Живял някога по нашите земи един цар Траян. Бил цар като всички царе, ама не бил човек като всички човеци, че имал кози уши. И затова цар Траян измислил да се носят царски корони, та да скриват ушите, да се не вижда, ако има нещо не като хората.

И никой от държавата му не знаел, че той има кози уши. Само бръснарите, които го бръснели веднъж в годината, виждали това чудо невиждано и нечувано.

Виждали, но не можели да кажат на другиго - докато излязат от царския палат и падали посечени от невидима сабя. Така погинали много бръснари. Цар Траян живял дълги години и много свят изтребил, за да не каже някой какви уши има.

Веднъж отишло да го обръсне едно младо момче, едничък син на майка си. Цар Траян седнал на стол пред него, то го погледнало, па се засмяло:

- Защо се смееш, момче? — попитал царят.

- Досега не съм виждал такива уши, та ми е смешно. Като коза си в главата.

- Ако кажеш на някого за това, ще ти отрежа езика — рекъл цар Траян. — Досега нито един бръснар не е излязъл жив оттук, няма да излезеш и ти.

Уплашило се момчето и много му се молило да го остави живо. Казало, че е единствената опора на майка си, заклело се, че никога и никому няма да каже. И удържало думата си, ама заболяло. Започнало да вехне, да го пие непозната болест. И една баба го научила така:

- Ако имаш някаква мъка, която никому не трябва да довериш, изкопай една дупка и в дупката я кажи. Тогава ще ти олекне, ще оздравееш и никой няма да узнае тайната ти.

Момчето отишло в планината, изкопало дупка, навело се и три пъти викнало:

- Цар Траян има кози уши! Цар Траян има кози уши! Цар Траян има кози уши!

На това място изникнал клен, от който хората си правели кавали. Но щом направят кавала и засвирят, той изговарял: "Цар Траян има кози уши!"

Една вечер цар Траян излязъл да се разходи с кон из планината. Видял навсякъде стада и овчари, които свирели на кавали. Заслушал се в свирнята им и ясно разбрал думите: "Цар Траян има кози уши!"

Стреснал се! Откъде и как тия кавали така нареждат за него! Накарал едного от придружвачите му да отсече от тоя клен, от който всички сечели за кавал. Отсякъл царедворецът дърво, направили набързо кавал и сам царят го надул да свири. И щом докоснал кавала с устните си, той изговорил: "Цар Траян има кози уши!"

Заплакал царят от мъка — цял свят щял да научи за кусура* му. Царят плакал толкова горестно, че като го чул Господ и той се нажалил дълбоката мъка на нещастния човек.

И за да го спаси от насмешките и подигравките Господ склопил планината там, направил врата, на която цар Траян оставил да пазят стражници - не пускали никого да влиза, нито да излиза от държавата му. Та така да се запази тайната му само сред неговия народ.

Векове за изтекли оттогава, ала мястото Траянови врата стои и днес напомня на поколенията за чудния цар Траян, който имал кози уши.