Кои са далитите?
Съгласно индуизма, хората са създадени от различни части на тялото на божеството Паруша. Принадлежноста към дадена каста, от тук и социалното положение, се определя от коя част на тялото са произлезли предците на човек. Принадлежноста към кастата определя каква работа и брак ще има човек в живота си.

Според хиндуизма хората са разделени по рождение на четири касти: каста на свещениците, каста на войните, каста на търговците и каста на работниците. Далитите не принадлежат към нито една от тях - наричат ги пренебрежително "недокосваните", "недосегаемите", "нечистите"...

Далитите по всяка вероятност водят началото си от задника на Паруша и затова им се дава най - мръсната работа свързана с почистване на фикалии, извозването на трупове и събиране на боклук Физически контакт с тях и дори ползването на един и същ источник на вода се счита за недопустимо и затова ги наричат още "недосегаемите". Това е най - нисшата степен на кастовата система и въпреки, че индийската конституция защитава правата на делитите, те в действително са безправни. Вероятно, това е накарало Парламента на ЕС да приеме на 1.2.2007 г. резолюция за " Човешките права на далитите". Посочени са някои фрапиращи факти:
+в Индиа живеят 167 млн.далити или 16.2 % от населението.

+13 далити ежемесечно са убивани.

+5 семества далити губят къщите си от умишлени пожари ежеседмично.

+6 далити са отвличани ежеседмично.

+3 жени далити са изнасилвани ежеседмично.

+11 далити са пребивани ежеседмично.

+12 % от децата на далитите умират преди да навършат 5 месеца.

Далитски деца в Индия

Не им се разрешава да носят обувки или да седят на автобусната спирка. Не получават поща в домовете си, а на децата им не е позволено да се хранят заедно с другите в училище. Стават жертви на жестокости и убийства. Далитите в Индия, наброяващи около 167 милиона души, страдат от физическа и социална дискриминация, докато в същото време Индия е най-голямата действаща демокрация в света.

Ако представител на по-висша каста бъде докоснат от далит, той счита себе си за омърсен и преминава през специален ритуал, за да се пречисти от този физически контакт.

Далитите живеят в условия на физическа и социална сегрегация, насилие и неравнопоставеност пред закона. Достъпът им до поземлена собственост, работа, образование и здравеопазване е оскъден. Официалните полицейски статистики в Индия посочват по 13 убийства на далити седмично, опожарявания на домове и собственост на 5 далитски домакинства седмично, изнасилвания на 3 далитски жени всеки ден.

За тяхното тежко положение е виновна не глобализацията, а хиндуизмът, най-разпространената религия в страната, която им забранява каквито и да било контакти с висшите касти (откъдето и идва названието им "неприкосновени"). Традиционно на тях им е забранено да използват обществените пътища и кладенците, за тях достъпът до училищата е невъзможен. Те живеят в изолирани квартали. Тези правила, които все още се спазват в селските общности, вече са на път да изчезнат в големите градове. Властите в Индия не са равнодушни към това явление. За правата на "неприкосновените" активна борба е водил Ганди. Конституцията от 1950 година им предоставя места в парламента, пропорционални на демографския им ръст. От 1935 година британските колонизатори провеждат по отношение на "неприкосновените" политика на "позитивна дискриминация", като им предоставя правото да заемат длъжности в администрацията. От 1970 година те се ползват с квоти при постъпване в различните образователни учреждения.

Неотдавна, в гр.Нахпур - Индия, 2500 членове на кастата на далитите си смениха вярата от индуизъм в будизъм и християнство. По този начин те изразяват своето несъгласие с съществуващата кастова система в Индия. Церемонията на покръстването е била в чест на 50 годишнината от приемане на будизма от Бхимрад Рамдни Абедкари, бивш далид, който станал известен индийски мислител.

3000-годишната кастовата система в Индия беше премахната от конституцията от 1950 година. Съществуват индуски школи, които отричат дискриминацията и изключването въз основа на кастов признак като отклонение от тяхната вяра. Далити са заемали и постове на министри, а през периода 1997-2002 г. Индия е имала дори президент далит - Kocheril Raman Narayanan.

Разбира се, направеното до този момент далеч не е достатъчно и с това се обяснява критичната позиция на някои активисти. Един от тях Пол Дикавар, смята, че "за петдесет години е било напълно възможно да се стигне до сърцето на страната". Въпреки това той твърди, че ситуацията в момента не е съвсем лоша. В момента съществено се е увеличило образователното ниво на "неприкосновените". Ако през 1960 година едва 10 процента от тях са умеели да четат, 30 години по-късно нивото на грамотност сред тях е нараснало до 37 процента (за цялото индийско общество тези показатели през годините са били съответно 24 и 52 процента).

Политиката на запазване на административни длъжности за "неприкосновените" също е дала своите плодове, макар "далитите" да се назначават по-скоро на ниски длъжности и само 5 на сто от тях да се явяват чиновници от висш ранг. Някога тази политика се е водила в ущърб на слоевете от населението с низки доходи, в частност на 70-те милиона представители на различните племена.

Въпреки това обаче най-голямата действаща демокрация в света не е в състояние да гарантира основни права и юридическа закрила на това население.

Позицията на Европейския парламент

В началото на февруари тази година Европейският парламент прие резолюция относно състоянието на човешките права на далитите в Индия. В нея се казва, че прилагането на законодателството в областта на защита на правата на далитите остава крайно недостатъчно.

Парламентът призовава правителството на Индия да подобри системата на наказателно правораздаване и да увеличи процента на присъдите срещу извършителите на престъпления срещу далити. Той изразява и загрижеността си от липсата на значителни ангажименти на Европейския съюз по отношение на правителството на Индия относно проблема с дискриминацията, основана на кастов признак. Чрез резолюцията се призовават настоятелно Съвета и Комисията да повдигнат въпроса за този вид дискриминация по време на срещите на върха между Европейския съюз и Индия. Изразява се очакването, че програмите за развитие на Европейския съюз в Индия включват специфични мерки, целящи подобряване на положението на малцинствата като далитите и другите маргинализирани общности.

Нека припомним накрая, че чрез свои предишни резолюции от 2005 г. и 2006 г. Европейският парламент вече е отправял призиви за по-засилено сътрудничество между Индия и Европейския съюз с оглед на подобряването на положението на малцинствата в Индия.

от различни материали из нета