ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Петък, 13 Април 2007 00:00 |
Някога, много отдавна, в един друг свят, сте били свободен и обширен. Можете да го постигнете отново.
 Преди много хиляди години в света на хората се е появила речта. Думите са станали важна част от живота на хората. При комуникация, размяна на информация, те са станали почти незаменими. Но човек използва думите и в едно друго измерение - това на емоциите, чувствата, светогледа. Неща, които са били далеч от света на думите, но човек малко по малко ги е приравнил на ниво няколкостотици или да кажем хиляди словосъчетания. И се надява те да му вършат работа. Но не винаги е така. Много често проблемите ни произлизат именно от това, че не разбираме какво искаме да си кажем с тези думи. Използваме ги по шаблон или навик. И идват противоречията, неразбирателството, споровете, кавгите, понякога и по-лошо. През хилядите години на "еволюция", човек е закостенил света на думите като неизменна част от живота си и дори да съзнава бегло, че има неща, които не могат да се изкараж с думи, не могат да се изразят, човек не се откъсва от тях, не търси начин за изява и изражение отвъд тях. Често ако забележите използваме изречението "нямам думи направо".
И това е толкова вярно, толкова, но отново се държим за тях като единствено спасение. Искало ни се е да спрем да говорим, да помълчим и да се разбираме без тях, чисто, гладко, плавно. Но се чувстваме неспособни за подобни дела. И за жалост това също е така. Неспосбни сме защото сме притъпили сетива, далеч от ментала, от речевото общуване. Сетива, които само понякога усещаме в нас, но неможем да ги уловим. Много рядко ги проявяваме и в още по-редки случаи двама души се разбират без тях.
Всеки е чувал за езика на тялото, жестовете, мимиките. Всеки знае колко много подсказват очите. Да вземем например любовта. Двама влюбени се разбират само с един поглед, само с едно докосване, само с един шепот и милувка. Те общуват, не с думи, не. С нещо друго. С едно по фино изразяване, първично, а в същото време, по-обширно. Друг пример - яроста. Яростния поглед ни поразява в миг, страха също прозира и то много явно. Следващият път, когато сте влюбени, гневни или се чувствате в някакво възвишено състояние, поспрете за миг, замълчете, откъснете се, вслушайте се в себе си, в дълбините си. Ако наистина го направите, ако не веднага, то скоро ще дойде мига, в който ще откриете това, знае много повече от вас, разбира много повече от вас и знае как да се справи с всяка една ситуация. Това съще сте вие, не част от вас. Това сте вие, този, който е живял във времена, когато думите не са били родени и не са се превърнали в ръководна част на света ни. Ще се откриете същия, но различен. По-свободен, по-ясен, по-чист. Ще възприемете по-бързо и лесно. Ще разберете, че съзнанието ви не е една част, намирача се в мозъка ви. То е във вас самия, целия. Осъзнавайте и усещайте с цялото си тяло. С цялото си същество. Можете да се научите на всичко това.
Някога, много отдавна, в един друг свят, сте били свободен и обширен. Можете да го постигнете отново. Не е лесно, признавам, но ако човека до вас, направи същото, резултата ще е огромен. Ще освободите от вас едно друго същество, фино, силно, жизнено, без житейски проблеми и разпри. Превъплащайте се всеки път когато думите не са задължителни и не сте плътно в ежедневието, на работа или някъде сред много хора. Изпитвайте се, учете се от себе си, от осезанията си, от чувствата, интуицията. Ще достигнете до ниво, в което думите не са най-важното в света на общуването. Може дори да ви се струва, че четете мислите на другите, и дори може да усетите как само с мизълта си и чувствата си, вие преливате част от вас, неуписуемото, неизразимото с думи, в човека до вас. Не е ли това един приказен мечтан свят. Е, някога той е бил наш. Нека си го върнем.
Забелязвате ли как понякога използваме думата "странно"? "Сънувах странен сън", или "това е много странно", "..той е странна птица.." Думата "странно" е последната стража, последния пазител на света на думите. Тя не описва нищо, неспособна е, не може и да подскаже нищо. Защото се намира на границата. Границата между света в рамката и там, навън, навън в тъмното, обширното, непознатото, страшното. Там, където обитава Силата. Някога, също толкова отдавна, толкова отдавна, че сякаш не е било никога, някога сме живели там, били сме част от тази дива стихия. Можем да се завърнем, можем да поизскривим малко решетката и да надникнем. Трудно е, понякога страшно, понякога самотно, но ние сме част от това.
Другата дума, показваща несъвършенството на спящия свят на думите, е думата "обаче". "Да, обаче..едикакво си".
Винаги има опозиция. Винаги и ще има, защото съзнанията ни също спят в клетката. И двамата спорещи могат да докажат някакви теории, да са убедени в правотата си, но какво от това, след като няма разбиране. Това не е ли показател, че и двамата спорещи осъзнават нещо, но и двамата само една различна част. Неспособни са да обхванат Цялото. То едва ли може да се обхване, едва ли може да се разбере. Вселената е по-безкрайна и непозната отколкото си мислим, но можем да спрем споровете и вместо да доказваме на себе си, неща които така или иначе са прави, не е ли по-добре с общи усилия да се стигне до осъзнаване на идеята на опонента.
Не свиквайте със света на описанията. Научете се да вниквате и отвъд него. Там в дълбините живеят и вашите чувства и емоции. Има и още едни, по далечни дълбини. Там последният пазител на света Странно се предава.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
