Чудо с коне? Все сме чували за чудеса, правени от надарени човеци, но от животни? Възможно ли е? Не само че е възможно , но е и съвсем нормално да сме свидетели на подобни феномени.

Историята е пълна с такива описания от митични времена до наши дни. Спомнете си древните индийски Пурани, където се говори за животни, извършващи чудеса.

Те носят Божествената идея в себе си, затова са обожествени като Аватари – Божие въплъщение на Земята. Такива са рибата /Матся/, костенурката /курма/, глигана /вараха/, човекът-лъв /нарасимха/ и прочие.


Образите на човек и кон често са се появявали в древната митология; това са кентаврите. И въпреки, че е заречено от учените за митическо същество, кентавърът явно е съществувал. Археолозите първи оповестили сензационната новина.

Средствата за масова информация вече писаха за съвместния гръцко-британски 35-членен екип от археолози, които при разкопки край гръцкия град Лариса “попаднали на близо 2000 цели скелета на кентаври.”

Ако пред вас застане кентавър, всяко негово действие автоматично попада в раздела за чудесата.

При какви положения обаче обикновени коне биха правили чудеса? В два случая: ако в тях се всели разумно същество или ако такова Висше Същество, както си е в астрален вид, ги яхне и започне да ги ръководи. Точно за такава необикновена случка от втория вид става дума в нашия разказ.

Действието се развива в България, в планината Рила, в циркусът на “Седемте езера”, през лятото на 1939 година. И както се досещате, случката с Янковите коне е свързана с пребиваването на Учителя Петър Дънов и неговите ученици по тези места.

Учениците от първата в света свободна окултна школа, съвместно със своя Учител всяко лято провеждат събор на “Седемте езера”, а 1939 година е била най-силната /в духовно отношение/ от всички други години.

Заедно с Божието Слово, получено по време на беседите и разговорите с Мировия Учител, и с мистичните песни, и с окултните упражнения за духовно усъвършенстване, всички са отделяли специално внимание и на необикновения космичен танц, наречен “Паневритмия”. Той ги е пречиствал, укрепвал, въздигал всеки ден. Чрез

Паневритмията Божествените енергии са преминавали през тялото на всеки участник; чрез нея и благодарение на нея мястото е било посещавано от Светли Разумни Същества от Небесната Йерархия.

Един ден, в който по сложни каббалистични изчисления Паневритмията съвпаднала със Светия Ангелски Събор на Слънцето, поляната, на която участниците танцували в големи концентрични кръгове, била посетена от Божествени пратеници. И тогава се случило чудото!

Изведнъж на поляната станало нещо необикновено, нещо от приказно по-приказно, или както една от свидетелките Мария Тодорова казва, “като чудо от приказка:

“Играехме Паневритмия на поляната до езерото “Бъбрека”, разказва тя. – Паневритмията завърши и всички заобиколихме Учителя да му целуваме ръка, така както правехме винаги. Докато си чакаме реда, един от нас се оглежда встрани и вижда построени конете на Янко в права линия, наредени по конец... Не мърдат, не шават, а само въртят опашки... Всички гледат и се чудят на тази гледка.”

Мария е била от играещите и е видяла чудния парад на конете в последния момент преди да се разпръснат, без да знае откога стоят като че ли в положение “мирно”, кой ги е построил така и какви тайнствени сили ги ръководят. Всички тези загадки ги разрешава друг ученик на

Учителя – Галилей Величков, който като музикант, се е намирал в центъра на кръга сред оркестъра и също е бил свидетел на тайнството:
“Така веднъж, ние музикантите свирихме в кръга. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: “- Виж натам онази картина!” Поглеждам натам и какво да видя. В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде се намира конското стадо.

Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг – на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?

Стоят и ни наблюдават. Никой не шава. Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха. Значи те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя.

Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина. Какъв беше този парад на това Небесно Войнство? Къде бяха техните ездачи и войни? Вероятно Небесните войни бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандващия. А кой беше този Главнокомандващ? С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам му ръка и казвам: “Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия.”

Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: “Вие сте свободни!” И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават. Аз съм изумен! “Учителю, какво означава това?” “Това означава Небесен парад на Небесното Войнство, което управлява сега света.

Те дойдоха да засвидетелстват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч. А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци.”
Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне. Опитвам се да запомня всичко това. В момента не мога да го проумея – това ще го проумявам след години.”

Всички участници в Паневритмията и музикантите са имали честта да присъстват на едно от чудесата на света – Небесен парад на Небесни конници – войни със земни коне. Мария Тодорова изказва вълнението от името на присъстващите: “ Оглеждаме се и се питаме, та ние ли бяхме тези, които видяхме, които чухме и трябваше да засвидетелстваме всичко това за следващите поколения? Като страница от историята на Бялото Братство, когато пребиваваше между българите.”