“Близо до Бога” - така звучи в превод от арабски името на Мусала, най-високия връх у нас. Извисяващ се на 2925 метра над морското равнище, той съществува повече от девет милиона години и според привържениците на учението на д-р Петър Дънов е най-старият център на Всемирното Бяло братство, в който е кодирана историята на Земята от сътворението до наши дни. Магнетичната сила на планината и нейната близост до небесата усилват връзките със света на незримото и провокират странни свръхсетивни явления, които спохождат посещаващите Рила от незапомнени времена.

Свидетели говорят за тайнствени светлинни илюминации, избухването на необикновено ярки и студени пламъци и срещи със загадъчни ефирни същества в околностите на Седемте рилски езера. Методи Шивачев, един от членовете на Братството, разказва за невероятна среща с безплътни обитатели на планината, състояла се в 1930 г. Късно следобед след поредната си беседа Учителят Дънов, Шивачев и други сподвижници от Братството се прибрали в хижата. Дънов предупредил Шивачев да си легне веднага, за да може на следващия ден рано сутринта да отиде сам на Мусала и посрещне изгрева на слънцето. През нощта Шивачев почувствал, че го събужда някаква незрима сила, надигнал се и тръгнал сам в полумрака към върха. Внезапно проблеснала феерична светлина, която осветявала пътя и угаснала, когато стигнал билото. В небето се появила голяма светлина с елипсовидна форма, сред която Методи Шивачев различил множество същества в ефирнобели дрехи, играещи по двойки небесен танц и съпровождани от вълшебна музика. Потресеният очевидец останал на сакралното място до следобед и когато се завърнал, разказал на всички преживяното. Тогава Дънов протегнал дясната си ръка към небето и казал: “Всичко това, което си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу на Земята” . Оттогава насам всеки 19 август при Седемте рилски езера привържениците на Бялото братство изпълняват танц, наречен паневритмия и пренасят алгоритъма на космичната хармония в човешкия свят.

Паранормалните прояви в дебрите на най-високата у нас планина продължават с нестихваща сила и в наши дни. През 1990 г. в района на Седемте рилски езера хижари и селяни от околните села многократно наблюдавали появата на НЛО. На 18 юли 1990 г. около 3 часа през нощта управителят на хижа “Иван Вазов” забелязал голямо светещо кълбо на поляната под връх Голям Калин, вляво от река Бистрица. Обектът, чиито видими размери двукратно надхвърляли тези на Луната, излъчвал оранжева светлина и се задържал в продължение на 15-20 минути, преди да изчезне внезапно. Феноменът се проявявал почти всяка нощ в продължение на около 2 месеца. В същия период силна бяла светлина по билото на Сухия чал над езерото Трилистника около 2 часа след полунощ предизвикала изумление у Васил Величков, друг очевидец от хижа “Рилски езера”.

Един от съвременните ръководители на Братството Светозар Няголов успява случайно да заснеме един от свръхсетивните феномени, обгърнали Рила в мистичен ореол. На 22 март 1998 г. около 22 часа група екскурзианти, между които и Няголов, излезли в открита местност, за да се насладят на приказното мълчание и планинския хлад. Плътната мъгла се разпръснала и над тях се открило обсипаното с безброй ярки звезди нощно небе. Групата позирала за няколко снимки с фотосветкавица. След проявяване на лентата на едно от изображенията ясно се откроили насложени върху лицата, дрехите и околния мрак десетки бели кълба. Няголов предполага, че сферата е идеалната форма за възвишените космически пратеници, чието присъствие усетил, въпреки, че останали невидими за несъвършеното човешко зрение.

В учението си Петър Дънов проповядва, че планетите и слънцата в цялата Вселена са населени от милиони същества от видимия и незримия свят с различни степени на интелигентност и изброява девет йерархически “чина” - херувими, престоли, господства, сили, власти, началства, архангели, ангели и напредналите човешки души. Той е убеден, че много от човешките същества от други звездни системи са далеч по-напреднали от нас, защото са “излезли по-рано от великия първоизвор на живота”. Според Дънов почитаната от много народи в древността звезда Сириус е център на културата на Мъдростта, а спрямо съществата от Сириус съв-ре-мен-ни-те хо-ра “не са да-же и де-ца”. Нашето Слънце също е обитавано от множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Пришълците от Слънцето и Сириус достигат до Земята през своеобразни време-пространствени шлюзове, сред които се откроява Мусала. През космическия портал до нас достига и астрално същество, притежаващо мощни божествени сили, което Дънов нарича “Дух на истината”. Пратеникът на Създателя посещава първо Сириус и Слънцето и достига Земята, като променя и извисява духовните вибрации на планетата и нейните обитатели по пътя към божествената мъдрост, истина и любов.

Автор: Мирослав Минчев