Откакто се помни, човекът все се интересува по-скоро от утрешния, отколкото от днешния ден. И изпълва настоящето с най-разнообразни и странни опити да прозре напред във времето, да надхитри съдбата си. Представяме ви 6-те най-разпространени начини за гадаене в Европа. Както обикновено, по-вълнуващите неща сме ги изплагиатствали от Изтока, но това не е никаква изненада

Древните египтяни вярвали, че ако излеят в шепата си мастило и се втренчат в тъмната локвичка достатъчно настойчиво, воалът на неизвестността ще се вдигне и те ще прозрат собствената си съдба. Римляните, древните гърци и повечето северозападни индиански племена пък били убедени, че топлият, още пулсиращ черен дроб на жертвеното животно крие отговора на важен военно стратегически казус, който има спешна нужда от разрешаване. Проста дупка в земята, пълна с вода, била всичко необходимо за опитния полинезийски шаман да надникне Отвъд. Вода в чаша пък стигала на зулусите в Африка и на сибирските номади. Хвърлянето на кварцови кристали давало на апахите и еуахлаите в Северна Америка необходимите уверения, че и утре ще вали. Южноамериканското племе хуиле-че пък си давало труда да изрязва и лъска усърдно големи плочи черна вулканична скала, върху която после търсело видения от бъдещето.

И до ден днешен камерунските врачове наблюдават борбата на раци в кошница с глинени плочици, за да разберат ще бъде ли днес успешна търговята на рода. Когато липсвал по-ефикасен и внушаващ благоговение реквизит, хора от всички епохи и географски области се принуждавали да използват подръчни средства – стружки от собствените си нокти, острие на меч, камък от пръстен, чаша шери, горещи въглени и маково семе, за да се опитат да уталожат разяждащия ги страх пред неизвестността.

Гадателството като израз на неизтощимото човешко любопитство за това „какво ще стане после" е толкова старо, колкото е и самата човешка цивилизация. Стремежът да се избавим от слабостите си, да надхитрим враговете си, а защо не и самата Смърт, непрекъснато ни кара да се надяваме, че сред нас бродят благонамерени духове, които, ако бъдат поканени по правилния начин, ще прошепнат тайните на бъдещето в ухото ни. Е, или поне в ухото на някой, който е роден с таланта да ги чува – врачки, магьосници, вещици, шамани, ясновидци – все хора едновременно мразени и обичани, хулени и уважавани.

Ние, „нормалните", не можем да решим защо те ни ядосват толкова много – защото повечето от тях са шарлатани и ние се чувстваме унизени, че се оставяме да ни манипулират, или защото някои от тях действително имат чудна дарба, на която можем само да завиждаме? Най-дразнещото е, че никога няма да можем да си отговорим дори на този въпрос. Едно е сигурно обаче – дали ни се струва, че виждаме възхода и падението на цяла империя в косия полет на орела, или ни се причува изходът от важна битка във воя на свещеното куче, ние, хората, копнеем за предсказания и ще продължим да ги търсим под дърво и камък, сред кръв и вода, даже изгравирани в самата ни плът.

Прочутата кристална топка

Келтските племена, населяващи Британия преди повече от 4000 години, били обединени от върховни жреци, наречени друиди. Те са първите познати на историята хора, опитвали се да надзърнат в бъдещето посредством кристална топка. В по-късни времена това гадание било разпространено сред шотландците, които изработвали топки от берил или бистър планински кристал и ги наричали „камъни на силата".

Днес тази популярна практика се нарича кристаломантия. Тя изживява своя разцвет през Средновековието, когато съзерцанието на прозрачни или огледални обекти било използвано,  за да се „разговаря" с духове, да се припомня миналото, да се отгатват чувствата на любовниците и естествено, да се предсказва изходът от предстоящи събития. По времето на кралица Елизабет І един от най-близките є съветници, Джон Дий, известен като гениален математик, астроном и географ, а също алхимик и гадател, се кълнял в научната истинност на този вид прорицателство.

Методът на гадаене е сравнително прост – гледачът трябва да се взира в бляскавата повърхност на кристала толкова дълго, че да изпадне в транс. Противно на образа на старата циганка, надвесена над огромно кълбо, запечатан в съзнанието ни от множество филми и книги, повечето гадатели предпочитали да използват кристални топки, които се побирали на дланта им. В занаята обаче има и ненарушими правила: топката трябва да е идеално сферична (т.е. без плоско дъно за по-лесно поставяне на маса). Ако е достатъчно голяма, за да не може да се държи, тя трябва да е поставена на дървена или метална стойка, а ако е стъклена, в нея не бива да има мехурчета въздух. Ако е направена от истински кристал, той може да остане с естествените си оцветявания и несъвършенства.

