ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
Написано от Kora
|
Понеделник, 12 Февруари 2007 00:00 |
Св. Кирил от Йерусалим, живял и писал през четвърти век, казва: "Дори когато Душата я няма, силата и добродетелта остават в телата на светците заради праведността на душите, които са ги обитавали." Явлението нетленност - неразложимостта на някои трупове, е едно от най-големите и необясними чудеса, двързани с Църквата. Нетленността се съпътства от много други явления. Такива са отсъствието на разложението, отсъствието на мъртвешкото вкочаняване и благоуханието, което излъчва тялото. Понякога раните или стигмите започват да кървят. В редки случаи може да има и някои форми на ритуализирани движения, като например вдигане на ръцете в благословия, а тялото може да остане топло дълго време след смъртта. Отдавна забравени гробове на светци могат да бъдат разкрити насън, странни светлинки понякога посещават гробовете или танцуват над тях, починали отдавна светци изпускат благоуханно миро, което има целебни свойства, реликви от телата на светците също церят набожните. Никой не знае със сигурност колко са нетленните светци. Тази тема е обект на изследване на двама историци: отец Хърбърт Търстън, писал подробно в края на деветнадесети век за физическите явления, свързани с благочестивите, и Джоан Круз от САЩ, чиято книга "Нетленните" е публикувана през 1977 година и включва 102 известни случая. Възможно е явлението да е много по-широко разпространено и стотици нетленни да лежат в гробовете си незабелязани. Св. Етелрида, починала от рак през 679 година в Или, е намерена в абсолютно запазено състояние 16 години по-късно. В своята "Църковна история" преподобният Бийд пише: "И когато след толкова много години костите й трябваше да бъдат извадени от гроба, а над него да бъде издигната постройка, когато всички братя бяха застанали от едната страна, а всички сестри - от другата, игуменката придружена само от няколко души, се отправи да вземе и измие костите, след което отвътре се чу силният й вик... Малко след това те ме извикаха вътре, като отвориха вратата на постройката. Там видях тялото на светата дева, извадено от гроба и положено на легло, сякаш по време на сън.". Въпреки, че само тре дни преди смъртта от челюстта й с хирургическа намеса е изрязан тумор, при ексхумацията й на мястото на операцията е открит едва забележим белег. Подобно избледняване на белези има и по тялото на Бернадет. Тя умира през 1879 година от тумор в едното коляно, но няколко години по-късно след ексхумацията й се установява, че туморът е изчезнал, като в резултат се е получило леко скъсяване на крака. Днес тя изглежда като току-що заспала. Само тънък слой восък покрива лицето й за да го запази от обезцветяване (макар че този, който е направил маската, е използвал възможността да подобри творението на природата, като е изправил носа й е изтънил веждите на момичето). Дори случаи на такава смърт, при която би трябвало да се ускори разлагането, могат да завършат с нетленност. Св. Тереза Маргарита, починала през 1770 година от гангрена и с частично разложено тяло още преди смъртта си, само два дни по-късно придобива сияйна красота, а вместо вонята от нейната болест и смъртта, от тялото й се излъчва благоуханна миризма. Shocked Днес тя лежи в стъклен ковчег във Флоренция, малко почерняла и съсухрена но идеално запазина. Открити са и тела, които по чудо са се запазили цели и свежи, въпреки неблагоприятните условия, при които са погребани. Св. Шарбел Махлуф, починал през 1898 година в Аная, Ливан, е погребан без ковчек буквално в кална баня. Над мястото са забелязани странни светлини и два месеца по-късно гроба е отворен. Светият мъж се оказва напълно запазин, въпреки че дрехите му са изгнили. Измито и облечено, тялото е поставено в ковчег в параклиса в манастира "Св. Марун". Там тялото започва да кърви толкова силно, че се налага няколко пъти седмично да му сменят дрехите. Оказва се, че напоените с кръв парчета от дрехи притежават чудотворни целебни свойства. През 1927 година тялото е поставено в облицован ковчег заедно с редица доказателства от много свидетели, включително лекари, за нетленността и съпътстващите я явления. През 1950 година поклонници привличат вниманието на властите към странна течност, просмукваща се през стените на храма. Ковчегът е отворен. Цинковата облицовка е силно корозирала, но светецът е непокътнат и лежи върху осемсантиметров слой от течна секреция. Оттогава ковчегът се отваря всяка година, като при всяко отваряне не се забелязва никаква промяна в тялото, течността се взема и се раздава на вярващи, според които тя има целебни свойства. Съществуват данни, които доказват, че нетленността не емонопол на Църквата. Тялото на младата Джулия Букола Пета, ексхумирана през 1927 година - шест години след смъртта й, се оказва идеално запазено. На гроба й в Хилсайд, Илинойс, е поставена снимка на нейното нетленно тяло. През 1977 година е ексхумирано тялото на двегодишната Надя Матеи, починала през 1965 година. Тялото не е изгнило. Майка й твърди, че няколко пъти е сънувала как детето я моли да го извадят от гроба. След изследване някои от случаите на нетленност се оказват в резултат на естествено съхранине, някои от случаите на нетленност е поради сапунификация (когато телесната тъкан се превръща в сапунообразна маса, създавайки илюзия за пълно запазване), или поради балсамиране, дължащо се на особеностите на въздуха, почвата или вторичната радиация, характерни за някои гробници и пещери. Тези възможности са признати и от изследователите на различните случаи на нетленност. Истинската природа на явлението обаче остава загадка, която прекрачва границите на природните закони и навлиза в сферата на мистиката. Джоан Круз пише: "За тези от нас, които са обичали и са се възхищавали от някои светци, известна утеха ни дава мисълта, че те не са просто някъде в отвъдното, а че техните тела, които един ден ще бъдат прославени, са все още между нас".
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|