Възвишените описания на любовта нерядко включват в себе си симптоми, наподобяващи на някое заболяване, например: любовна треска, любовно помрачение, безпричинен смях, безпричинна печал, често сърцебиене, задържане на дишането, насечено дишане, безсъние, загуба на апетит, стягане в слепоочията и т.н.
Съвременната наука, все по-често се натъква на подобни състояния, които описват влюбените, което дава основание на много чени да считат, че хората могат да са болни от любов. Тази болест, в никакъв случай не е по-леко протичаща от едно отравяне, тежък грип, жлъчна криза, зъбобол и пр. Дори напротив, често любовната болест може да протече доста дълго и да има голям брой усложнения, вкл. и завършващи със смърт.
В научните среди се провеждат редица изследвания, които всеки ден доказват, че въпросът отново опира до промяна в химичния състав на човешкото тяло, т.е. в процесите свързани с любовта се намесват голям брой вещества, които самите човешки тела произвеждат. Оказва се, че голям брой от естествените хормони, които нашият организъм произвежда са като вид наркотици.
Така например, когато срещнем човек, който ни привлича, започваме производството на веществото фенилетиламин. Това е хормонът на увлечението и интереса. И когато след известно време, вече познаваме този човек, и нашите чувства станат взаимни, то в кръвта ни се изръсват големи количества катехоламини, в частност допамин, който е хормона на любовния екстаз. Тези вещества като цяло повишават общата възбудимост и ни дават сили да осъществим любовната връзка.
Естествено, тези хормони, както и всички "наркотични вещества" предизвикват привикване. Именно затова, ако чувствата ни не са взаимни или угаснат, то човека започва да изпитва силна депресия, поради рязкото спадане нивата на тези хормони в организма. В този случай, старайки се да запълним липсата, "хормоните на еуфорията" ни карат да търсим нови партньори.
Ако отношенията ни преминат в леглото, т.е. в постелен стадий, в състояние на възбуда започва производството на хормона окситоцин, който е доста силен и е свързан с емоциите. С този хормон се свързват по време на сексуалните преживявания оргазмите и сексуалните удовлетворения.
Факт е, че и двата пола отделят този хормон, макар, че доскоро е считан основно за женски хормон. Интересното обаче е, че при жените той се отделя по-бавно, за разлика от мъжете и поради това, за пълната сексуална възбуда на жената се изисква повече време, дълги еротични стимулации, любовни игри и разговори.
По време на честите, регулярни съприкосновения с рецепторите на кожата, последните ни информират за това главния мозък и окситоцина започва да се изработна в още по-големи количества, докато накрая се стигне и до екстрено повишаване нивата на ендорфина - естествено болкоуспокояващо вещество, което произвежда органима.
Ендорфина е сходен по химичен състав с морфина, като оказва ефект на чувство за безопасност, спокойствие и увереност. Колкото повече се занимаваме с любовни ласки и любовно ухажване, толкова в по-големи количества ще сеотделя това вещество и привързаността ни ще се увеличава. След такова силно опиянение с хормони, ние се влюбваме силно, без значение дали чувствата са взаимни, което е доста чест феномен.
Основна роля в любовната болест играе молекулата РЕА, благодарение на която е достатъчно да видим, чуем или усетим партньора в отрязък от времето, за да отделим отново ендорфин. С това се обяснява и странното поведение на хората, които без възлюбените си не могат да живеят дори и час.
Причината е, че мозъкът през определен период от време е длъжен да получава все по-голяб брой любовни импулси, и постепенно привиква към тях. В край сметка, чрез 2-4 години, РЕА-молекулите и ендорфина престават да действат въобще. Любовта и привързаността, естествено, изчезват. На партньорите са нужни нови увлечения. И ако това се случи в една семейна двойка, то намаляването на хормоналните нива става причина за т.нар. критичен период в брака, в който най-често ако не бъде преодолян, партньорите се развеждат. Най-силният такъв период в едно семейство е към 7-10-та година от брака.