Колкото до това как точно идват съдбоносните видения в кълбото, ентусиастите си противоречат. Според едни кристалът предизвиква свръхестествени халюцинации, а според други той е просто инструмент за отваряне на човешкото подсъзнание.

Да хвърлим боб

Мятането на малки странни предмети на земята с цел да разберем какво ни готви съдбата се нарича хвърляне на жребий. За целта различните култури използват най-разнообразни дреболии, макар общият вкус да клони към парченца кост, мидени черупки, зъби или дърво. Старият завет изрично забранява хвърлянето на зарове с цел отгатване на Божиите планове на 3 места, поради което ние, като послушни буквалисти, сме преминали към боба като по-невинно изглеждащ.

Благодарение на движението Ню Ейдж обаче днес най-разпространеният вид клероматия (нали не си мислехте, че ще минете без научното название?) е хвърлянето на викингски руни. Тези 24 идеограми представляват символично представени космически сили и човешки качества (един от знаците означава хаос, възможност за пораждане, друг значи слово, първа вибрация на творенето, трети значи майчинство, откърмваща сила и пр...) и между другото служат за ритуална писменост на северните прото-германски народи под името фютхарк. Този фютхарк, гравиран на малки дървени плочици, станал известен на римляните по време на кървавите им схватки с германски племена, които обичали да гадаят по него колко точно легионери ще заколят на следващата сутрин. Историкът Тацит разказва: „Отрязват клонка от плодно дърво, насичат я на парченца и ги издраскват с разни знаци. После ги разхвърлят по бяло платно." Повечето пъти руните предвещавали мрачни събития, както можем да съдим от една от най-известните нордически саги Инглинга. Там Гранмар, крал на Сьодерманланд, отива на поклонение в големия викингски храм в Упсала за пролетния празник и хвърля руни за бъдещето си. Резултатът е недвусмислен: „Плочиците така паднаха, че стана ясно, че той няма да живее още дълго."

Спокойно. Днешните методи за гадаене с руни не са толкова потискащи, защото се смята, че позициите им не бива да се тълкуват буквално, а винаги според контекста на въпроса, който просителят е задал при хвърлянето. Така че ако се чудите дали мъжът, в когото сте влюбена, ще ви отвърне със същото, а в центъра на кръга се падне руната на огъня на унищожението, не бойте се. Никой няма да умре, но вероятно и свалката няма да е успешна.

Прозорец към света, прозорец към бъдещето

Библиомантия. Противно на първата ви асоциация със свещения текст на християнството, този термин се отнася изобщо към гадаенето чрез случайно разтваряне на книга (biblion на старогръцки значи просто книга). Тази практика е изключително разпространена сред всички култури, които могат да се похвалят с писменост – дори не е задължително писанието, с което се провежда консултацията, да е свещено. В моменти на криза индусите се допитват до Ведите, юдаистите – до Талмуда, мюсюлманите – до Корана или Хафиза, а християните, то се знае – до Библията, макар самата тя изрично да забранява гаданията. В античността към същото мистично любопитство били склонни елините, които използвали за целта Илиада и Одисея на Омир по липса на по-уважаван текст. През Средновековието пък любителите на стара литература, които не искали да петнят Светото писание със суеверията си, използвали за гадателски цели Енеида на Вергилий.

Най-старите доказателства за библиомантия са ни останали от Китай, където мандарините с трепет се допитвали до класическия текст И Дзин (Книга на промените), като определяли коя страница да отворят посредством хвърлянето на сухи стъбълца бял равнец. Сред най-екстравагантните обичаи в библиомантията се числи т.нар. „ритуал на търпението", който се състои в стоене пред библиотечен рафт часове наред със сляпата вяра, че накрая най-подходящата книга сама ще се падне на пода и ще се отвори на точната страница.

Гадаенето по книга има огромно влияние в европейската култура, особено за мистичния католицизъм. Именно на него дължим великите деяния на св. Августин и св. Фанциск от Асизи. Бъдещият основател на францисканския монашески орден поискал съвет от Светото писание как да осмисли живота си и 3 пъти отворил наслуки Евангелието, докато се молел в църква. И трите пъти попаднал на стих, в който Исус призовавал учениците си да захвърлят земните си притежания и да го последват. Затова фанцисканците и днес се славят със строго аскетичния си начин на живот. Колкото до св. Августин, той имал съмнения във вярата си, докато един ден не чул детски гласове да повтарят под прозореца му: „Вземи и чети, вземи и чети!" Разплакан, той отворил Библията на същия пасаж, който векове по-късно просветлил и св. Франциск, и по собствените му думи „веднага сърцето ми се изпълни с покой и сигурност, досега непознати".

