупаните ядрени отпадъци няма да създават особени проблеми. Те са затворени в саркофази от бетон и метал, програмирани да издържат поне хиляда години, когато и самата радиоактивност на съдържащите се стронции 90 и цезии 137 ще е намаляла също хиляда пъти, посочва в интервюто си Родни Юинг от университета в Мичиган.

Големите градове ще оставят на растителните и животинските видове и друго тежко наследство – тежките метали, които те ще трябва да разградят, погълнат, рециклират, филтрират и разградят постепенно.

В продължение на много десетилетия земята ще бъде отровена от контейнерите с петрол, а петролопроводите ще продължат да замърсяват в продължение на столетия.

Интересен пример в това отношение е старата фабрика при Роки Маунтин близо до международното летище в Денвър. Там е имало завод за химически оръжия –  нервнопаралитичен газ, запалителни бомби и напалм.

След Втората световна война в нея се произвеждат пестициди. През 1984  районът е обявен за най-замърсеният в САЩ. Сега е дива джунгла, която обитават на воля  гологлавите орли и дивите кучета.

Пътешествието на американския журналист не подминава и забранени за строителство  места като Чернобил и в Беловежката гора на границата между Беларус и Полша – единственият първичен и девствен лес в Европа. Той прилича на картина от приказките на братя Грим.

Мрачна дървесна гъстота и плътен мъх по стволовете на вековните дървета, сред които на воля се реят белоглавият орел, мишеловите, а в мрачното царство властват мечки и вълци.

Гората винаги е била място за лов на руските и полските монарси, а след Втората световна война е превърната в национален парк. В него могат да се видят 50-метрови дъбове, както и зубри. Трудно е човек да повярва, че някога цяла Европа е изглеждала така.

След 200 години ще останат много малко домашни животни. Кучетата, които ще подивеят, няма да издържат на конкуренцията. Екзотичните видове ще започнат ожесточена битка с подобрените домашни видове. След десетилетия всички растителни и животински видове, създадени с намесата на човека, ще отстъпят и постепенно ще изчезнат.

Домашният любимец – конят, ще се видоизмени, придобивайки характеристиките на известния кон на Пржевалски – единствения наистина див кон, който обитава монголските степи. Светът ще стане такъв, какъвто е бил и преди да се появи човекът.

За да си представи по-нагледно футуристичната картина, Вайсман заминава за Африка, където все още обитават големи животински видове, характерни за праисторическите времена. Само на този континент животните еволюират паралелно с човека, научавайки да се бранят от този най-свиреп хищник.

И днес Северна Америка би била рай за елени и лосове, ако не съществуваше човешката намеса. Непроходими джунглообразни гори биха покривали сушата от западното до източното крайбрежие. В тях биха властвали огромни тревопасни видове, следвани по петите от също толкова огромни хищници.

Такъв би бил животът и в морските дълбини. Цяла дузина морски обитатели от времето на Колумб са с размери, по-внушителни от неговите каравели, твърди палеонтологът Джеръми Джексън от Института „Смитсониън"за тропически изследвания в Панама. Според него костенурките с тегло над 500 кг били толкова многобройни, че можели да предизвикат засядане на корабите.

Многочислени били и популациите от огромни китове, акули и всякакви тропически риби. В кораловите рифове живеели огромни ята от херинга и многобройни колонии от стриди, които биха могли да филтрират на всеки 5 години  водата в залива Чесапийк между Мериленд и Вирджиния.

Вайсман е убеден, че неговият труд  може да се окаже твърде полезен за хората. Ако извънземни се появят след 100 000 години, те няма да открият никакви следи от човешко присъствие на Земята.

Пищна растителност ще е погълнала всичко, с което сме се гордели или срамували. Само при разкопки могат да изскочат части от стъклени или пластични предмети, някой и друг златен зъб. На места по дъното на океана могат да се забележат радиоактивни полета.

И една последна фантазия: може би стотици милиони години след изпаряването ни от повърхността на Земята блуждаещ вълнов радиоимпулс ще пренесе в галактиката неясни сигнали от телевизионните ни програми, за да обърка напълно някой извънземен оператор.

А иначе животът ни не е чак толкова лош и безсмислен, нали?...