Всичко коз или пас?

Гадаенето, както и играта на карти, е нещо непознато за Европа до началото на ХІV век, но и двете явления бързо набират популярност като поредната екзотична мода от Ориента – слава, подсилена от легендата, че самият древноегипетски бог на мъдростта, ибисоглавият Тот, е изобретил тестето, за да се свързва чрез съзерцанието на множеството сакрални изображения с Отвъдното. Истинският бум на гледането на карти обаче помита Стария континент през ХVІІ век и се задържа като най-предпочитан метод за надзъртане в бъдещето до средата на ХХ.

В Англия, Канада и Америка гадателките използват пълния брой (52) карти, докато във Франция – тесте за пикет от 32 карти (за целта се отделят всички карти между 2 и 6). Скоро привържениците на този метод развиват стройна система от правила: картите, използвани за гадания, не бива да бъдат употребявани за игра, нито да бъдат докосвани от друг освен от собственика. Особеното при гледането на карти е, че понякога тестето може да реши да е „опърничаво" и да предсказва само лоши, нелепи или невъзможни неща, особено ако човекът, чиято съдба трябва да бъде показана, не вярва наистина в силата им да предсказват.

Заедно с традиционните карти за игра през Ренесанса в Италия стават прочути и картите таро, внесени от Мамелюшки Египет. Основната разлика между двата вида карти е в много по-силната мистическа аура на тарото. Този вид тесте се състои от 22 големи аркана и 56 малки. „Аркан" е дума от латински произход, означаваща „нещо скрито, тайно". Големите аркани са уникални за тарото карти, включващи много познати и вълнуващо зловещи символи като Дявола, Лудия, Мага, Звездата, Императора, Колесницата, Кулата, Любовниците... Малките аркани приличат на обикновените карти за игра, защото съдържат „дворцови" образи като крал, кралица, рицар (подобни на нашите поп, дама и вале), както и по 10 номерирани карти.

Между двата вида карти съществува близко родство, основано на концепцията, че всяка боя отговаря на един от 4-те основни вселенски елемента и на подвластните им стихии в човешката душа. Спатиите в обикновените карти и Копията в таро символизират огъня и желанието за власт, породило всички вражди, но и повечето постижения в човешката история. Карото и Пентаклите (понякога известни като Огледала) са знаците на земята и комбинациите им дават предсказания за здравето и материалния просперитет. Спатиите пък съответстват на Мечовете в тарото и на елемента въздух, отговорен за висшите стремления на човешкия ум.

Отпий от съдбата си...

...с лъжичка-две тасеография. Под това помпозно име се крие цяла гама гадателски практики, много популярни по нашите ширини – гледане на кафе, на винена утайка и на чаени листа. Названието на този тип прорицателство идва от арабската дума за чаша (tassa), тъй като именно присъствието на този съд обединява разнообразните опити да се прозре в бъдещето с помощта на остатъците от някоя вкусна напитка.

Първи на Балканите опитали древните елини, които вместо да допият виното си, плисвали последната глътка по най-близката светла повърхност и тълкували странните форми, които локвичките образували. Гледането на кафе идва по нашите земи през ХІV век с нашествието на османските турци, на които дължим и майсторлъка за приготвянето на гъсто, каймаклия кафе, оставящо подходящо количество утайка. Едно от основните правила при гледането на кафе е, че пиещият не бива сам да тълкува отпечатъците на дъното на чашата си. Според близкоизточната традиция, след като приключите с пиенето, трябва да обърнете чашата към себе си, за да „разбере" утайката, че трябва да покаже именно вашето бъдеще, а не нечие друго. После чашата се обръща върху чинийката, утайката се разтича по чашата и се оставя да изсъхне, преди да се пристъпи към гадаене.

В Румъния постъпват по друг начин – там гадателката ще ви накара да разклатите чашата си добре, докато утайката покрие вътрешността є почти до ръба. Както при повечето тасеографски гледания, тълкуването на изображенията в утайката зависи от опита и асоциативната мисъл на гадаещия – символите, които са очертани от утайката, но с бяла вътрешност (там, където се вижда порцеланът на чашата), се считат за добри, а тези, изрисувани изцяло с помощта на някоя по-тлъста бучица кафе, се считат за неблагоприятни. Обикновено гледачката тълкува групи от символи в непосредствена близост един до друг, за да може да оформи смислен сюжет. След като гаданието приключи, изпилият кафето бива призован да „отвори сърцето си". Това се получава като притисне палеца на дясната си ръка към дъното на чашата и лекичко завърти по посока на часовниковата стрелка. Оставения отпечатък гадателката ще интерпретира като най-съкровените мисли и желания на клиента си.

Гледането на чаени листенца възниква първо в древен Китай, но през ХVІІІ век придобива огромна популярност по земите на Британската империя – Англия, Шотландия и Ирландия. Вариациите при гадаенето с чай не са малко: интересуващият се от бъдещето може да изпие или да излее течността, може да разклати или да не разклати чашата, да я обърне върху паничката или не, но при всички случаи чаят трябва да е приготвен по най-простия начин, без участието на цедки или пакетчета. Гадаенето се извършава отново на принципа на „разчитането" на случайно получените образи: змията означава предателство или враждебност, пиката намеква за добра сполука чрез усърдие, планината предвещава труден път, а къщата – промяна или успех. По традиция прорицанието върви от настояще към бъдеще, като „сега" се намира на ръба на чашата откъм дръжката, а най-далечното бъдеще – на самото дъно. Спиралата на времето тече, разбира се, по часовниковата стрелка.

На ръката му е изписано

Хиромантията е най-популярният и най-лесен начин да се опитате да надникнете в бъдещето си, защото не изисква никакви предварителни приготовления, изпадане в транс, проливане на животинска кръв, пиене на чай и взиране в разни огледални повърхности. Ако вярвате на заклетите хироманти, всеки от нас носи маршрута на съдбата си, ясно изгравиран върху дланта си.

Тази идея наистина е много стара – преди повече от 5000 години индийският мъдрец Валмики написал дългата поема Ученията на Валмики Махарши за тайните на мъжката длан. От Индия хиромантията била пренесена до Китай, Тибет, Египет и Персия някъде към 3000 г. пр. Хр. Най-сетне тя се добрала и до древна Гърция, където философът Анаксагор я разучил и практикувал. Днес тя е позната в Европа главно през циганската традиция, която има доказана връзка с оригиналната индийска.

Според просветените в тайните на човешката длан ръцете биват 4 типа, свързани с 4-те елемента, изграждащи света. Земните ръце се разпознават по широките, квадратни длани и дебели пръсти, плътната или загрубяла кожа и обилното зачервяване. Дължината на дланта обикновено е равна на тази на пръстите. Притежателите на този тип ръка обикновено умеят да печелят, да полагат грижи, да изхранват и да защитават. Въздушните ръце са ръце на интелектуалци и хора, които най-добре използват разума си, за да постигнат онова, което са намислили. Те обикновено не са подходящи за тежък труд, както личи от сухата им кожа, дълги пръсти с изпъкнали кокалчета и прекалено халтавия и гъвкав палец. Дланта тук обикновено е по-къса от пръстите. Водните ръце принадлежат на артисти, художници, поети, мечтатели, романтици. Те са деликатни, дланите са по-скоро овални, а пръстите са тънки, дълги, гъвкави и изтънени в краищата.

Хиромантите обикновено тълкуват разположението, дебелината, дълбочината и извивките на 3 основни линии на дланта и 4 второстепенни. Трите основни са Линията на Живота, Линията на Ума и Линията на Сърцето. Последната започва от външната страна на ръката точно под кутрето и обикновено завършва някъде преди основата на показалеца. По нея гадателите съдят каква е емоционалната стабилност на личността,  какви са перспективите в любовния є живот, дали е склонна към депресия, или има стоически нрав, но също така се осведомяват дали я заплашват кардиологични проблеми. Линията на Ума – обратно, започва изпод показалеца и обикновено спира някъде преди кутрето. Тя често има общо начало с Линията на живота. По нея гадателите вадят заключения за уменията на личността да учи, да общува, да предпочита интелектуалните пред плътските удоволствия. Тази линия разкрива дали човекът е склонен към логична мисъл и анализ, или има по-творчески иинтуитивен подход. Линията на живота, разтягаща се в дъга между гънката в основата на палеца и основата на китката, предизвиква най-много противоречия сред посветените, защото наличието є намеква, че е възможно да се предскаже точно колко ще живее всеки от нас само с един поглед върху дланта. Според хиромантическата традиция върху тази линия са изписани тайните на човешката виталност, хъсът му за живот, но също така и всички важни житейски обрати – бедствия, смъртни опасности, тежки болести, наранявания, загуби.

Второстепенните линии на ръката дават подробности за някои важни за оцеляването на всеки индивид черти на характера: Поясът на Венера пази ключа към способността да отгатваш чувствата на другите и да ги манипулираш успешно, Линията на Слънцето разкрива вкус към славата, сензацията и скандала, Линията на Меркурий индикира остър търговски нюх, предприемчивост, но и крехко здраве, а Линията на Съдбата най-често се смята за представителка на всички онези поврати, които човек не може да предвиди и да предотврати чрез собствените си действия и планове.